14. Решаване на делото – видове съдебни актове, форма и съдържание, заседание по произнасяне.

В гр.процес няма изискване както в нак.процес решението да е постановено от едни и същи съдии или съд. състави,участвали на всички заседания по делото Съгл.чл.235 ГПК, Р се постановява от този съдия /съд.състав, който е приключил с O съд.дирене и провел устните състезания.Ако е постановено от друг съдия или съд.състав,участвал в предишни заседания,но не и в това, Р е порочно и подлежи на атакуване. Съдът пристъпва към постановяване на Р,след тайно съвещание.обявява устните състезания за приключ. Съдът основава Р в/у приетите от него обстоятелства по делото и зак. Под „съдът”се има предвид 1 съдия, когато се постановява Р на първа инстанция и състав от 3ма съдии,когато делото се гледа пред въззивна или касационна инстанция.На 1ва инст. съдията извършва това и преценява фактите и обстоятелството на същото заседание. Когато се произнася въззивна или касационна инстанция се провежда тайно съвещание. Има изискване становището на всеки от тях да остане неповлияно,затова първо излага становището си най-младшия член на съда. За да има Р, поне 2-ма трябва да са на едно и също мнение. Дори председателят да не е съгласен,ако мненията на другите членове на съда съвпадат има правораздавателна воля. Възможно е първоначално всички да са съгласни,но в последствие документът да не бъде подписан от всички.
При съвещанието по отношение на въпросите, които следва да се решат се спазва определен ред:
1. Изяснияване предметът на делото,какво е спорното суб.право и какъв вид защита се търси спрямо него. Той предопределя дали ищецът има изобщо право на иск,както и предмета на Р, защото в него съдът е длъжен да отговори на иска и да установи дали правото съществува.
2. Съдът трябва да реши може ли да се произнесе по този предмет. Така съдът трябва да провери отново дали ищецът има право на иск и надлежно ли го е упражнил. Ако отговорът на някой от тези 2 въпроса е отрицателен – съдът следва да откаже да постанови Р;
3.Ако процесуалните действия по разглеждане не делото на съда страните са порочни,Р също ще бъде такова и ще бъде атакуемо.Съдът трябва да възобнови разглеждане на делото,за отстраняване нарушенията
4. Установяване на приложимия закон.„Материален закон”, регулиращ спорното правоотношение. Всяка грешка при издирване и определяне на приложимия закон опорочава съдебното решение, базирано на него.
5.Основателен ли е иска на базата на фактически твърдения на страните,както са ги направили, но без да проверява и доказателствата относно тяхната истинност. Основателността/неоснователността на иска може да следва направо от закона при изложените факти.Съдът трябва да изгради своя извод само в/у фактите, които са от значение за спорното право,вкл.и тези,настъпили след подаването на иска, ако са от значение за спорното право. Съдът следва да провери всички обстоятелства, релевантни към момента на приключване на съд. дирене или иначе казано до началото на устните състезания
6. Съдът по вътр. убеждение преценява дали определени факти са се осъществили или не и като ги подвежда под нормата на зак.ако изнесените факти с иска, отговора на ИМ, репликите и възраженията са релевантни, но трябва да се докажат, се преценява дали са доказани, като прецени, доказателствата
7. Съдът подвежда факта под съотв.материалноправна норма и стига до заключение за съществуването или не на спорното право. Трябва всички релеванти факти да се подведат под съответните ПН и въз основа на всеки отделен извод да се направи генералното заключение.
Р и мотивите към него се изготвят в писмена ф- ма.Мотивите съдържат всички правни и фактич.изводи, достигнати въз основа на дейността на съда-писмени съображения на съда,обосноваващи Р Защо вярва съдът на едни, а отхвърля други доказателства. Диспозитивът на Р следва мотивите,но изготвянето и произнасянето става едновременно. Дисп.е правният извод относно предмета на спора, а мотивите обосновават този извод. Обявяване на Р става в 1м от последното заседание.
Видове съдебни актове.Израз на решаващата и разпореждащата дейност на съда по движението на делото (даване на ход, спиране, прекратяване). Делят се на разпореждания, решения и определения.
Решенията - актове,към които са насочени и с които завършват разл.самостоятелни производства (исково-то, извънинстанционния контрол).С Р съдът се произнася по съществото на делото и взема становище по предмета на исковия процес: спорното гражд.право.Р завършва исковото производство, но този белег е по скоро формален и вторичен.Р. е едностранно властническо изявление на съда, разрешаващо правния спор, като установява действителното правно положение м/у спорещите и ги задължава да се съобразяват с него.
Решението: -
установявайки има правоустановяваща (декларативна)страна– за да може да защити правото, накърнено от правния спор, съдът трябва да издири действителното правно положение;
- задължавайки има правосъздаваща(императивна)Съдът дава защита на правото,засегнато от правн. спор–заповядва да се преустанови пр.спор и да се възприеме занапред посоченото в диспозитива поведение
Установяването на действителното правно положение дава съдържанието на съдебната заповед, а тя придава задължителна сила на съдебното установяване.
Видове съдебни решения:
1. решения, с които се уважава искът, потвърждава съществуване на спорното право –в зависимост от това какво се иска и вида на предявения иск те могат да са установителни,осъдителни или конститутивни.
2. решения, с които се отхвърля искът,отрича се съществуването на спорно право – установителни и се ползват само със СПН.
3. с оглед съда, който ги е постановил са: а./ първоинстанционни; б./въззивни и в./ касационни;
4. установителни, осъдителни и конститутивни
Определенията - постановления на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси. Процедурни са въпросите дали и как съда да процедира по съществото на делото(въпроси по допустимостта на произв, по неговото развитие).Процедурните въпроси са винаги процесуални и по това те се различават от гл.въпрос, въпреки че не винаги той е материалноправен(производството по обжалване действията на съдия-изпълн.)
Определенията се делят на 2 групи съобразно предмета си:
1. О, прекратяващи производството поради неговата недопустимост.Съдържат отказ на съда да про-дължи да процедира.Приличат с Р, че подобно на тях не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил. Обжалването става отделно,с частна жалба -преграждат пътя на исковата защита.
2.О по движения на делото - Съдът администрира движението на производството. Имат за цел да подсигурят развитието на делото до нормалния му завършек с решение. Делят се на 2 групи:
- О, с които съдът дава ход на делото; О,с които той препраща делото на компетентния орган или го спира.
- О,целящи да обезпечат бързото,икономичното и законосъобразното развитие на производството - определения по отстраняване на съдии, по участието на трети лица в процеса, по съединяване на искове...
Съдът постановил О по движение на делото може сам да го измени или отмени. Съдът не трябва и не може да бъде обвързан от становищата си по допустимостта и подготовката на делото.
Разпореждане в исковия процес решават само процедурни въпроси. Предмет на разпореждане могат да бъдат само въпроси, които зак.допуска да се разрешават от едноличен орган (с разпореждане се ръководи заседанието на съда; насрочване на заседание; връчване на препис от ИМ на ответника).
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което признава иска за основателен. Признанието е разпоредително действие на ответника с правото му на защита – едностранно процесуално действие,с което той се отказва да получи изгодно за него Р.Съдът без да разглежда и другите доказ. дължи уважаване на иска, но само ако ищецът поиска съдът да постанови Р въз основа на признанието, т.е. не е автоматично. Съдът може да откаже постановяване на Р – когато признатото право противоречи на закона или добрите нрави и ако спорното право е такова, с което страните не могат да се разпореждат.
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ. Постановяването му може да поиска ищецът и ответникът,само на 1ва инстанция,основанието за постановяване му е едно първоначално поведение на една от страните на дезинтересиране от процеса.
За да иска такова решение ищецът трябва ответникът:
-да не е представил в срок отговор на исковата молба; и
-да не се е явил на първото заседание по делото; и
-да не е посочил на съда желанието си делото да се гледа в негово отсъствие.
За да иска такова решение ответникът, ищецът трябва:
-да не се е явил в 1-вото по делото заседание; и
-да не е възразил писмено по отговора на исковата молба; и
-да не е посочил, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Изисква се кумулативната наличност на тези условия.За да се постанови неприсъствено решение освен наличието на посочените по-горе условия, са необходими още 2 елемента, свързани със съда:
- Съдът да е дал указания на страните какво се иска от тях и че неизвършването на тези действия би могло да доведе до неприсъствено Р. Указанията се изпращат с копието от ИМ до ответника,респективно отговора на ИМ до ищеца. Това е нов момент в служ. начало;
- Съдът следва да прецени вероятната основателност или неоснователност на иска.
Ако са налице и предпоставките следва, че и двете страни не се интересуват от спора и на съда не му остава друго освен да прекрати делото с О. Тъй като това О няма сила на пресъдено нещо, няма пречка същият спор да се повдигне отново пред съда. Ако съдът отхвърли искането за постановяване на такова Р, О подлежи на обжалване с частна жалба. При този нов вид решение се виждат ясно принципите на диспозитивното начало и формалната истина.
Обявяването на съдебното решение става по 2 начина: - чрез вписването му в т.нар. „срочна книга”
- в съдебна зала – това почти не се прави.
Обявеното съдебно решение се съобщава на страните.