10. Предявяване на иск. Действия на съда по проверка на допустимостта и редовността на исковата молба.

За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува правото на иск. Нужно е да бъде надлежно упражнено ч/з предявяване на иск.То става като се подаде искова молба в съда / пощата.Искът е предявен с постъпването на ИМ в съда.Освен първоначалното предявяване на ИМ имаме и последващо предявяване на иск.То става в процес,вече образуван ч/з първоначално предявяване на иск. До последващо предявяване на иск се стига при предявяване на насрещен,обратен,инцидентен установ. иск, а също и при изменение на иска. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът дължи защита само ако бъде сезиран, което по правило става с подаването на ИМ.За да бъде редовна ИМ, то тя трябва да бъде написана на бълг. език, да има предписаното от зак. съдържание и да бъде скрепена с предвидените от зак. приложения. ИМ трябва да съдържа:
1. Посочване на съда
2. Името и адреса на ищеца и ответника,на техните зак.представители или пълномощници,ЕГН на ищеца и номера на факса,телекса.ИМ с посочени само представители на ответниците,без ответниците,е нередовна.
Индивидуализиране на спорния предмет, като се посочат основанието и петитумът на иска.
3.Основанието на иска вкл.обстоятелствата на които се основава искът,обхващат фактите,от които произти-ча претендираното с ИМ материално суб.право.Задължение на ищеца е да посочи фактите,а не да направи правна квалификация на иска.Ако от изложеното в ИМ съдът не може да изясни правното основание на предявения иск, той следва да задължи ищеца да уточни факт.обстоятелства в исковата молба.Съдът е длъжен да постанови съд. си решение като се произнесе по фактите,наведени от ищеца в исковата молба. Ако се произнесе по непредявено основание, решението му ще бъде процесуално недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с диспозитивното начало. Решение с такъв порок при обжалване подлежи на обезсилване. В петитума на исковата молба ищецът следва да конкретизира искането,което отправя до съда т.е съдържанието на конкретното спорно право –в какво се състои претендираното или отричаното право ( 10000 лв., собственост върху определена вещ). Ищецът трябва да посочи вида на търсената защита, предмета и размера на искането си и съдът дължи произнасяне на решение в тези рамки. Изискването за конкретизиране важи и при обективно и суб.съединяване на искове.Ищецът следва да разграничи по размер всяко едно искане по всеки от предявените искове.Когато предмет на искането е определена сума пари,ищецът следва да посочи размера й и той е максималният,който съдът може да присъди, дори и от доказателствата по делото да е видно, че правото на ищеца е в по-голям размер. Когато наред с главницата ищецът претендира и лихвите,изтекли до предявяване на ИМ,той следва да посочи размера. Ищецът е длъжен да посочи началото и края на периода,за който претендира изтеклите лихви, само когато търси част от тях като си запазва правото с отделен иск да претендира останалите. При обективно кумулативно съединяване на искове всеки един от тях има своя самостоятелност. Съобразно диспозитивното начало съдът е задължен да не излиза извън рамките на търсената правна защита и да не присъжда нещо повече от исканото. Цената на иска представлява паричната стойност на оценимото в пари спорно право. Тя е от значение за: -родовата подсъдност; в зависимост от нея се определя държ. такса.
При обективно съединяване на искове цената на иска е равна на сбора от отделните искове.
- ИМ следва да съдържа подпис на ищеца символизиращ неговата воля да търси защита.Неподписването на ИМ е отстраним порок,вкл. пред въззивна и касационна инстанция.
В ИМ ищецът е длъжен да посочи всички доказ.и да представи писмените доказ.за обстоятелствата, на които се основава искът.
Заедно с исковата молба трябва да бъдат представени и приложенията към нея: пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник. Законната представителна власт на законния представител се предполага и не подлежи на нарочно удостоверяване, документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Дължимата държавна така се определя съобразно с цената на иска.
Проверка редовността на ИМ се прави от районния съдия или от съдия от ОС.Всяко отклонение от я прави нередовна.Когато ИМ не отговаря на изискванията на ищеца се съобщава да отстрани в 1седм.срок допуснатите нередовности,както и за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави ч/з поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 1 седм.По същия начин се процедира и когато нередовностите се констатират в течение на производството. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите,ИМ заедно с приложенията се връща с разпореждане на съда. Против връщането на ИМ може да се подаде частна жалба от която препис за връчване не се представя. Проверката на редовността на ИМ се развива само м/у ищеца и съда.В нея ответникът не взема участие.Ако в дадения му срок ищецът отстрани нередовностите, ИМ се счита за редовно подадена и то с обратна сила.Ако предявяването на иска е обусловено от спазването на определен преклузивен срок, той се счита спазен, ако самата ИМ, макар и нередовна е подадена в срок и нередовностите са отстранени своевременно.
Законът прикрепва към предявяването на иска важни процесуални и материалноправни последици.
Процесуалните последици от предявяването на иска се проявяват в няколко насоки:
- предявяването на иска предизвиква състояние на висящо дело м/у страните пред сезирания съд. Висящо дело означава започнато и още неприключено исково производство. Състоянието на висящо дело е пречка да бъде упражнено повторно правото на иск по същия правен спор. Същият иск не може да бъде предявен отново м/у същите страни относно същия спор с цел да се избегнат противоречиви решения.
- сезира се съда по правния спор
- възниква процесуално правоотношение м/у ищеца и съда и от момента на връчването на ИМ на ответника възниква процесуално правоотношение м/у съда и ответника.Възниква от момента на подаване на исковата молба, а не от връчването на препис от нея на ответника.
- стабилизирането на подсъдността - ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено в/у другиго, делото следва своя ход м/у първоначалните страни.
Материалноправните последици от предявяването на иска са: прекъсва да тече придобивна давност, както спира да тече давност, докато делото е висящо. Когато искът е частичен, давността се прекъсва само за предявената част от вземането: възникват правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на предявяването на иска, ако преди това не е бил вече в забава, както и правото за получаване на плодовете, което ищецът добива даже с/у добросъвестния владелец на вещта.
След като приеме ИМ,съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в 1м. срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права,както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В отговора на ИМ ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,които ще доказва с тях,и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения,не посочи доказателства,не представи писмени доказателства или не упражни правата си, той губи възможността да направи това по-късно,освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.