1. Конституционни основи на съдебната власт. Закон за съдебната власт – основни положения.

I. Конституционни основи на съдебната власт. 

Съвременната демократична държава е немислима без съдебна власт. Монтескьо казва, че съдебната власт е невидима, нейната функция стои встрани от ежедневието на държавната политика и действа, когато е нарушено правото. Глава VI от Конституцията на РБ се нарича “Съдебна власт”. В нея са включени основните видове дейности по защита на законността и на нарушените права. Според чл.117 ал.1 “Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата”.
Задачата на правовата държава е да формира и гарантира общия правов ред - жизнено необходим за съществуването и съжителството на индивидите.

Конституционните основи на съдебната власт закрепени в КРБ са:

1) Независимост на съдебната власт от трети лица, организации, партии и други държавни органи – при осъществяване на функциите си съдиите, съдебните заседатели, прокурори и следователи се подчиняват само на закона. Съдебната власт е отделена от другите власти и не е допустимо да те се намесват в дейността ѝ. Съдебната власт си има бюджет, отделен от републиканския. Тя има пресечни точки с държавния глава, а парламентът оказва косвено влияние на тази власт чрез избора на част от състава на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Министърът на правосъдието - председател на Висшия съдебен съвет няма право на глас, защото е от част от изпълнителната власт. Президентът назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от 7 г. без право на повторно избиране.

2) Правосъдието се осъществява в името на народа – висока отговорност на правосъдната система и на цялата съдебна власт. Това е гаранция за обективността в правораздаването.

3) У нас могат да правораздават само съдилищата – чл.119 от КРБ гласи: правораздаването се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. КРБ не допуска създаването на извънредни съдилища.

4) Принципът за равенство на гражданите в съд.процес - КРБ: ,,всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”,,,всички граждани са равни пред закона”. За да се спази принципа на равенството в съдебния процес, при определени условия съдът е длъжен да осигури служебна защита на страната, която не разполага с адвокат. Гражданите имат право да упълномощят защитници в съдебния процес, които да защитават законните им интереси.

5) Прилагането на законите - еднакво и точно спрямо всички


II. Закон за съдебната власт – основни положения.

Съдебната влас е държавна власт, осъществяваща правосъдието - принцип на независимост на съдебната власт. Защитават се правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
1) Контрол за законност върху актовете на администрацията
2) Несменяемост на кадрите след изтичане на 5 г. работа в съдебната власт, след положителна атестация и решение от Висшия съдебен съвет. Несменяемостта създава независимост и сигурност на служителите на съдебната власт.
3) Деполитизация на органите на съдебната власт - те не могат да участват в политически партии и организации. Имат си обаче свои сдружения.
4) Принципа на три-инстанционното производство.
5) Публичност на производствата – делата са публични и в определени от закона случаи могат да са и на закрити врати.
6) Участие на съдебни заседатели – те имат всички права на съдии и не са юристи.
7) Право на защита на страните в процеса.
8) Равенство и еднакви условия за състезателност в процеса - страните по делото имат еднакво право да представят доказателства, да правят искания, възражения - еднакви процесуални права.
9) Установяване на обективната истина – установят се факти които са реални и от значение за процеса
10) Органите на съдебната власт имат право да решават случаите при свое вътрешно убеждение – когато тяхното убеждение почива върху доказателствата по делото и свободната преценка на съответния орган относно значението на тези доказателства за процеса
11) Мотивиране на присъдите, решенията и др. актове – това са излагане на писмени съображения относно изводите на съответния орган – то има два смисъла: мотивира, самодисциплинира органа на съдебната власт и писмените съображения служат на следващата инстанция да прецени съобразността на решението.