9. Кооперации

1.Понятие и видове.
Кооперации. Характеристика – наред с ТД кооперациите /К/ са признати от закона за търговци поради правно-организационната им форма. Изключение съставляват жилищно-строителните К. Тяхното предназначение е чрез строителство на конкретни обекти да снабдят своите членове с жилищни и свързаните с тях имоти, а не да участват в търговския обмен.
К е определена в закона като доброволно сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват търговска дейност. Допустимо е тя да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове. Изрично е призната за ЮЛ /чл. 1 ЗК/. От това законово определение могат да се извлекат следните съществени признаци: а/ форма за доброволно сдружаване; б/ членове могат да бъдат само ФЛ; в/ К има търговски характер; г/ социалната и културна дейност е да задоволява интересите на нейните членове; д/ К е ЮЛ от категорията на корпоративните ЮЛ. Членовете и образуват нейния персонален състав. Тя има наименование, седалище и имущество, които са отделни от тези на членовете и. Сделките, които сключва чрез своите органи за управление, пораждат права и задължения именно за нея. По тях тя носи самостоятелна отговорност.
Произход – К е сравнително ново явление в ТП. Първата потребителска К е основана през 1828 г. в Англия. Възникнала е като средство за взаимопомощ и за стопанско сътрудничество между дребни производители и потребители в защита срещу едрия капитал. Първата кооперация в България е създадена през 1890 г. в с. Мирково. Кооперативната форма на сдружаване в кратък исторически срок получава широко разпространение в нашата държава.
Видове – класификацията на К може да бъде извършена според различни критерии.
Според предмета на дейност се разграничават потребителни, земеделски и трудовопроизводителни, риболовни К, К на граждани с намалена трудоспособност и други. За всеки от тях има законови разпоредби, съобразени с особеностите им.
В зависимост от членовете си К се разпределят на първични и производни. В първичните могат да членуват само ФЛ. Производните, каквито са кооперативните съюзи, имат за членове кооперации. Първичните имат изключително стопански функции. Наред със стопанските функции производните К осъществяват и организационни функции. Те координират и контролират дейността на своите членове. Конкретизация на функциите се извършва в уставите им.
2. Учредяване.
Учредяване на кооперация – фазите на учредяването на К са две: а/ учредителното събрание; б/ вписване в регистъра на окръжен съд.
Първата фаза – в учредяването трябва да участват най-малко 7 дееспособни ФЛ. За учредяването на взаимозастрахователна К се изисква минимален брой учредители - 500 дееспособни ФЛ /чл. 12, ал. 1 от З за застраховането/. Взетото решение представлява многостранен договор за образуване на К. То се отразява в протокола на УС, който се подписва от учредителите. Друга задача на УС е да приема устава на К. В закона е опредено минималното съдържание на устава. Той следва да урежда: а/ наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност; б/ условията за приемане на членове, техните права и задължения; в/ органите на К, техните права и задължения; г/ реда за вземане на решения; д/ размера на встъпителната и на дяловата вноска; е/ реда за предоставяне на земеделска земя за обработване; ж/ реда за разпределяне на печалбата и на загубите; з/ видове фондове и дивиденти, както и начина на определянето им; и/ реда за разпореждане с имуществото на К; к/ основанията и реда за прекратяване на членството. Допустимо е в устава да се уредят и други въпроси. Достатъчно е те да не са уредени в закона. Уставът подлежи на подписване от учредителите. Третата задача на УС е да избере председател на К, управителен и контролен съвет /чл. 3 от ЗК/.
Втората фаза в образуването е вписването в търговския регистър. Съдът действа по писмена молба на УС. Изисква се към молбата да бъдат приложени: а/ преписи от протокола на УС и от устава; б/ нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват К; в/ декларации от председателя на К и от членовете на УС и КС, че не са лишени от правото да заемат ръководни, отчетническа или материалноотговорна длъжност, че не се намират помежду си в брак или в родство по права линия и че не са братя и сестри; г/ свидетелства за съдимост на председателя на К, на членовете на УС и КС /чл. 3 от ЗК/. Вписването на решението на съда в регистъра има конститутивно действие. К възниква като ЮЛ от деня на вписването. Вписването се обнародва в ДВ /чл. 4 от ЗК/. В периода от запознаване на учредяването до вписването на К в регистъра при окръжен съд се извършват правни действия. Такива могат да бъдат: откриване на банкова сметка, наемане на помещение, сключване на договор за правна помощ, закупуване на пишеща и организационна техника, на канцеларски и други материали. Действията, извършени от името на К до деня на възникването и пораждат права и задължения. Когато не започне дейност в едногодишен срок от вписването и, К се заличава в регистъра. Съдът действа по искане на прокурора /чл. 5 от ЗК/.
3.Имущество. Източници.
Имущество – представлява съвкупност от права и задължения на едно лице, оценими в пари. Икономическата основа за дейността на К представлява нейното имущество. С него тя като ЮЛ отговаря за задълженията си /чл. 32, ал1 от ЗК/. В имуществото на К влизат: а/ право на собственост и други вещни права; б/ вземания; в/ права върху обекти на интелектуалната собственост; г/ ценни книги; д/ дялово участие в дружества; е/ други права и задължения. Имуществото на К се управлява само от кооператорите чрез нейните органи /чл. 29, ал. 1 и 2 от ЗК/. Източници на средства на К са: а/ встъпителни вноски на членовете; б/ дялови вноски на членовете; в/ допълнителни и целеви вноски на членовете; г/ доходи от дейността; д/ заеми; е/ други постъпления.
4.Членствено правоотношение. Възникване, съдържание и прекратяване.
Членствено правоотношение – между К и нейния член се поражда членствено правоотношение, което носи наименованието членство. В него влизат всички права и задължения, които страните имат въз основа на закона и на устава на К. Членственото правоотношение възниква от деня на приемането на едно лице за член на К. К е открита за членуване за ФЛ, които са навършили 16 г., не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава и /чл. 7, ал. 1 ЗК/. Не се изисква българско гражданство. Достатъчно е чуждестранното лице да има разрешение за постоянно пребиваване в РБ. Приемането на нов член на К се извършва по писмена молба на лицето с решение на УС. Изисква се молбата да бъде разгледана на първото заседание на УС след постъпване и. Допустимо е по изключение тя да бъде разгледана на второто му заседание, ако първото се е състояло, преди да се изтекли 14 дни от постъпването и. Решението на УС подлежи на утвърждаване от ОС. Ако решението не утвърдено, членството се прекратява от деня на решението на ОС. Пред ОС може да се предяви искане за отмяна на отказа на УС за приемане на нов член. Срокът е 14 дневен. Той тече от деня на получаване на писменото уведомление. Когато отказът бъде отменен, кандидатът се смята за приет от деня на решението на ОС. Приетите членове подлежат на вписване в книгата на кооператорите. Ако е пропуснат 14 дневния срок или отказът е потвърден от ОС, нова молба за членуване може да се подаде най-рано след една година /чл. 8 ЗК/. Допустимо е едно лице да членува в повече от една К.
Права и задължения на члена на кооперацията – според предмета правата и задълженията на члена на К могат да бъдат разграничени в две групи: имуществени и неимущесвени.
Имуществени права на члена на К са: а/ да получава дивиденти; б/ да получи дела си при прекратяване на членството. На члена на К с предмет на дейност производство на стоки с цел продажба принадлежи правото да получава работа в К съобразно със своята квалификация, възраст и потребностите на К, както и право на социално и здравно осигуряване.
Неимуществените права на члена на К са: а/ да участва в нейната дейност и да се ползва от нея; б/ да участва и да гласува в ОС лично или чрез упълномощено от него лице; в/ да бъде избиран в нейните органи; г/ да иска от нейните органи информация за изпълнението на приети решения, сведения по въпроси, които засягат интересите му; д/ да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на нейните органи /чл. 9 ЗК/.
Освен права членът на К има задължения към нея. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.
Основното му имуществено задължение е да направи встъпителната и дяловата вноска, чийто размер, ред за внасяне и форма се определят в устава. В устава се определя минимален и/или максимален размер на дяловата вноска. Когато дяловата вноска е непарична, тя се оценява от три вещи лица, определени от УС на К. Сумата на дяловите вноски образува дяловия капитал на К. Допустимо е по решение на ОС членовете на кооперацията да правят допълнителни и целеви вноски, които не се отразяват на дяловите им вноски. В решението се определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им. Членът на К избира начина на ползване на своите земеделски земи, като ги: а/ отдавна под аренда или под наем на К или на други ФЛ или ЮЛ; б/ обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от К или други сдружения и ФЛ; в/ предоставя за съвместно обработване на К с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване. К може да предоставя на трети лица по общия ред земя за обработване. Дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения. Ненавършилите пълнолетие и поставените под ограничено запрещение членове на К правят опредените в устава вноски със съгласието на родител или попечител. Допустимо е членовете на К да й предоставят средства под формата на заем, който не се отразява върху дяловата вноска. СД определя размера на лихвата за този заем / чл. 31 ЗК/. Недопустимо е собственост и вещни права върху земеделска земя да се внасят в имуществото на К или да се учредяват в нейна полза. К може да ползва земеделска земя на своите членове само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма. Член на К, предоставил с договор земеделска земя за ползване: а/ запазва собствеността си върху земята в реални граници; б/ получава рента; в/ получава част от рентата в натура като земеделска продукция. Достатъчно ще бъде това да е записано в договора с К. Членовете на К отговарят за задълженията и до размера на имуществените си дялове. Но е допустимо да се предвиди отговорност на членовете на К за задълженията и до определена сума над размера на дяловата им вноска /чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗК/.
Неимущестевните задължения на члена на К са да спазва устава и да изпълнява решенията на нейните органи /чл. 10, ал. 1 от ЗК/. Когато членът на К не изпълнява задълженията си, УС може да му направи бележка и предупреждение за изключване.
Прекратяването на членството – основанията са: а/ напускане на К; б/ изключване; в/ смърт. Напускането на К се извършва с едномесечно писмено предизвестие до УС /чл. 12, ал. 3/. Допустимо е членът на К да бъде изключен, ако грубо нарушава, устава на решенията на органите й. Въпросът за изключването влиза в компетентността на ОС. УС може да отстрани члена на К до свикването на ОС. Условията и редът за отстраняването се определят в устава на К. Нейният член се поканва писмено да присъства при вземане на решенията /чл. 13 от ЗК/. Бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по съответния нормативен ред, на приспадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на К, включително на припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им, след като се приеме годишния счетоводен отчет. Достатъчно е те да са погасили всички свои задължения към К. Допустимо е в случай на непогасени задължения да се извърши прихващане с вземанията им. Давностният срок за получаване на дела от 5 г., а за получаване на дивидента – 3 г. /чл. 14 от З
5. Управление. Органи. Понятие, видове и компетентност.
Органи на кооперацията – те образуват система. Между тях са разпределени правомощията по управлението и представляването на К. Органите на К действат от нейно име за нейна сметка. Те разполагат със способността чрез волеизявленията си да ангажират К като ЮЛ. Сделките, които органите на К сключват, пораждат права и задължения за нея.
Общо събрание – върховен орган на К е ОС. То се състои от всички нейни членове. Ако съставът му обхваща повече от 200 члена, ОС може да се замести със събрание на пълномощници. Те се избират по норма за представителство, която се определя в устава. Недопустимо е техният брой да бъде по-малък от седемдесет. Събранието на пълномощниците има всички права на ОС. Пълномощниците упражняват своя мандат до деня на избирането на пълномощници за следващото редовно събрание на К.
ОС изпълнява следните функции: а/ приема, изменя и допълва устава; б/ определя броя на членовете на УС и КС, избира ги и ги освобождава с тайно гласуване; в/ избира и освобождава председателя на К; г/ избира пълномощници за ОС на кооперативния съюз, в който членува К; д/ определя дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие; е/ дава съгласие за сключване на договор с прокуристи; ж/ одобрява отчета на УС за годишната дейност, годишния счетоводен отчет на К и разпределението на печалбата и други подобни. Изброяването на функциите не е изчерпателно. Допустимо е ОС да обсъжда и да взема решения по всички въпроси, свързани с К и с нейната дейност. Без значение е, че законът или уставът изрично не предвижда това /чл. 15 от ЗК/. УС свиква ОС. Писмената покана се разгласява по ред, определен в устава. Разгласяването се извършва най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. Изисква се поканата да съдържа въпросите, които ще бъдат разгледани, както и деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието. УС е длъжен да осигурява достъп на всички членове на ОС до подлежащите на обсъждане материали. ОС се свиква редовно 1 път в годината, до края на месец април. На него се отчита дейността на К за предходната година. Допустимо е и извънредно свикване на ОС. Това става по решение на УС, по искане на КС, на 1/3 от членовете на К или от пълномощниците, на председателя на К или на УС на териториалния или на националния кооперативен съюз, в който членува К, отправено до УС в 14 дн срок от постъпването на искането. Задължение на УС да свика ОС по въпроси от неговата изключителна компетентност в срок от 14 дни след постъпването на искането. Когато УС не го свика, то се свиква от КС, от 1/3 от членовете на К, от председателя на К или от УС на териториалния или на националния кооперативен съюз, в който членува К. Допустимо е в ОС да участват представители на кооперативни съюзи с право на съвещателен глас /чл. 16 ЗК/. На кооперативната практика са познати обикновен и квалифициран кворум. За законността на ОС е достатъчно да присъстват повече от половината членове. В такъв случай то може да взема решения. Но когато в дневния ред са вписани въпроси за изменение или допълнение на устава, за преустройство или за ликвидация на К, ОС е законно ако присъстват повече от 2/3 от членовете. Възприет е спадащ кворум. Когато не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда 1 час по-късно независимо от броя на присъстващите членове /чл. 17 ЗК/. Всеки член на К има право на 1 глас. Не се изисква той лично да го упражнява. Допустимо е в устава на К да се предвиди един член на К да представлява до трима членове на К в ОС въз основа на писмено пълномощно /чл. 19 ЗК/. ОС взема решения с обикновено мнозинство. По съществени за К въпроси, посочени в закона и/или устава, се изисква квалифицирано мнозинство. Гласуването в ОС е явно. Тайно гласуване се предвижда от закона по въпроса за определяне броя на членовете на УС и на КС, както и за избирането и за освобождаването им /чл. 15, ал. 4, т 1 ЗК/. Такова гласуване може да се проведе и по решение на ОС /чл. 18 ЗК/.
Управителен съвет – ОС избира членовете на УС измежду членовете на К. Мандатът им е тригодишен. Допустимо е преизбиране най-много на 2/3 от членовете на предходния УС. Недопустимо е да бъдат избрани за председатели и за членове на УС лица, които между другото: а/ са били освободени от състава на УС поради системно неизпълнение на функциите си; б/ са в производство за обявяване в несъстоятелност или са невъзстановени в правата си обявени в несъстоятелност длъжници ЕТ или съдружници в СД; в/ са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и не са реабилитирани. Членовете на УС дават гаранция за своето управление. Размерът й се определя от ОС – не може да бъда по-малък от едномесечното им брутно възнаграждение. Членовете на УС отговарят солидарно за вредите, които виновно са причинили на К /чл. 24 от ЗК/. Функциите на УС са да изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на К. Със закона или с устава могат да бъдат възложени и други функции. УС се отчита пред ОС за своята дейност /чл. 21 от ЗК/. Председателят на К свиква заседание на УС най-малко веднъж в месеца. Негово задължение да го свиква в 7 дн срок и по искане на 1/3 от членовете му и на КС. Ако той не го стори, КС свиква УС. Заседанията на УС са законни, когато присъстват най-малко 2/3 от членовете му. Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство на гласовете. Разпоредбата е диспозитивна. Членът на УС, който не е съгласен с решенията, вписва особеното си мнение в протокола /чл. 22 и 23 от ЗК/.
Председател на кооперацията – той се избира от ОС измежду членовете на К за срок от 3 г. Председател е и на УС. Участва в неговата работа с равен глас. Председателят на К има следните функции: а/ представлява К; б/ организира изпълнението на решенията на ОС, на УС и на органите на кооперативния съюз, в който К членува; в/ ръководи текущата дейност на К; г/ сключва и прекратява трудови договори, наказва и награждава работници и служители на К и определя трудовите им възнаграждения; д/ изпълнява и други функции определени в устава, според закона. Председателят на К извършва сделки на разпореждане с имуществото на К. Ако са движими вещи, с предварително решение на УС, а ако са недвижими имоти с предварително решение на ОС. При напускане по негово желание е длъжен да отправи предизвестие по УС в срок най-малко три месеца. В срока на предизвестието УС свиква ОС за избор на нов председател /чл. 26 от ЗК/. Председателят дава гаранция за своето управление. Размерът и се определя от ОС – не може да бъда по-малък от едномесечното му брутно възнаграждение. Допустимо е УС да спира изпълнението на решения и действия на председателя. В този случай УС в срок от 1 месец свиква ОС. Законът предвижда основания за предсрочно прекратяване на пълномощията му: а/ при подаване на оставка; б/ при трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си; в/ когато системно не изпълнява или нарушава изискванията на закона и на устава; г/ когато злоупотребява с доверието и уронва доброто име на К; д/ при причинени вреди от неговите действия /чл. 26а от ЗК/.
Контролен съвет – ОС избира членовете на КС измежду членовете на К. Мандатът им е тригодишен. КС избира от състава си свой председател. Членовете на КС отговарят солидарно за вредите, които виновно са причинили на К. Функцията на КС е да проверява дейността на К. Допустимо е членовете на КС да участват в заседанията на УС със съвещателен глас. КС отчита своята работа пред ОС. Ако установи съществени нарушения на закона или на устава, допуснати от УС, КС свиква ОС /чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от ЗК/.
Преустройство. Форми – представлява преустановяване на съществуването на една К като правен субект, като цялото и имущество преминава върху друга К. Допустими са следните 4 форми на преустройство: а/ сливане на две или повече К в една К; б/ вливане на една К в друга; в/ разделяне на една К в две или повече К; г/ отделяне на една К от друга.
ОС на заинтересуваните К вземат решения за преустройство във всичките му форми. Специфично за сливането и вливането е, че условията се уговарят от УС и са докладват на ОС на засегнатите К /чл. 37 от ЗК/. При сливане на К съдът вписва новата К или промените след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително /чл. 2, ал. 2 ЗК/. От преустройство възниква членство за членовете на К, които участват в него. При разделяне новообразуваните К отговарят солидарно за задълженията на прекратената К. При отделяне новообразуваната К отговаря солидарно за задълженията на К, от която се е отделила. УС на новообразуваната К е длъжен да уведоми писмено кредиторите на сливащите се или вливащите се К. Срокът е едномесечен. Той тече от дата на решението за сливане или вливане. Допустимо е в 6 мес срок от получаване на съобщението кредиторите на К да искат изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Изисква се имуществото на прекратените К да се управлява отделно до изтичане на 9 мес. срок от вземане на решението за сливане или вливане. УС на К-правоприемник носи пълна имуществена отговорност пред споменатите кредитори, когато те не са уведомени или имуществото на прекратената К не се управлява отделно /чл. 39 от ЗК/.
Прекратяване на кооперацията – представлява преустановяване на активната дейност на К. Прекратената К се обявява в ликвидация. Основания за прекратяване са: а/ решение на ОС; б/ изтичане на срока, за който е образувана; в/ обявяване в несъстоятелност. Други основания за прекратяване на К по решение на ОС могат да бъдат предвидени в устава. К се прекратява и с решение на окръжния съд. Съдът действа по искане на прокурора или на кооперативния съюз, в който К членува.
Ликвидация на кооперацията – е производство, което се състои от действия, насочени към събиране на вземанията на прекратената К, към погасяване на задълженията и с набраните парични средства и към разпределяне на остатъка от имуществото между кооператорите. Началото на ликвидационното производство се поставя с назначаването на ликвидатори. ОС го/ги назначава. То определя срок за ликвидацията. Ако прекрати К, съдът назначава ликвидатори и определя срок на ликвидацията. Ликвидаторите имат правата и задълженията на УС. Те довършват текущите работи на К, превръщат имуществото им в пари, събират вземанията и изпълняват задълженията и. Допустимо е ликвидаторите да прекратят вземанията и изпълняват задълженията и. Допустимо е ликвидаторите да прекратят договорите, сключени от К до момента на обявяването и в ликвидация, като заплатят обезщетение за вредите. Обезщетението се изплаща заедно с удовлетворяването на останалите кредитори. Представителство на К пред трети лица се осъществява от ликвидатора. Първото задължение на ликвидаторите да поканят с писма с обратни разписки кредиторите с известен адрес да предявят вземанията си в едномесечен срок. Срокът тече от деня на обнародването на решението за обявяване на К в ликвидация. Останалите кредитори се смятат за поканени с обнародването. Друго задължение на ликвидаторите е да уведомят съответната данъчна администрация за започналата ликвидация. Срокът е 7дни. Той тече от дата на прекратяването на К. Ликвидаторите удовлетворяват кредиторите с привилегировани вземания съобразно с техния ред. Ако установят, че имуществото на К е недостатъчно, за да удовлетвори всички кредитори, ликвидаторите са длъжни да поискат откриване на производството по несъстоятелност /чл. 46 от ЗК/. Когато К е прекратена и е завършена ликвидацията и, остатъкът от актива се разпределя между нейните членове. Ликвидаторите изплащат на кооператорите направените дялови, допълнителни и целеви вноски, както и предоставените от тях на К в заем средства, включително лихвите. След като разпределят окончателно имуществото, ликвидаторите дават отчет пред ОС. То приема решение за заличаване на К. Ако К е прекратена от съда, ликвидаторите дават отчет пред него. Съдът постановява решение за заличаването и. Задължение на ликвидаторите е в 7 дн срок от приемането на решението то да бъде вписано. В същия срок ликвидаторите предават архива на заличената К на кооперативния съюз, в който тя членува. Изключение съставлява архивът, кой подлежи на предаване в държавния архив /чл. 47 ЗК/. Ликвидаторите отговарят солидарно пред К за вредите, които виновно са и причинили /чл. 43 и 51 ЗК/.