8. Акционерно дружество и командитно дружество с акции.

1.Понятие и система на учредяване.
1.1 АД
Характеристика – предназначението му е да служи за концентрация на капитали с оглед на постигането на големи стопански цели. АД е дружество, в което дружествения капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си /чл. 158, ал. 1/. От това законово определение могат да се извлекат следните съществени признаци на АД: а/ то е вид търговско дружество; б/ дружествения капитал е разделен на акции. Без значение са индивидуалните качества на лицата, които влагат парични средства или правят непарични вноски срещу акциите – типично дружество на капитала; в/ ЮЛ – отговаря на кредиторите с имуществото си.
Учредяване – представлява правна последица на сложен фактически състав. Очертават се 4 основни елемента на този фактически състав: а/ правни субекти, които участват в учредяването; б/ начин на образуването на капитала на дружеството; в/ учредително събрание; г/ вписване на АД в търговския регистър.
Системи – от сравнително правна гледна точка те са две. Едната предвижда учредяване на АД чрез подписка. Тя се означава като сукцесивна система. За учредяване на дружеството по първата система учредителите изготвят и обнародват подписано от тях предложение за набиране на капитал на дружеството. На всеки записал акции се предоставя заверен препис от предложението. Другата система включва учредяване на дружество без подписка. Нейното наименование е симултанна система. Именно тази система е възприета от посветената на АД глава 14 на ТЗ. Допустимо е АД да бъде учредено чрез подписка, само ако закон изрично предвижда условията и реда за това /чл. 169/. Акциите се записват на учредителното събрание /чл. 163, ал. 2/. Недопустимо е дружеството да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. Паричните вноски се извършват по набирателна банкова сметка, открита на името на дружеството от управителния съвет, съответно от съвета на директорите. Посочва се вносителят. Разпореждането с внесените суми се извършва е единодушно решение на този орган. Съществени последици настъпват, ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите не удостовери пред банката, че дружеството е заявено за вписване. Тогава е допустимо вносителите да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските /чл. 166, ал. 1 и 3/. Ако записалият акции прави непарична вноска, тя следва да бъде оценена от три вещи лица. Тези лица се назначават от окръжният съд, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството. Когато вносителят не е съгласен с оценката, той разполага с две алтернативни възможности: или да участва с парична вноска, или да откаже да участва в дружеството. В устава се вписва направената от трите вещи лица оценка на непаричната вноска, наред с пълното й описание, с името на вносителя и с основанието на правата му. Ако в АД се извършва вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и с нотариална заверка на подписа му. При вноска на вземане задължение на вносителя е да приложи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правото върху вноската се придобива от момента на възникването на дружеството /чл. 166 във връзка с чл. 72 и 73 ТЗ. Участието в подписката за набиране на капитал е едностранна сделка, която съставлява част от учредителния процес на АД. От нея се поражда задължение на лицето да направи записаните парични и непарични вноски, с което си осигурява членство в учредяваното дружество. Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционери получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Удостоверението не е ценна книга. То не въплъщава участието в АД. Неговото предназначение е да послужи за получаване на акции от акционерите. Временните удостоверения се вписват в книгата за акционерите, която дружеството води за притежателите на поименните акции. Недопустимо е временно удостоверение да се прехвърля преди възникване на дружеството. След като дружеството възникне, прехвърлянето на временно удостоверение се извършва с джиро и се вписва в книгата на акционерите /чл. 187/.
Учредители – правни субекти, които участват в учредяването. Под учредители се разбират ЮЛ или ФЛ, които са записали акции на учредителното събрание. Учредители на АД са едно или повече лица. По такъв начин учредяването може да бъде извършено от едно лице /ЕАД/. Съществува нормативна забрана да бъдат учредители търговци, които са обявени в несъстоятелност /чл. 160/. Основа грижа на учредителите е да предприемат необходимите според закона мерки за образуване на АД. Това означава най-вече да осигурят набирането на съответния капитал и да свикат учредителното събрание в определен срок. Учредяването се извършва по решение на лицата, които записват акции на учредителното събрание.
Учредително събрание – изисква се на учредителното събрание да присъстват всички лица, които записват акции. Допустимо е учредител да бъде представляван от пълномощник. Пълномощното трябва да бъде изрично. Подписът на упълномощителя следва да бъде нотариално заверен /чл. 163, ал. 1/.
Основните задачи на учредителното събрание са: а/ взема решение за учредяване на дружеството; б/ приема устава; в/ установява размера на разноските по учредяването; г/ избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите. Изисква се единодушие за вземането на решение за учредяването на дружеството и за приемането на устава. Съставя се протокол. Когато АД се учредява от едно лице, се съставя в писмена форма учредителен акт. С него се утвърждава и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите /чл. 163/.
Законът определя минималното съдържание на устава, а именно: а/ фирмата, седалището и адресът на управление на дружеството; б/ предметът на дейност и срокът, ако има такъв; в/ размерът на капитала, видът и броят на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; г/ органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им; д/ видът и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броят и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; е/ преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат; ж/ условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; з/ начинът на разпределяне на печалбата; и/ начинът на свикване на общото събрание; к/ други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството /чл. 165/. Фирмата на АД включва АД или ЕАД в означението си. Наименованието, което включва АД се избира свободно. Не се изисква фирмата на АД да съдържа името на един от акционерите.
Вписване в търговския регистър – необходимо е АД да бъде вписано в търговския регистър при окръжния съд по седалището му. Изискванията за вписването се изброени в закона. Такива са: а/ да е приет устава; б/ да е записан целият капитал; в/ да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25/100 от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция; г/ да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет; д/ да са изпълнени другите изисквания на закона.
На вписване в търговския регистър подлежат: данните за фирмата, за седалището и за адреса на управление на дружеството, за предмета на дейност и за срока, ако има такъв, за размера на капитала, за вида и за броя на акциите, за правата за отделните класове акции, за особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, за номиналната стойност на отделната акция, за органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им, за вида и стойността на непаричните вноски, за други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството, както и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Предвижда се тези данни да бъдат обнародвани в ДВ. Обнародва се и датата на решението на съда за вписване в търговския регистър. В регистъра се представят учредителния протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата на акционера /чл. 174, ал. 1 и 2/. Вписването има конститутивно действие, а обнародването има декларативно значение. При изменението или допълнението на устава в търговския регистър се представя препис от устава с измененията към съответната дата. Изисква се той да е заверен от лицето или лицата, които представляват дружеството /чл. 178, ал. 2/.
1.2.КДА
КД с акции. Характеристика - дружество, което се образува с договор и при което размерът на вноските на всички съдружници в дружествения капитал, включително на неограничено отговорните съдружници /НОС/, се определя в устава му, а за вноските на ограничено отговорните съдружници /ООС/ , най-малко трима на брой, се издават акции. От това определение, могат да се направят следните изводи: а/ един от допустими вида търговски дружества; б/ ЮЛ – фирмата на дружеството, за която се изисква да съдържа означението “КДА”. За разлика от КД не се включва името на НОС; в/ образува се с учредителен договор и има два вида съдружници , от друга страна след образуването му устав урежда размера на вноските на съдружниците и едно степенната система на управление, а за вноските на ООС се издават акции.
Субсидиарно прилагане на разпоредби – на КДА е посветена глава ХV на ТЗ, чл. 253 до 260. Близостта на правната му същност до тази на АД е подтикнала законодателя да предвиди, че по неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредби за АД. Но наличността в този вид дружеството на категорията на НОС съдружници обуславя приложимостта на неуредени въпроси за него и на разпоредби за обикновеното КД, а поради препращане и на разпоредби за СД.
Учредяване. Фази – те съвпадат с фазите в учредяването на АД, а именно: учредително събрание и вписване в търговския регистър. КДА възниква като ЮЛ от датата на вписването му в търговския регистър. Вписването подлежи на обнародване в ДВ. Учредителите изготвят устава на КДА. Съдържанието му трябва да бъде съобразено с изискванията за минимално съдържание на устав на АД. Капиталът на дружеството се образува от вноските на съдружниците. Тези вноски биват парични и непарични. Паричните вноски се извършват по банкова сметка, която учредителите са открили на тяхно име. Посочва се името на вносителя. Те се разпореждат с внесените суми по единодушното им решение. След като бъде учредено дружеството, набраните парични средства се прехвърлят по неговата сметка. Ако кандидатът за съдружник прави непарична вноска, тя подлежи на оценка на 3 вещи лица, назначени от окръжния съд, пред който ще се извърши регистрацията. В устава се вписва направената оценка на непаричната вноска, наред с пълното и описание, с името на вносителя и с основание на правата му. Ако в КДА се извършва вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и с нотариална заверка на подписа му. Когато прави вноска на вземане, за вносителя възниква задължение на подписа му. Когато прави вноска на вземане, за вносителя възниква задължение да приложи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правото върху вноската се придобива от момента на възникването на дружеството.
Учредители – такива са НОС. Те свикват учредителното събрание. На тях принадлежи правото да изберат акционерите измежду участниците в подписката /чл. 254/. Учредителния договор на КДА следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите.
Органи на дружеството - са определените в ТЗ органи за управление на АД по едно степенната система /чл. 256/. Такива органи са ОС и СД /чл. 219/. ОС – в него право на глас имат само ООС. НОС, дори когато притежават акции, участват само със съвещателен глас. Компетентността на ОС се определя в устава. Но в нея по силата на закона влиза разглеждането и решаването на искания на ООС за извършване на проверка на дейността на дружеството /чл. 257/. В закона е изрично предвидено, че уставът се приема и изменя и дружеството се прекратява не самостоятелно от ОС. За това е необходимо съгласието на НОС /чл. 258, ал. 1/. СД състои се от НОС. Той управлява и представлява дружеството /чл. 244/. С устава се назначава първият СД. ОС избира членовете на СД измежду НОС. То извършва и освобождаването на тези членове.
Прекратяване – прекратява се комбинирано съобразно с правилата на КД и на АД. Това зависи от положението на отделния съдружник. Основания за прекратяване на КДА са: а/ обявяването на НОС в несъстоятелност; б/ смъртта или поставянето под запрещение на НОС.
Ликвидация – такава се извършва, когато КДА е прекратено без правоприемник. Ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съобразно с вноските му в дружеството /чл. 260/.
2. Капитал. Акции – понятие, видове и сделки с акцции
Капитал. Същност – правното положение на АД като ЮЛ се характеризира с две особености: а/ че дружеството притежава капитал; б/ има имущество, с което отговоря за задълженията си. Отговорността на членовете му е ограничена до размера на номиналната стойност на акциите, които притежават. Дружествения капитал и имущество не са идентични. Капиталът на АД представлява предвидена в устава парична сума, разделена на акции. Тя се състои от сбора на номиналните вноски на всички акционери. Изисква се капиталът и стойността на акциите да се изразяват в левове. Друго изискване е капиталът да бъде изцяло записан. Дружествения капитал съставлява икономическата основа за дейността на АД. По него третите лица съдят за стопанската сила на дружеството. Освен това той служи за гарантиране на кредиторите, които имат възможност от него да получат удовлетворение на своите вземания срещу дружеството В закона е определен минималния размер на капитала на АД – 50 000 лв. /161, ал. 2/. Осъществява се съобразяване на минималния размер на капитала с предмета на дейност на АД. За извършване на банкова или застрахователна дейност минималният размер се определя от други закони. Под дружествено имущество се разбира съвкупността от оценимите в пари права и задължения на АД, по-точно от неговите активи и пасиви. Докато капиталът е постоянна величина, дружественото имущество се променя съобразно с успешния или неуспешния ход на работата на дружеството. То може да се равнява, да надвишава или да спада по стойност под размера на дружествения капитал. По време на учредяването на дружеството капитал и имущество съвпадат по стойност. Надвишаване е налице, когато дружеството реализира печалби. Спадане е налице, когато реализира загуби.
Увеличаване – предпоставка за каквото и да било увеличаване на капитала е пълното внасяне на размера, който е определен в устава. Допустими са 4 алтернативни начина на увеличаване на дружествения капитал: а/ чрез издаване на нови акции; б/ чрез превръщане на част от печалбата в капитал; в/ чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции; г/ чрез превръщане на облигации в акции. Вземането на решение за увеличаване влиза във функциите на общото събрание на акционерите. За такова решение се изисква мнозинство 2/3 от гласовете на акциите, представени на заседанието. Допустимо е в устава да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнително условия. Когато са издадени акции от различни класове, решението се взема от акционерите от всеки клас. Няма пречка уставът да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите в продължение на 5 г. от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер. Единствено приложим е начинът на увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции. Овластително решение може да се вземе и с изменение на устава. Управителният съвет, съответно съветът на директорите само при определена в закона предпоставка може да изключи или да ограничи правото на всеки акционер на придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличаването. Така предпоставка той да е овластен за това от устава или с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представителните акции. За увеличаване на капитала се прилагат съответно законовите разпоредби за записване на акции и за извършването на парични и непарични вноски при учредяването на АД. Увеличаването на капитала чрез подписка се осъществява при условия и ред, установени със закон /чл. 192, ал. 7/. Когато новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена трябва да бъде определена в решението на общото събрание /чл. 192/. Възможно е капиталът да се увеличи с непарични вноски. В такъв случай в решението на ОС трябва да бъдат посочени: предметът на вноската, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акциите, предоставяне срещу тази вноска /чл. 193/. Решение за увеличаване на капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал може да бъде взето от ОС. Срокът е до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година. Изисква се мнозинство ¾ от гласовете на акциите, представени на събранието. Към заявлението за вписване в търговския регистър на решението за увеличаване на капитала със средства на дружеството се прилага балансът. Новите акции при този начин на увеличаване на капитала се разпределят между акционерите. Разпределянето се извършва съразмерно на участието им в капитала до увеличаването. Законовата разпоредба е императивна /чл. 197/. След като това увеличаване е регистрирано, управителния съвет, съответно съветът на директорите има задължението да покани незабавно акционерите да получат акциите си. Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на 1 г от обнародването в ДВ на решението за увеличаване на капитала. Срокът е преклузивен. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във фонд “Резервен” /чл. 198/. Допустимо е правото на акционерите да бъде ограничено или да отпадне по решение на ОС, с мнозинство ¾ от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите представя доклад относно причините за отмяна или за ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на ОС се представя в търговския регистър и се обнародва /чл. 194/. Няма пречка увеличаване на капитала да бъде осъществено под условие. Условието може да бъде акциите да се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството. ТЗ съдържа изискванията за вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър. Такива изисквания са: а/ да са записани новите акции; б/ да са внесени най-малко 25 % от номиналната стойност на записаните нови акции; в/ да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции. Достатъчно е решението на ОС за увеличаване да допуска такава възможност. Изисква се в търговския регистър да се представи списък на лицата, които са записали новите акции. Той трябва да бъде удостоверен от управителния съвет /чл. 192а/. За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект.
Намаляване – вземането на решение за намаляване влиза във функциите на ОС на акционерите. Когато има няколко класа акции, се изисква решение на всеки клас акционери. Необходимо е в решението да се съдържат целта на намаляването и начинът, по който то ще се извърши /чл. 199/. Намаляването не може да слезе под минималния размер, който законът предвижда. Допустима са два начина на намаляване: а/ чрез намаляване на номиналната стойност на акциите; б/ чрез обезсилване на акции /чл. 200/ - за осъществяването му има две алтернативни възможности: 1. състои се в принудително обезсилване на акции; 2 обезсилване след придобиването на акциите от дружеството. Законът позволява 1., само ако то е предвидено в устава и акциите са записани при това условие. Предпоставките и начинът за извършване на 1. трябва да бъдат определени в устава. Намаляването на капитала е в състояние да застраши интересите на дружествените кредитори. Необходимо е решението за намаляване да бъде обнародвано в ДВ. В обявлението дружеството заявява, че е готово на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, да даде обезпечение на вземанията или да им изплати задължението си към датата на обнародването. На известните кредитори съобщението се прави писмено. Право на кредиторите, чиито вземания са възникнали преди обнародването на решението за намаляване, е да поискат обезпечение в 3 месечен срок. Предполага се, че са съгласни кредиторите, които в този срок не изразят писмено несъгласието си. Споменатото правило не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби. В този случай акционерите не се освобождават от задължението на вноски. Правилото не се прилага, и когато намаляването се извършва със собствени акции, като са напълно изплатени и са придобити безвъзмездно или със средства от неплатени дивиденти и лихви.
След като изтече 3 месечния срок, изменението на устава, с което се намалява капиталът, завършва с вписване в търговския регистър. Задължение да поиска вписването лежи върху председателя на управителния съвет при двустепенната система на управление и върху изпълнителния директор при едностепенна система на управление. Към заявлението за вписване той представя доказателства за спазване на изискванията за предизвестяване на кредиторите. Прилага се и негова писмена декларация, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на дружествения капитал, са дадени обезпечения или е изплатен дългът /чл. 151/. Допустимо е капиталът на дружеството да бъде едновременно увеличен и намален така, че намаляването да има действие, само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. В този случай капиталът може да бъде намален и под минималния размер, установен в закона.
Акции. Понятие – законът определя акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят и участва с посочената от нея номинална стойност в капитала на АД /чл. 175, ал. 1/. Качеството на ценна книга означава, че акцията като писмен документ материализира определени права. За упражняването им е необходимо да притежава самият документ, съответно той да бъде представен, когато се търси реализация на тези права. В акцията е въплътено волеизявлението на АД, че е приело нейния носител за член на дружеството. Тя представлява основание за възникване на членственото правоотношение между притежателя и съответното АД. Акцията материализира една част от дружествения капитал, разделен на еднакви части. Стойността, която е посочена в акцията, представлява нейната номинална стойност. Минималната номинална стойност на една акция е едни лев. По-голяма стойност на акцията трябва да бъде определена в цели левове /чл. 162/. Недопустимо е АД да издава акции с различна номинална стойност. Акциите могат да се издават в купюри от по 1, 5, 10 и кратни на 10 /чл. 175, ал. 2 и 3/. Наред с номиналната акциите имат емисионна стойност. Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от лицата, които записват акции при набиране на капитала. Недопустимо е емисионната стойност да бъде по-малка от номиналната. Но могат да се записват акции на по-голяма стойност от номиналната. Разликата между тях се отнася във фонд “Резервен” на дружеството /чл. 176/. От номиналната и от емисионната стойност се различава действителната стойност на акцията. Характерно за нея е, че се променя главно съобразно със състоянието и промените в дружественото имущество, с размера на изплащаните дивиденти. В закона е определено съдържанието на акцията. Тя трябва да съдържа: а/означението “акция”; б/ вида на акциите; в/ номер на купюрата и поредни номера на акциите, включени в нея; г/ фирмата и седалището на АД; д/ размера на капитала; е/ общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж; ж/ купоните и техния падеж; з/ подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията. За валиден подпис върху акцията се смята не само саморъчният, но и отпечатаният подпис. Върху лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия собственик /чл. 183/. Едни от задължителните елементи от съдържанието на акцията са купоните и техния падеж. Във всеки купон се съдържа означението “купон”, фирмата на АД, номерът на купона, на акцията и на купюрата, както и годината, за която трябва да се платят дивиденти по него. В закона се изисква акциите да се издават с купони за дивидент за 20 г. Разпоредбата е диспозитивна.тя се прилага, ако друго не е предвидено в устава. Недопустимо е купоните да се прехвърлят отделно от акциите /чл. 184/. Акцията дава право на един глас в ОС на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната и стойност. В устава може да бъде предвидена възможност на дружеството да издава акции с особени права. Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Недопустимо е да се ограничават правата на отделни акционери от един клас /чл. 181/. Прогласена е неделимост на акцията. Ако акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
Видове акции – в зависимост от обстоятелството, дали върху лицевата страна на акцията е вписано или не името на първият и собственик, биват поименни или акции на приносител. Замяната на акции от един вид с акции от друг вид е допустима, когато са налице предпоставки, определени в закона. След като бъде напълно изплатена тяхната стойност, акциите на приносител по искане на акционера могат да бъдат заменени с поименни акции и обратно. Разпоредбата се прилага, ако в устава е предвиден ред за това /чл. 180/. Създадена е отчетност за поименните акции. Всяко АД е длъжно да води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции. Отбелязват се видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Същите данни се вписват за временните удостоверения /чл. 179/. Не съществува обаче отчетност за акциите на приносителя в течение на годината. Държателите на такива акции стават известни на АД непосредствено преди годишното ОС на акционерите, когато се извършва регистрация. Тази регистрация обикновено се предвижда в устава като една от предпоставките за участие в събранието и за упражняване на правото на глас. Необходимостта от нея се съобщава в поканата за събранието. Допустимо е, наред с обикновените, да се издават привилегировани акции. Основното предназначение на този вид акции е да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидация. Други права на притежателите на привилегировани акции могат да бъдат предвидени в закона или в устава. Възможно е в устава да бъде предвидено привилегированите акции да са без право на глас. Изисква се това обстоятелство да бъде посочено в акцията. Привилегированите акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала. Не се допуска повече от ½ от акциите едно дружество да бъдат без право на глас. Щом дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде осъществено през следващата година заедно с плащането на дивидента за нея, носителят на привилегированата акция придобива право на глас. Това състояние трае до изплащане на забавените дивиденти. Когато предстои да се вземе решение за ограничаване на предимствата, които произтичат от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери. Те се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50% от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко ¾ от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадането на привилегиите /чл. 182/. Допустимо е АД да издава и безналични акции /чл. 178/. Безналична е акцията, която не е обективирана върху материален носител хартия. Безналични могат да бъдат само поименните акции. Безналичната акция се установява с поименно удостоверение, издадено от АД. Издаването на безналична акция има сила след вписване в книгата за безналичните акции.
Сделки с акции – характерно за акциите е тяхното лесно прехвърляне. Акциите на приносител се прехвърлят с предаването им. Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Изисква се то да бъде вписано в книгата на акционерите. Допустимо е в устава да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции /чл. 185, ал. 1 и 2/. Допустимо е акцията да бъде заложена. Акциите на приносител се залагат с предаването им. Поименни акции се залагат с джиро с уговорка “за гаранция”, “за залог” или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството с вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера. Разпоредбата в тази и част е диспозитивна. В закона е прогласена солидарна отговорност на прехвърлителя на поименни акции с приобретателя им. Достатъчно е те да не са изплатени или от тях да произтичат други задължения към дружеството. Но отговорността на прехвърлителя не е неограничена по време. Тя се погасява с изтичането на 2 г. от деня на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите /чл. 186/. Прехвърлянето на безналична акция се извършва с цесия. Поименното удостоверение, с което се установява безналичната акция, е непрехвърлимо. Когато се прехвърля безналична акция, на приобретателя се издава ново удостоверение. Ако се прехвърлят само част от акциите, на прехвърлителя се издава ново удостоверение за останалата част на акциите. Разпореждането с безналична акция има сила само след вписването в книгата за безналичните акции.
3. Права и задължения на съдружниците и акционерите.
Права на акционерите – след като приключи учредителният процес на АД, записалите акции стават акционери. Такова качество придобиват и лицата, които по време на дейността на дружеството закупят акции. Акционерите имат определени права и задължения, които са материализирани в акциите им. Правата на акционерите биват: имуществени и неимуществени.
Към имуществени права на акционерите се отнасят правото им на дивидент и правото на ликвидационна квота. Правото на дивидент е призната и гарантирана на акционера възможност да получава част от чиста печалба. Размерът на дивидента зависи от дела, който акционерът има в капитала на АД. Недопустимо е правото на дивидент да бъде накърнявано, дори и с решение на ОС на акционерите. Правото на ликвидационна квота представлява облигационно право на акционера да получи част от имуществото на дружеството в ликвидация. Получаването става, след като бъдат реализирани активите на дружеството и бъдат удовлетворени кредиторите. Частта от имуществото на прекратеното дружество е съразмерна на броя на акциите, които акционерът притежава. Неимуществени права на акционера са правото му на участие в управлението на дружеството, правото на глас в ОС и правото да бъде избиран в управителен орган на дружеството. Акционерите с право на глас съставляват ОС. Участието им в ОС е лично или чрез представител. Членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и на управителния съвет участват в ОС без право на глас. Изключение представлява случаят, когато те са акционери с право на глас /чл. 220/. Контролни права на акционера са неговото право да иска отмяна на решение на ОС и правото му да се интересува за хода на дружествените работи. На всеки акционер принадлежи право да предяви пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за отмяна на решени на ОС. Достатъчно е решението да противоречи на повелителна разпоредба на закона или на устава. Ответник по иска е дружеството. Срокът за предявяване на иска е 14 дневен. Той тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен. Освен индивидуални контролни права в закона са предвидени права на малцинството. Акционери, които притежават на 10% от капитала, могат: а/ да предявят пред окръжния съд иск за търсене на отговорност от членовете на надзорния и на управителния съвет за вредите, причинени от тях на дружеството; б/ да искат от ОС да назначи контрольор, който да провери годишния счетоводен отчет за констатациите си.
Задължения на акционерите – основното задължение на всеки акционер е срещу записаните акции да направи вноските, които покриват частта от стойността на акциите, определена с устава. Останалата част се внася в срок, определен в устава. Този срок не може да бъде по-дълъг от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличаването на капитала /чл. 188, ал. 1/. Неизпълнението на това задължение в определен срок води до възникване на последици, които са неблагоприятни за акционера. В устава може да бъде предвидена неустойка. Ако това не е сторено, акционерите, които не са направили уговорените вноски в срок, дължат лихви. Законът имат предвид паричните вноски. Дължи се законната лихва. Когато е забавено извършването на непарична вноска, допустимо е да се търси обезщетение за действителните вреди. На акционерите, които са в забава, дружеството отправя писмено едномесечно предизвестие. Предупреждението подлежи на обнародване в ДВ, освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството. Ако и в този срок не направят дължимите вноски, те се смятат за изключени. Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акции на изключените се обезсилват и унищожават. На мястото им дружеството предлага нови акции. Направените от изключения вноски се отнасят във фонд “Резервен” на дружеството. В устава може да се предвиди, че за невнесената част акционерите предоставят обезпечение /чл. 191/.
4.Облигации – понятия и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции.
Облигации. Понятие – акциите не са единственият вид ценни книги, които АД издава. Наред с тях то може да издаде облигации. Допустимо е облигации да се издават чрез публично предлагане от АД най-малко 2 г. след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от ОС. Решение за издаване на облигации се взема само от ОС на акционерите Издаването на облигации представлява начин за осигуряване на допълнителните парични средства, които са необходими на дружеството. То по същество е сключване на заем от страна на дружеството. Набраните парични средства увеличават не капитала, а оборотните средства на дружеството. Недопустимо е размерът на облигационния заем да бъде по-голям от 50% от внесения капитал /чл. 204, ал. 1 и 38. За облигационния заем се открива подписка, която се обявява в ДВ. В закона е определено минималното съдържание на предложението на дружеството за записване на облигации. То обхваща: а/ решението на ОС на акционерите за издаване на облигации; б/ общата номинална и емисионна стойност на облигационния заем; в/ брой, вид, номинална и емисионна стойност на предлаганите облигации, както и предвиждани ограничения за прехвърлянето им; г/ при лихвоносни облигации – срока до падежа на облигациите, схемата за погасяване на облигационния заем, включително гратисчия период, ако такъв е предвиден, лихвените плащания, начина на изчисляването им и периодичността на плащанията; д/ при облигации с друга форма на доход – начина на образуване на дохода и падежите на плащанията; е/ вида и размера на предоставеното обезпечение, ако има такова; ж/ начин и срок на плащане на лихвата и главницата; з/ начална и крайна дата, както и място и ред на записване на облигациите; и/ условия за записване на облигации; к/ минимален и максимален размер на набраните парични вноски, при които заемът се счита за сключен /чл. 205, ал. 2/.
Сумите се набират и облигациите се предават чрез банка или чрез специализирано дружество. Лицата, които са записали облигации, внасят сумите по тази сметка за да се използват преди обявлението, че подписката е приключена. Подписката се приключва при две алтернативни предпоставки: след записване на обявения размер на облигационни заем или след изтичане на срока на подписката. Условията, при които заемът се смята за сключен, се определят в решението на ОС. Допустимо е в решението да се възложи на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите да обяви приключването на подписката при превишаване или при недостигане на първоначално обявения размер. Когато подписката приключи, без да се изпълнят предвидените за сключването на заема условия, набраните суми се връщат на лицата, които са записали облигации. Едновременно им се плаща начислената лихва от банката, в която са внесени /чл. 206/.
Видове – могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите, установени в ТЗ /чл. 204, ал. 5/. Недопустимо е дружеството да издава нови облигации с привилегирован режим на изплащане без съгласието на ОС на облигационерите /чл. 207/.
Права и задължения на облигационерите – облигациите от една емисия при еднаква номинална стойност осигуряват еднакво право на вземане /чл. 204, ал. 4/. В едномесечен срок след приключване на подписката органите на АД свикват облигационерите на ОС. Поканата за събранието се обнародва. Събранието е законно, ако на него е представена 1/10 от записания заем /чл. 208/. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството. Групата се представлява от представители, избрани от ОС. Представителите не могат да бъдат повече от трима. Допустимо е представителите да бъдат освободени от задълженията си по решение на ОС на облигационерите /чл. 210, ал. 2/.
Недопустимо е да бъдат представители на облигационерите: а/ дружеството длъжник; б/ други дружества, които притежават повече от 1/10 на неговия капитал или в които то притежава повече от 1/10 на капитала; в/ дружествата, които са гарантирали изцяло или отчасти поетите задължения; г/ членовете на надзорния съвет, на управителния съвет или на съвета на директорите на дружеството, както и техни низходящи, възходящи и съпрузи; д/ лицата, на които по закон е забранено да участват в органите за управление на дружеството /чл. 210, ал. 1/. ОС на облигационерите се свиква от техните представители. Представителите са длъжни да свикат ОС на облигационерите, когато органите за управление на АД са ги уведомили: а/ относно предложение за изменение на предмета на дейност или за преобразуване на дружеството; б/ за нова емисия на привилегировани облигации. ОС на акционерите е длъжно да разгледа решението на ОС на облигационерите /чл. 214/.
Превръщане на облигациите в акции – ОС на акционерите може да реши да бъдат издадени облигации, които да се превръщат в акции. Редът за превръщането на облигации в акции се определя в решението на ОС за издаване на облигациите. Недопустимо е такъв вид облигации да се издават от дружества, в които участието на държавата е повече от 50% от капитала. Акционерите могат да записват такива облигации с предимство при условия, при които записват акции на нови емисии. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу тях / чл. 215/. Превръщането на облигации в акции е един от начините за увеличаване на капитала. След като се вземе решение за увеличаване на капитала, управителният съвет, съответно съветът на директорите определя срок за превръщане на облигациите в акции. Недопустимо е в срокът на превръщане съвета на директорите да поиска от съда да бъдат вписани в търговския регистър измененията на капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции /чл. 217 и 218/.
5. Управление.
5.1.АД
Управление на АД. Системи – за управлението на АД се предвиждат две системи: двустепенна и едностепенна. При двете системи висш орган на дружеството е ОС на акционерите. То се състои от акционерите с право на глас. Участието им е лично или чрез представител. Недопустимо е член на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет да представлява акционер. Акционерните с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в ОС без право на глас. Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в ОС от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правна възможност, подобно на акционер, при поискване да получава безплатно писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет /чл. 220/. ОС се провежда най-малко веднъж годишно в седалището на дружеството. Изисква се първото ОС да се проведе не по-късно от 18 месеца след учредяване на дружеството. Всяко следващо ОС трябва да се проведе не по-късно от 6 месеца след края на отчетната година. Освен годишното може да се състои извънредно ОС. Така изисква се в случай, че загубите надхвърлят ½ от капитала, да се проведат ОС не по-късно от 3 месеца от установяване на загубите. ОС се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. Допустимо е то да бъде свикано и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала. Ако в едномесечен срок от искането на акционерите, притежаващи поне 5% от капитала, то не бъде удовлетворено или като ОС не бъде проведено в тримесечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква ОС или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в ДВ. Недопустимо е времето от обнародването до откриването на ОС да бъде по-малко от 30 дни. Ако няма издадени акции на приносител, уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани. В закона е определено минималното съдържание на поканата. Изисква се тя да съдържа най-малко следните данни: а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ мястото, датата и часа на събранието; в/ вида на ОС; г/ съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава; д/ дневен ред на въпросите. Изисква се писмените материали, свързани с дневния ред на ОС, да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до дата на обнародването или изпращането на поканите за свикване на ОС. Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, писмените материали, свързани с него, трябва да съдържат данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове.При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно /чл. 224/. Допустимо е акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала на дружеството, след обнародване или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на ОС. Не по-късно от 15 дни преди откриването на ОС споменатите акционери представят в търговския регистър списък на въпросите, които следва да бъдат включени в дневния ред, предложенията за решения и писмени материали, свързани с тях. ОС избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго / чл. 222/. Допустимо е в устава да се предвиди изискване за кворум на капитала. При липсата на кворума, предвиден в устава, ново заседание може да бъде насрочено не по-рано от 14 дни. То е законно независимо от представения капитал. Допустимо е датата на новото заседание да се посочи още в поканата за първото заседание /чл. 227/.
ОС има широки правомощия. То изпълнява следните функции: а/ изменя и допълва устава; б/ увеличава и намалява капитала; в/ преобразува и прекратява дружеството; г/ избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет; д/ определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получават част от печалбата на дружеството, както и да придобиват акции и облигации на дружеството; е/ назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители; ж/ одобрява годишния счетоводен отчет след заверка от назначения експерт-счетоводител, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд “Резервен” и за изплащане на дивидент; з/ решава издаването на облигации; и/ назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност; к/ освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите; л/ решава други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и от устава / чл. 221/. Недопустимо е ОС да приема решения, засягащи въпроси, които не са били оповестени в поканата, обнародвана в ДВ, или в списъка на въпросите, представен в търговския регистър от акционери, които притежават повече от 3 месеца акции, представляващи поне 5% от капитала. Изключение съставлява случаят, когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани / чл. 231, ал. 1/. Правото на глас възниква с изплащането на вноската. Когато предложеното решение засяга правата на акционери от един клас, гласуването става по класове. Изискванията за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас / чл. 228/. За решенията за изменяне и допълване на устава, за увеличаване и намаляване на капитала, както и за прекратяване на дружеството се изисква мнозинство 2/3 от представения капитал. Допустимо е уставът да предвиди за тези случаи друго по-голямо мнозинство. Ако законът или уставът предвижда гласуване по класове, правилата за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас.
За заседанието на ОС се води протокол в специална книга. Изисква се в него да се посочат следните данни: а/ мястото и времето на провеждане на заседанието; б/ имената на председателя и на секретаря, както и на преброителите на гласовете или гласуване; в/ присъствието на управителя и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери; г/ направените предложения по същество; д/ проведените гласувания и резултатите от тях; е/ направените възражения. Протоколът на ОС се подписва от председателя и от секретаря на събранието, като и преброителите на гласовете. Към протоколите се прилагат: 1. списък на присъстващите; 2. документите , свързани със свикването на ОС. Допустимо е по искане на акционер или член на съвет на заседанието на ОС да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 488а от ГПК. Предназначението на такива протоколи е да удостоверят явяването или неявяването на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, както и съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Препис от констативния протокол се прилага към протокола на ОС. Протоколите и приложенията им се пазят най-малко 5 г. при поискване те се предоставят на всеки акционер /чл. 232/. В ЕАД едноличният собственик на капитала решава въпросите, които са от компетентността на ОС. Изисква се за решенията си той да съставя протокол в писмена форма. В писмена форма се сключват и договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него /чл. 235а/.
Решенията на ОС влизат в сила незабавно. Изключение съставлява случаят, когато действието им е отложено. Други органи на АД при двустепенната система са надзорния съвет и управителния съвет, а при едностепенната система – съветът на директорите. Членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет се избират за срок до 5 г. Изключение са членовете на първия съвет на директорите, съответно на първия надзорен съвет, чийто мандат съгласно закона е не по-дълъг от 3 г. Задължение на лице, предложено за член на съвет, е преди избирането му да уведоми ОС на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Членовете на съветите могат да бъдат преизбирани без ограничение. Допустимо е членовете на съвета на директорите /СД/ или членовете на надзорния съвет /НС/ да бъдат освободени от длъжност, и преди да изтече мандатът им. Член на съвета може да бъде дееспособно ФЛ. Ако уставът допуска, член може да бъде и ЮЛ. В този случай ЮЛ определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Недопустимо е член на съвета да бъде лице: а/ което е било член на управителен или на контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 г.; б/ което не отговаря на други изисквания, предвидени в устава. Всеки член на съвет се вписва в търговския регистър, където представя нотариално заверено съгласие и декларация, че не е налице законова пречка за изпълнението на такава функция /чл. 234/. Допустимо е член на съвет да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Задължение на дружеството е до 6 месеца след получаването на уведомлението да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Законът прогласява за еднакви правата и задълженията на съветите. Задължение на членовете на съветите е да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Недопустимо е членовете СД и на УС да участват в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира член на съвет, е дал изрично съгласие. Задължение на члена на съвет е най-късно до започване на заседанието да уведоми писмено председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересувано от поставен на разглеждане въпрос и не участва във вземането на решение /чл. 238, ал. 4/. Изисква се в протокол за заседанието на съответния съвет да се отбелязва как е гласувал всеки член на съвета по разглежданите въпроси. Друго задължение на членовете на съветите е да уведомят писмено СД, съответно УС, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. Такива договори се сключват въз основа на решение на СД, съответно на УС. Третото задължение на членовете на съветите е да не разгласяват информация, станала им известна в това им качество, включително след като престанат да бъдат членове на съвета. В закона е уредено особено право на малцинство акционери, които притежават поне 10% от капитала. Те има правна възможност да предявят иск за търсената отговорност от членовете на СД, за вреди, причинени на дружеството /чл. 240а/.
Представляване на дружеството - При двустепенна система АД се управлява и представлява от УС, който извършва своята дейност под контрола на НС. НС не може да участва в управлението на дружеството. Той представлява дружеството само в отношенията с УС. Членовете на НС се избират от ОС. Техният брой може да бъде от 3 до 7 лица. НС приема правилник за работата си. Той избира председател и заместник председател измежду своите членове. Председателят свиква заседанията на НС по свой почин, както и по искане на членовете на съвета или на членовете на УС. Изисква се НС да се събира на редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца. Отношенията между дружеството и член на НС се уреждат с договор. Законът очевидно има предвид писмена форма на този договор. Договорът се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от ОС на акционерите, или от едноличния собственик /чл. 242/. Членовете на УС се избират от НС, който определя тяхното възнаграждение и може да ги заменя по всяко време. Броят на членовете на УС се определя в устава. Той не може да бъде по-малък от 3, нито да надвишава 9 души. УС докладва за дейността си най-малко веднъж на 3 месеца пред НС. УС уведомява незабавно председателя на НС за всички обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. НС има право по всяко време да поиска от УС да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дружеството.
При едностепенна система дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от 3, не повече от 9 лица. СД приема правилник за работата си. Той избира председател и заместник-председател измежду своите членове. СД се събира на редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца, за да обсъди състоянието и развитието на дружеството. Той възлага управлението и представляването на дружеството на 1 или на няколко от своите членове, наречени изпълнителни членове. Всеки от изпълнителните членове докладва незабавно на председателя на съвета за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. Всеки член на съвета може да поиска от председателя да свика заседание за обсъждане на отделни въпроси /чл. 244/. Само по решение на ОС на акционерите могат да се сключват следните сделки: а/ прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие; б/ разпореждане с активи; в/ поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица. Допустимо е уставът на дружеството изрично да предвиди споменатите сделки да се извършват по решение на СД, съответно на УС. В този случай е необходимо единодушно решение на СД, съответно предварително решение на НС. Сделка, сключена в нарушение на посочените норми, е действителна. Лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди /чл. 236/.
Годишно приключване и разпределение на печалбата – до края на месец февруари ежегодно УС, съответно СД съставя за изтеклата календарна година годишен счетоводен отчет и го представя на експерт-счетоводителите, избрани от ОС. Отчетът се придружава от доклад за дейността на дружеството. В този доклад се описват протичането на дейността и състоянието на дружеството Разяснява се годишния счетоводен отчет /ГСО/. Изисква се в ГСО за дейността на дружеството задължително да се посочват: а/ възнагражденията, получени общо през годината от членовете на съветите; б/ придобитите, притежаваните и прехвърлените от членовете на съветите през годината акции и облигации на дружеството; в/ правата на членовете на съветите да придобиват акции и облигации на дружеството; г/ участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет; д/ договорите, които членовете на съветите или свързани с тях лица са сключили с дружеството през годината и които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. В ГСО се посочва планираната стопанска политика през следващата година. НС при двустепенната система на управление проверява ГСО, доклада за дейността и предложението за разпределяне на печалбата. След одобрението им той приема решение за свикване на редовно ОС. При едностепенната система на управление предложението за разпределяне на печалбата се прави от СД, който свиква ОС. Недопустимо е ГСО да се приеме от ОС без проверка на експерт-счетоводител. Той участва в заседанието на НС, съответно СД /чл. 251, ал. 3/. Изисква се провереният и приет ГСО на АД да бъде представен в търговския регистър. Съобщението за това се обнародва в ДВ. Задължение на дружеството е да изплати на акционерите гласувания от ОС дивидент в срок от три месеца от провеждането му. Изключение съставлява случаят, когато в устава е предвиден по-дълъг срок /чл. 247а/. Дивиденти и лихви се изплащат, само ако според проверения и приет ГСО нетната стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, на фонд “Резервен” и на другите фондове, които дружеството е длъжно да образува. По смисъла на закона чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му. Плащанията на дивиденти и лихви се извършват до размера на печалбата за съответната година, на неразпределената печалба от минали години, на частта от фонд “Резервен” и от другите фондове на дружеството, надхвърляща определения от закона или от устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни години, и на отчисленията за фонд “Резервен” за другите фондове, които дружеството е длъжно по закон или по устав да образува. Ако са извършени плащания, без да са налице споменатите законови предпоставки, акционерите не са длъжни да върнат получените суми. Изключение съставляват случаите, когато дружеството докаже, че те са знаели или са могли да узнаят за липсата на предпоставки /чл. 247а/.
5.2.КД с акции
Съдружнически правоотношения : има две категории съдружници, следователно и два типа правоотношения :
1. Правно положение на комплементарите. Прилагат се правилата за КД. Има едно изключение и това е правото на управление на комплементарите. В КД то се реализира индивидуално от всеки от тях. При КДА то става по два начина, в зависимот от въпросите, които се разглеждат :
- по отношение на изменението на устава на КДА : всеки един от комплементаристите трябва да даде съгласието си за промяна;
- по оперативни въпроси : участието на комплементаристите в управлението става чрез колективен орган на управление, Съвет на директорите, в който членува всеки един от комплементарите.
2. Правно положение на командитните акционери. Важат правилата на АД, с изключение на управлението. Правото на управление при АД се реализира с участието на акционерите в Общо събрание на акционерите. При КДА правомощията на общото събрание на акционерите са значително по-малки. При АД всеки акционер може да бъде избран в Съвета на директорите (Надзорен съвет, Управителен съвет). При КДА това е невъзможно. Тук законът позволява един правен субект да има двойно правно положение : един човек да е комплементар е да има акции в своето КДА. Акциите на комплементара в КДА стават безгласни - той няма право на глас в Общото събрание.
Управление на КДА . Управлява се по правилата за управление на АД. Има едностепенна система, определена от закона.
1. Общо събрание на командитните акционери.
2. Съвет на директорите.
Основното различие е в компетентността на двата органа. Общото събрание се състои само от командитни акционери, комплементаристите не участват. Съветът на директорите не е изборен орган, в него влизат всички комплементари. Той е по-важен от първия.
Представителната власт на КДА принадлежи колективно на Съвета на директорите, с възможност да се овластят един или повече негови членове. Общото събрание има компетентност, установена в устава, но няма широката компетентност и правомощията на Общото събрание при АД. Единственото правомощие на Общото събрание при КДА е да взима решения за контрол на дейността на Съвета на директорите. Отделният командитен акционер няма индивидуално право на информация за делата на дружеството. По отношение на прекратяването, изменението или допълването на устава, решение се взима само при единодушие на комплементарите. Ако в устава не е предвидено друго, ще е необходимо решение на Общото събрание на командитните акционери, взето с мнозинство от 2/3 от представения капитал. Може да се предвиди в устава, че това не е нужно.
Пекратяване на КДА :
1. Налагат се прекратителните основания на АД :
- по решение на самото дружество, като е нужно изявление на двете групи акционери;
- с изтичане на срок, ако такъв е предвиден;
- със сбъдване на прекратително условие, ако такова е уговорено;
- по решение на съда при противозаконна дейност. Искането се прави от съответния окръжен прокурор;
- при спадане на капитала под законно установения минимум в продължение на 1 година.
2. Важат и основанията за прекратяване на КД :
- при смърт на комплементар, физическо лице;
- при прекратяване с ликвидация на комплементар, юридическо лице;
- по искане на синдика (особено длъжностно лице, имащо представителна власт относно длъжника);
-всеки комплементар може да прекрати КДА чрез предизвестие по правилата на СД;
- личен кредитор на комплементар.
Тези основания не важат, когато става дума за командитен акционер. Ако някой от горните факти настъпи за командитист, най-сериозната последица може да бъде прекратяване на участието му в КДА.
6.Еднолично акционерно дружество.
Виж въпрос №7 точка № 5
7.Отграничение от холдинга.
Търговците в условия на пазарна икономика се обединяват, за да получават по-голяма печалба или за да избягват вредните последици от конкуренцията помежду си. С други думи, целта на обединяването им е икономическа. В индустриалното развитите държави през различно време са съществували разнообразни икономически групировки: картели, тръстове, концерни, консорциуми и холдинги.
Холдинг – има своя юридически смисъл, въпреки че правната уредба все още не е придобила пълно практическо приложение. Има особен данъчно-облагателен режим, който все още не е установен от данъчните служби. Правният аспект е уреден. Холдингът се състои от две части : холдингово дружество и дъщерни дружества. Техните отношения трябва да отговарят на следните формални критерии :
1. Холдинговото дружество трябва да бъде капиталово дружество (АД, ООД, КДА). За дъщерното дружество тези изисквания не са изрични, но се извличат по тълкувателен път.
2. Поне 25% от капитала на холдинговото дружество трябва да се състои от акции или дялове на дружества. Поне 25% от капитала на всяко от дъщерните дружества трябва да бъдат притежавани от холдинговото дружество. Ако тези изисквания не са изпълнени, говорим за случайно притежаване, а не за холдинг.
Следователно холдингът е обединение на ТД под формата на АД, на КДА или на ООД, което има за цел под каквато и да било форма да участва в други дружества или в тяхното управление, с или без да извършва собствена търговска дейност, като най-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества. Като дъщерно се квалифицира дружество, в което холдингът притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25% от акциите или от дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган / чл. 277/. Финансов холдиг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество /чл. 4, ал. 3 от ЗБ/. Само ТД могат да бъдат участници в холдинга. За учредяването, управлението, представляването и прекратяването му се прилагат разпоредбите за дружеството, във формата на което е организиран.
Предмет на дейност – допустимо е в него да се включват: а/ придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и в чуждестранни дружества; б/ придобиване, управление и продажба на облигации; в/ придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензни и използване на патенти на дружества, в които холдинга участва; г/ финансиране на дружества, в които холдинга има участие. Недопустимо е: а/ да участва в дружество, което не е ЮЛ; б/ да придобива лицензни, които не са предназначени за използване в дружествата, контролирани от него; в/ да придобива недвижими имоти, които не са необходими за негово обслужване. Допуска се придобиване на акции от дружества за недвижими имоти /чл. 278/.
Кредитна дейност – има възможност да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира. Ако се извършва кредитиране извън този кръг, би означавало холдингът да излезе от допустимия предмет на дейност и да се превърне в банка. Недопустимо е размерът на предоставените суми да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинга. Oт друга страна размерът на депозитите на дъщерните дружества в холдинга не може да бъде 3 пъти по-голям от размера на капитала /чл. 280/.
Какво е значението дали имаме холдинг или не ? - търговските дружества в холдинга са отделни юридически лица, следователно всяко от тях е отделен данъчен субект. Всяко от тях плаща данък върху печалбата, изчислява дивидент за холдинговото дружество, където отново се облага. Имаме двукратно облагане на един и същи доход.Смисълът на холдинговата уредба е данъчно задълженият субект да е само един, холдингът. Доходът се изчислява от всички дъщерни дружества. С отделен закон у нас трябва да се уреди облагането на холдинга с данъци, но той още не е приет.