7. Дружество с ограничена отговорност.

1. Учредяване и обща характеристика.
Характеристика – дружество, образувано от едно или повече лица, които отговарят за дружествените задължения с дяловата вноска в капитала му /чл. 113/. От това определение могат да се извлекат следните признаци: а/ едно от петте допустими от закона търговски дружества; б/ ЮЛ; в/отговорността на съдружниците за задълженията на съдружниците на дружеството е ограничена до размера на дяловата им вноска в дружествения капитал; г/ допустимо е ООД да бъде учредено от едно лице.
Учредяване – то преминава през два последователни етапа: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър. Дружествения договор принадлежи към категорията на формалните договори. Той се сключва в писмена форма като изискването е за действителността му, а не за доказването. За разлика от СД и КД, не е необходимо подписите на съдружниците върху учредителния договор на ООД да бъдат нотариално заверени. Допустимо е съдружник да бъде представляван от пълномощник при сключването на договора. Изисква се пълномощното да бъде изрично нотариално заверен подпис на упълномощи теля Ако ООД се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт /114/. Видът на акта се различава от качество на лицето, което го създава. Издава се административен акт /заповед на едноличен орган на изпълнителната власт, например заповед на министър/, ако държавата или община образуват такова дружество. Той е частен документ, когато ФЛ и ЮЛ създава ЕООД. В закона е определено минималното съдържание на дружествения договор. Задължителните му елементи са следните: а/ фирмата и седалището на дружеството – изисква се тя да съдържа означението ООД. Ако капиталът принадлежи на едно лице, означението е ЕООД. Наименованието, което се включва във фирмата наред с означението за вида на дружеството, се избира свободно от учредителите; б/ предметът на дейност и срокът на договора – предметът на дейност учредителите го определят свободно измежду търговските дейности, позволени от закона. Недопустимо е в него да се включат банкова и застрахователна дейност, каквито могат да се извършават само от АД или кооперативни организации /чл. 64, ал. 3/; в/ имената , съответно фирмите на съдружниците; г/ размерът на капитала; когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; д/ размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала; е/ управлението и начинът на представителство; ж/ предимствата на съдружниците, ако са уговорени; з/ други права и задължения на съдружниците /чл. 115/. Недопустимо е срокът за довнасяне на целия размер на капитала да бъде по-дълъг от две години. Той тече от вписването на дружеството, съответно увеличаването на капитала.
Вторият етап от учредяването на ООД е вписването му в търговския регистър. За вписването се изисква: а/ да се представи дружественият договор; б/ да е назначен управител или управители на дружеството; в/ всеки съдружник да е изплатил по 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лв.; г/ да е внесен най-малко 70/100 от капитала. Задължението да поиска вписване на ООД в търговския регистър лежи върху избрания му управителен орган, а именно: върху управителя или управителите. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ предметът на дейност и срокът на договора; в/ имената, съответно фирмите на съдружниците; г/ размерът на капитала; д/ управлението и начинът на представителството. Тези данни следва да бъдат обнародвани – разбира се в ДВ. Вписването на ООД има конститутивно действие. От деня на вписването му дружеството се смята за възникнало /чл. 67/. От този ден то е ЮЛ. Обнародването в ДВ е с декларативно значение. В периода между предприемането на учредяването до завършването му чрез вписването в търговския регистър учредителите на ООД по необходимост извършват редица правни действия. Мярката за дължимата от тях грижа е грижата на добър търговец.
2.Капитал – понятие и изменения. Дялове.
Капитал – предназначението на капитала е двояко. От една страна той представлява икономическата основа за дейността на дружеството. От друга страна капиталът служи за обезпечаване на взаманията на дружествените кредитори. С оглед на тези две съществени функции законът определя минимален размер на капитала на ООД. Този капитал не може да бъда по-малък от 5 000 лв. Капиталът се образува чрез вноски на съдружниците. Размерът му се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците. Тези дялове не могат да бъдат по-малки от 10 лв. Дялове – частта от капитала, която принадлежи на съдружник, представлява неговия дял. Допустимо е дяловете да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Сумата на дяловете следва да бъде равна на капитала, но стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на сто /чл. 119/. Няма пречка един дял да бъде поет от няколко лица. Правата по него се упражняват само съвместно от лицата. Отговорността им за задълженията по общия дял е солидарна. Възможно е те да определят едно лице, което да ги представлява пред дружеството /чл. 132/. Размерът на дела на всеки съдружник, направените вноски и всички промени в тях се вписват в книга за дяловете, която се води от ООД. Недопустимо е също така да се уговарят лихви за дяловете на съдружниците.
Дружествени дялове – те са нещо, различно от дяловете в капитала. Но между тях съществува зависимост. Дружествения дял представлява израз на членственото правоотношение в ООД. Той обуславя съвкупността от права и задължения на даден съдружник. На всеки съдружник принадлежи дружествен дял от имуществото на дружеството. Като правило размерът му се определя съобразно с дела на съдружника в капитала. Но няма пречка да бъде уговорено друго /чл. 127/. За участието на съдружника в ООД може да бъде издадено удостоверение. За разлика от акцията то не е ценна книга. Това означава, че удостоверението не въплъщава дружествения дял, а само улеснява доказването му. Допустимо е дружественият дял да се прехвърля и да се наследява. Прехвърлянето му между живи се извършва с нотариално заверени подписи на договора. То подлежи на вписване в търговския регистър. Съществува свобода за прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг. Съдружникът-преобретател става носител не на втори, а на увеличен по размер дружествен дял. Не така стои въпросът с прехвърлянето на дружествен дял върху трето лице. В такъв случай трябва да бъдат спазени изискванията за приемане на нов съдружник /чл. 129/. Необходимо е решение на общото събрание, което се вписва в търговския регистър. Допустима е делба на дружествен дял. Предпоставка за извършването и е съгласието на съдружниците. Разпоредбата е диспозитивна. Може да бъде уговорено друго. При прехвърляне на дружествен дял разпоредбата е императивна. Предвидена е солидарна отговорност на правоприемника с праводателя за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала. От различието между дял и дружествен дял е обусловено и различието между капитал и дружествено имущество. Капиталът представлява цифрово изразена величина, която се състои от вноските на съдружниците. Тя е сравнително стабилна. Напротив, дружественото имущество като съвкупност от права и задължения е променлива величина. Върху нея се отразява успешната или неуспешната търговска дейност на ООД. Печалбата води до увеличаването на имуществото, а загубата – до неговото намаляване.
3.Членство – съдържание. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членството.
Членство. Възникване – членство в ООД от деня на вписването му в търговския регистър възниква за лицата, които са подписали дружествения договор. Те стават от този ден съдружници в дружеството. Общото събрание приема нов съдружник по негова молба. Изисква се съдружникът в нея да заяви, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемането на нов съдружник се взема с единодушие на всички съдружници. Това решение подлежи на вписване в търговския регистър /чл. 122 и чл. 137, ал. 3/.
Прекратяване – в закона е уредено прекратяването на участието на съдружника в ООД. Основанията за прекратяването са следните: а/ писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването; б/ изключване на съдружника; в/ смърт или поставяне на съдружник-ЮЛ с ликвидация; д/ обявяване в несъстоятелност. Уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /чл. 125/. Решение за изключването на съдружник се взема от общото събрание. Изисква се единодушие на всички съдружници. Изключваният съдружник не гласува /чл. 137, ал. 3/.
Права и задължения на съдружниците. Класификация – според предмета правата и задълженията на съдружниците в ООД се разделят на две групи: имуществени и неимуществени.
Права на съдружниците :
имуществени права на съдружниците са: а/ правото им на участие в разпределението на печалба /право на дивидент/ - състои се в правната възможност на съдружника да получи част от чистата печалба на ООД. Тази част е съразмерна на дела на съдружника в дружествения капитал. Няма правна пречка да бъде уговорено друго /чл. 133/. Правомощие на общото събрание е да разпределя печалбата и да взема решение за нейното изплащане. То се упражнява, след като събранието приеме годишния счетоводен отчет и баланса; б/ правото на ликвидационен дял /чл. 123/ - то включва правната възможност на съдружника да получи част от имуществото на дружеството при ликвидация. Получаването става, след като бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството.
Неимуществени права на съдружника в ООД са: а/ право да участва в управлението на дружеството – принадлежи на всеки съдружник. Но с дружествения договор или с решение на общото събрание управлението на дружеството може да бъде възложено на лице, което не е съдружник. Допустимо е управителят да няма качеството на съдружник; б/ право да участва в общото събрание на съдружниците – всеки съдружник има право да участва в общото събрание, както и да гласува. Той притежава толкова гласа в него, колкото е делът му в капитала на дружеството; в/ право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела; г/ право да преглежда книжата на дружеството. Първите две права се характеризирани като управителни, а вторите като контролни. Контролните права биват индивидуални, така и на определено малцинство. Вторите две права спадат към индивидуалните права. Друго индивидуално контролно право е неговото право да иска от окръжния съд по седалището на дружеството да отмени решение на общото събрание, което противоречи на повелителната разпоредба на закона или на дружествения договор /чл. 74/. Колективните контролни права на съдружници, които имат дялове над 1/10 от капитала, са: а/ да искат писмено от управителя да свика общото събрание, а при негов отказ – сами да го свикат /чл. 138/; б/ да искат от съда на назначи други ликвидатори освен управителя, съответно друго лице за ликвидатор вместо ликвидатора, избран от общото събрание /чл. 156, ал. 3/. Съдружници, чиито дялове съставляват поне 1/5 от капитала, могат да предявят иск за прекратяване на дружеството, ако важни причини налагат това /чл. 155, т 1/. Тези права се означават в търговскоправната литература като права на малцинството.
Задължения на съдружниците:
имуществените задължения на съдружника в ООД са: а/ да изплати или да внесе дяловата вноска – той следва да извърши това по реда, предвиден в договора. Преди да се подаде заявление за вписване на ООД в търговския регистър, необходимо е всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си. Предвиденият в закона минимум 10 лв.; б/ да изплати допълнителните парични вноски за определен срок, предвидени в решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост /чл. 124 и 134/. Законът предвижда за неизправния съдружник санкционни последици от неизплашането или невнасянето на дела. То представлява основание за изключването на съдружник от дружеството. Законна лихва за забавяне в плащането и обезщетение за превишаващите я вреди се дължат на дружеството от съдружник, който не е изплатил или не е внесъл в определен срок деля си. Законът създава предположение за изключването на съдружник, който не е платил или не е внесъл дела си. За да се задейства законното предположение, достатъчно е съдружникът да не изплати или да не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок. Недопустимо е този срок да бъде по-малък от един месец. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Съдружникът губи правото си върху направените вноски /чл. 126, ал. 1 и 2/. В закона е уреден начинът, по който се постъпва, когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи. Дружеството го предлага на друго лице за купуване. Ако продажбата не се осъществи, възниква алтернативно задължение на останалите съдружници. Първата възможност е да изплатят недостига съразмерно на дяловете си. Втората възможност е да намалят дружествения капитал по съответния ред /чл. 121, ал. 28/. Друго имуществено задължение на съдружника се поражда, ако общото събрание вземе решение за покриване на загуби или за задоволяване на временна необходимост от парични средства. В такъв случай всеки съдружник е длъжен да направи допълнителна парична вноска за определен срок. Тази вноска е съразмерна на дела на съдружника в дружествения капитал. Разпоредбата е диспозитивна – няма пречка да бъде предвидено друго. Допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. Допустимо е да се уговори дружеството да плаща лихви за тях. Това представлява насърчение за своевременното извършване на допълнителните вноски. Отговорността на съдружника за неизплащане на допълнителна парична вноска в определения срок е еднаква с тази за невнасянето на неговия дял в капитала на дружеството /чл. 134/. Достатъчно е той да не е упражнил в едномесечния срок правото си да прекрати неговото участие в ООД. Неимуществените задължения на съдружника в ООД са: а/ да участва в управлението на дружеството; б/ да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност; в/да изпълнява решенията на общото събрание.
Отговорност – като ЮЛ ООД отговаря пред кредиторите си за задълженията си със своето имущество. Съдружниците не носят отговорност пред дружествените кредитори с личното си имущество. Тяхната отговорност е само пред дружеството за изплащането или за внасянето на уговорената вноска. Ограничението и е до този размер. След като съдружникът направи вноската, тя е вече в имуществото, с което дружеството отговаря пред кредиторите си. Така трябва да се разбира законовата разпоредба, че всеки съдружник отговаря за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството /чл. 113/. Не може да не се отбележи, че първоизточникът на тази разпоредба е по-ясен. Според него за задълженията на дружеството към кредиторите отговаря само дружественото имущество.
4.Управление.
Видове органи – биват два вида: а/ задължителни – такива са общото и събрание и управителят; и б/ факултативни – съществува възможност да бъдат създадени по преценка на ООД – например контрольорът.
Общо събрание–съставът му обхваща всички съдружници. В неговите заседания участва и управителя.Ако той не е съдружник, гласът му е съвещателен. С право на съвещателен глас е и участието на представител на наетите лица в дружеството, когато броят им надминава 50 души /чл. 136/. Законът предвижда широка компетентност на общото събрание на съдружниците. То изпълнява следните функции: а/ изменя и допълва дружествения договор; б/ приема и изключва съдружници, дава съгласие з прехвърляне на дружествен дял на нов член; в/ приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане; г/ взема решения за намаляване и за увеличаване на капитала; д/ избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност; е/ взема решения за откриване и за закриване на клонове, както и за участие в други дружества; ж/ взема решения за придобиване и за отчуждаване на недвижими имоти и на вещни права върху тях; з/ взема решения за предявяване на искове на дружеството срещу управителя или срещу контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях; и/ взема решения за допълнителни парични вноски. Решения по трудови и социални въпроси се вземат, след като общото събрание изслуша становището на представителя на персонала на дружеството. Делът на съдружника в капитала обуславя броя на неговите гласове в общото събрание. За решенията относно намаляване и увеличаване на капитала е необходимо единодушие на всички съдружници. Решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор, относно прекратяване на дружеството, относно приемане и изключване на съдружник, както и относно даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член се вземат с мнозинство повече от ¾ от капитала. Допустимо е в дружествения договор да бъде предвидено по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува. Неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. За вземане на други решения е достатъчно мнозинство повече от половината на капитала. В дружественият договор може да бъде предвидено друго. Допустимо е съдружник да гласува чрез представител, с изрично писмено пълномощно. Такова пълномощно не е необходимо за съдружници-ЮЛ и за законни представители /чл. 137/. Достатъчно е органът на ЮЛ, съответно законният представител да докаже това свое качество. Въпросите от компетентността на общото събрание се решават от собственика на капитала на ЕООД. За това се съставя протокол във формата, която още изисква за решенията на общото събрание /чл. 147, ал. 2/. Управителят свиква общото събрание най-малко веднъж годишно. Негово задължение е да свика общото събрание и по писмено искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала. Когато той не изпълни това задължение в двуседмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат право да свикат общото събрание. Задължение да свика общото събрание се поражда за управителя, веднага щом загубите надхвърлят ¼ от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал. Под чиста стойност на имуществото се разбира разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му /чл. 138 и чл. 247а, ал. 2/. Свикването на общото събрание се осъществява с писмена покана, която всеки съдружник трябва да получи най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Няма пречка в дружествения договор да бъде предвидено друго. В поканата се посочва и дневния ред. Допустимо е решения на общото събрание да се вземат неприсъствено. Решението се смята за прието, когато всички съдружници са заявили писмено съгласието си с него /чл. 139/. Ако дори един съдружник не е съгласен, неприсъствено решение няма. Трябва да бъдат вписани в търговския регистър решенията на общото събрание, които още се отнасят до данни, подлежащи на задължителни вписване, а именно: фирмата и седалището на дружеството, предметът на дейност и срокът на договора, имената, съответно фирмите на съдружниците, размерът на капитала, управлението и начинът на представителство. Действие от вписването им в търговския регистър имат: а/ увеличаваното и намаляването на капитала; б/ приемането и изключването на съдружник; в/ преобразуването на дружеството; г/ изборът и освобождаването на управител; д/ назначаването на ликвидатор /чл. 140, ал. 3 и 4/. В търговския регистър се представя провереният от дипломиран експерт счетоводител и приет от общото събрание на съдружниците годишен счетоводен отчет на ООД. Съобщение за това се обнародва в ДВ. Изключение съставлява случаят, когато закон предвижда, че е допустимо годишният счетоводен отчет на дружеството да не бъде проверяван от експерт счетоводител /чл. 146, ал. 4/.
Управител – изисква се първият управител да бъде посочен в дружествения договор. Спазването на това изискване е предпоставка за вписването на дружеството в търговския регистър. За управител на дружеството се избира дееспособно ФЛ. Недопустимо е ЮЛ да бъде определено за управител на ООД. Управителят притежава управителни и представителни функции. Той осъществява управлението на ООД. Негово задължение е да организира и да ръководи дейността на дружеството съобразно със закона и с решенията на общото събрание. Върху него лежи отговорността за редовното водене на дружествените книги. Управителят представлява ООД. Когато са избрани няколко управители, всеки един от тях има възможност да действа самостоятелно. Няма пречка в дружествения договор да бъде предвидено друго. Името на управителя подлежи на вписване в търговския регистър. Той трябва да бъде обнародвано в ДВ. Допустимо е овластяването на управителя да бъде оттеглено по всяко време името му да бъде заличено от търговския регистър. Самият управител може да се откаже да изпълнява функциите си. В такъв случай той писмено уведомява дружеството. Задължение на дружеството е в срок от един месец след получаване на уведомлението да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Изисква се договорът да бъде сключен в писмена форма. Управлението на ЕООД се осъществява от собственика на капитала. Той управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Когато собственикът е ЮЛ, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма /чл. 147, ал. 1/. Управителят отговаря имуществено за вредите, които е причинил на ООД. На управителя е забранено до осъществява дейност, която е конкурентна на дружеството с ограничена отговорност. Такава е дейността, сходна с тази на дружеството. По-специално управителят няма право: а/ от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки; б/ да участва в СД и КД, както и в ООД; в/ да заема длъжност в ръководни органи на други дружества. Ограниченията не са абсолютни. Дружеството може да даде на управителя съгласие едно от тях или всички те да не се прилагат. Когато наруши някоя от изброените в закона забрани, управителят носи дисциплинарна и имуществена отговорност. Ако не е съдружник, той може да бъде уволнен без предизвестие и няма право на обезщетение. Напротив, той дължи обезщетение за вредите, причинени на дружеството /чл. 142/. Отговорност на управителя може да възникне и пред кредиторите на ООД. Такъв е случаят, когато той е представил на окръжния съд неверни данни за вписване на намаляване на дружествения капитал в търговския регистър. Дължимото обезщетение обхваща причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството. Ако управителите са няколко, те отговарят солидарно /чл. 152/. Спомената отговорност на управителя пред кредиторите е деликтна. На обезщетяване подлежат всички вреди, а не само предвидимите.
Контрольор – допустимо е в дружествения договор да бъде предвидено избирането на контрольор. Изборът се осъществява от общото събрание. Собственикът на капитала на ЕООД назначава контрольора. Задълженията му са да следи за спазване на дружествения договор, за опазване на имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание, съответно пред едноличния собственик на капитала. Контрольорът може да иска от съда да назначи друг ликвидатор вместо управителя. Недопустимо е да бъдат контрольори: а/ управителите, техните заместници и наетите лица в дружеството; б/ съпрузите, роднините по права или по съребрена линия до трета степен по посочените лица; в/ лишените с присъда от правото да заемат материално отчетническа длъжност /чл. 144/. Контрольорът отговаря имуществено за вредите, които е причинил на дружеството. Не са органи на ООД проверителят, които общото събрание избира преди изтичането на календарната година. Изборът се прави измежду дипломираните експерт счетоводители. С тях дружеството сключва не трудов, а договор за изработка. Задължението на проверителите е да извършат проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството. Тази проверка е условие за приемане на годишния счетоводен отчет. Те отговорят за добросъвестната и безпристрастна проверка и за запазване на тайната.
Изменение на дружествения договор – влиза в компетентността на общото събрание. Решението за изменение или допълнение на дружествения договор се взема с мнозинство повече от ¾ от капитала. То влиза в сила от датата, на която е вписано в търговския регистър. В търговския регистър се представя препис от него. Изисква се той да съдържа всички изменения и допълнения и да бъде заверен от органа, който представлява ООД. Такъв орган е управителят на дружеството. Увеличаване на капитала може да бъде предприето, ако дружеството има нужда от допълнителни парични средства за разширяване на дейността си. Допустимо е увеличаването да се извърши по един от следните начини: а/ чрез увеличаване на дяловете; б/ чрез записване на нови дялове; в/ чрез приемане на нови съдружници. Увеличаването на капитала трябва да бъде вписано в търговския регистър и обнародвано в ДВ. До намаляване на капитала се прибягва за постигане на различни цели, когато дружеството е претърпяло загуби, които са довели до намаляване на дружественото имущество спрямо капитала. Допустими са следните три начина на намаляване на капитала: а/ чрез намаляване на стойността на дела в капитала; б/ чрез връщане на дела от капитала на съдружник, който е прекратил участието си в дружеството; в/ чрез освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала. В решението на общото събрание се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши. Законът прогласява за допустимо капиталът да бъде намален до минималния размер, определен в него. Намаляването на капитала е в състояние да застраши интересите на дружествените кредитори. Необходимо е решението за намаляване на капитала да се обнародва в ДВ. Това е предизвестие на кредиторите. Предполага се, че са съгласни с намаляването на капитала кредиторите, които до 3 месеца от обнародването не изразят писмено несъгласието си /чл. 150/. След като изтече този срок, намаляването на капитала, завършва с вписване в търговския регистър. Задължение да поиска вписването лежи върху управителя. Към заявлението за вписване той представя доказателства за спазване на изискванията за предизвестието на кредиторите. Прилага се и негова писмена декларация, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на дружествения капитал, са дадени обезпечения или е изплатен дългът /чл. 151/. Допустимо е капиталът на дружеството да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването му да има действие, само ако бъде извършени предвиденото увеличаване на капитала. В тези случаи капиталът може да намален и под минималния размер, установен със закона. Достатъчно е с увеличаването на капитала да се достигне поне минимумът, който е установен в закона.
Прекратяване на дружеството – представлява преустановяване на търговската му дейност. То настъпва на едно от основанията, предвидени в закона или в дружествения договор. Основанията за прекратяване на ООД са: 1. основания, на които прекратяването на дружеството без намесата на съда; 2. Основания , на които прекратяването на дружеството настъпва с решение на съда. Към 1. Спадат: а/ изтичане на срока, определен в дружествения договор; б/ решение на съдружниците, взето с мнозинство ¾ от капитала; в/ сливане или вливане в АД или друго ООД. Към 2. Спадат: а/ обявяване в несъстоятелност; б/ решение на окръжния съд по иск на съдружници, ако важни причини налагат това; искът се завежда срещу дружеството като ЮЛ; изисква се дяловете на ищците да съставляват поне 1/5 от капитала; в/ решение на окръжния съд по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона; г/ решение на окръжния съд по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. В четирите случая компетентен е окръжния съд по регистрацията на дружеството, който е и съд по несъстоятелността /чл. 154, ал. 1, т 4 и 5 и чл. 155/. За ЕООД законът предвижда особено основание за прекратяването му. Когато капиталът е притежание на едно ФЛ, едноличното дружество се прекратява със смъртта му. Няма пречка в учредителен акт да бъде предвидено друго или наследниците на ЕООД, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството /чл. 157/. Когато ООД се прекратява без правоприемник, се открива производство за ликвидация. Управителят става ликвидатор на дружеството. В дружествения договор може да бъде предвидено друго.
5. ЕООД и ЕАД.
Еднолични търговски дружества. Понятие – държавното или общинско предприятие е определено в закона като ЮЛ, което осъществява стопанска дейност, чийто капитал е държавна или общинска собственост. Допустимо е държавното и общинското предприятие да бъде ЕООД или ЕАД. Характерно за едноличното търговско дружество е, че целият капитал е внесен и принадлежи на едно лице. Измежду петте допустими вида търговски дружества само в два може да се образува еднолично търговско дружество. Учредяването се извършва независимо от субекта. Възможността съществува за ООД и за АД. Формата на еднолично търговско дружество предлага удобства не само на държавното или на общинското предприятие, чието имущество се обособява. Тя позволява на ФЛ да ограничи имуществото, с което да отговаря за търговската си дейност. По такъв начин то освобождава от отговорност вещите, обслужващи семейни и битови нужди, както и част от паричните си средства и друго имущество. АД може да бъде учредено от едно ФЛ или ЮЛ /чл. 159/.Едноличното търговско дружество не е нова и самостоятелна организационна форма според ТЗ. То е разновидност на ООД, съответно на АД. За него се прилагат всички общи разпоредби за търговското дружество, както и специалните разпоредби за ООД или за АД. Достатъчно е прилагането им да не противоречи на едноличния му характер.
Образуване – един от признаците на търговеца-публично предприятие е обстоятелство, че се образува, преобразува и прекратява с властнически акт на държавен орган. То извършва дейността си с държавно или с общинско имущество. Функциите му са стопански. Участва в търговския обмен, без да ползува властнически елемент. Държавно предприятие се образува, преобразува или прекратява с разпореждане на Министерски съвет или със заповед на министър, председател на комитет или ръководител на ведомство. Възникването на едноличните търговски дружества с държавно или с общинско имущество се извършва по разпоредителната система. Компетентни органи в зависимост от тяхното положение в системата на държавната структура се произнасят с акт.
Имущество – представлява съвкупност от права и задължения. С акта за образуване на еднолично търговско дружество Министерския съвет, съответно министърът, председателят на комитет или ръководителят на ведомство предоставя имуществото, необходимо за развиване на дейността на дружеството. Този акт води до прекратяване на държавната собственост върху имотите и вещите, които влизат в предоставеното имуществото, и до възникване на собственост на дружеството. С акта за образуване на еднолично търговско дружество върху основата на общинско имущество се прекратява правото на общинска собственост върху вещите, които преминават към дружеството. Те стават негова собственост. Правата върху общинската част от капитала на търговските дружества се упражняват по ред, установен с наредба на общинския съвет. Вместо отстъпеното право на собственост върху вещи държавата, съответно общината придобива дял в капитала или акции. При еднолично търговско дружество с държавно или с общинско имущество този дял в капитала или акциите възлизат на 100 %. Договори за продажба, за замяна или за наем на дълготрайни активи на държавни предприятия – еднолични търговски дружества, се сключват, след като бъде проведен търг или конкурс при условията и по реда на Наредбата за търговете. Тази разпоредба не се прилага при сключване на договори с други държавни предприятия или с държавни учреждения.
Управление – органи на ЕООД, са : а/ едноличния собственик на капитала; б/ управителят.
Органи на ЕАД, са: а/ едноличният собственик на капитала; б/ съветът на директорите /при едностепенна система/ и надзорният и управителния съвет / при двустепенна/.
Правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия се упражняват от министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства съобразно с отрасловата им компетентност. Разпоредбата е диспозитивна. Тя се прилага, ако в акт на министерския съвет не е изрично предвидено друго. Правомощията на едноличния собственик на капитала се изброяват в учредителния акт, съответно в устава на държавното предприятие – ЕТД.
Едноличния собственик на капитала в държавните предприятия – ЕООД: а/ изменя и допълва учредителния акт на дружеството; б/ преобразува и прекратява дружеството; в/ приема годишния отчет и баланса; г/ взема решения за намаляване или за увеличаване на капитала; д/ избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност; е/ избира контрольор и проверители; ж/ взема решения за откриване или закриване на клонове и за участие в други дружества; з/ взема решения за участие на дружеството в граждански дружества; и/ взема решения за придобиване или за отчуждаване на недвижими имоти и на вещни права върху тях; к/ взема решения за придобиване или разпореждане с дялове или с акции – собственост на дружеството, в други дружества, както и за придобиване или за разпореждане с дълготрайни финансови активи на дружеството в чужбина; л/ взема решения за предявяване на искове от дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях; м/ взема решения за допълнителни парични вноски; н/ дава съгласие за обезпечения в полза на трети лица; о/ дава съгласие за сключване на договори за кредитиране на трети лица и на договори за задължително застраховане на имущества; п/ дава съгласие за учредяване на ипотека и залог върху дълготрайни активи на дружеството; р/ назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност.
Едноличния собственик на капитала в държавните предприятия – ЕАД с държавно имущество: а/ изменя и допълва уставна на дружеството; б/ увеличава или намалява капитала на дружеството; в/ преобразува и прекратява дружеството; г/ избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, и определя възнаграждението им; д/ назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители; е/ одобрява годишния счетоводен отчет след заверка от назначения експерт-счетоводител; ж/ решава издаването на облигации; з/ назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност; и/ освобождава от отговорност членовете на НС, на УС и на СД; к/ взема решения за закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях; л/ дава съгласие за сключване на договори за задължително застраховане на имущества. Допустимо е той да предвиди изрично в уставите на тези дружества друг ред или изисквания при вземане на решения относно: а/ участие или разпореждане с участие в други търговски или граждански дружества в страната или чужбина; б/ придобиване или разпореждане с недвижими имоти или с вещни права върху тях; в/ даване на обезпечения в полза на трети лица; г/ сключване на договори за кредитиране на трети лица; д/ учредяване на ипотека и залог върху дълготрайни активи.
Управители и контрольори на държавни предприятия – ЕООД могат да бъдат физически и юридически лица -ЕООД. Не могат да бъдат управители на държавни предприятия –ЕООД , физически или юридически лица, които: 1. от свое или от чуждо име извършват търговски сделки; 2. участват в събирателни или командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност; 3. заемат длъжност в ръководни органи на други дружества; 4. са лишени с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност до изтичане срока на наказанието; 5. са управители, контрольори и членове на изпълнителни или контролни органи на друго държавно предприятие - еднолично търговско дружество; 6. са народни представители, министри, заместник-министри, председатели на комитети, ръководители на ведомства, областни управители, заместник областни управители, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, изпълнителен директор и членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Не могат да бъдат управители на държавни предприятия - еднолични дружества с ограничена отговорност, и физически лица, които работят по трудов договор.
Не могат да бъдат контрольори в държавно предприятие – ЕООД 1.управителите, техните заместници и наетите лица в дружеството; 2. съпрузите, роднини по права или по съребрена линия до трета степен на лицата по т. 1; 3. лишените с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност; 4. управителите и членовете на изпълнителни или контролни органи на друго държавно предприятие - ЕТД; 5. народните представители, министрите, заместник-министрите, председателите на комитети, ръководителите на ведомства, областните управители, заместник областните управители, кметовете, заместник-кметовете, кметските наместници, секретарите на общини, изпълнителният директор и членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. ФЛ могат да бъдат членове на изпълнителни или контролни органи на държавни предприятия – ЕАД. Допустимо е ЮЛ да бъде член на орган на дружеството, когато уставът го предвижда.
Не могат да бъдат членове на съветите на директорите, на надзорните и на управителните съвети на държавните предприятия –ЕАД , физически и юридически лица, които: 1. от свое или от чуждо име извършват търговски сделки; 2. участват в събирателни или командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност; 3. са лишени с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност; 4. са били членове на изпълнителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 5. са съпрузи или роднини до трета степен по права или по съребрена линия, включително по сватовство, на друг член на орган на управление на дружеството; 6. са управители или членове на изпълнителни или контролни органи на друго държавно предприятие - еднолично търговско дружество; 7. са народни представители, министри, председатели на комитети, ръководители на ведомства, областни управители, заместник областни управители, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, изпълнителен директор и членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Не могат да бъдат изпълнителни членове на съветите на директорите лица, които работят по трудов договор. Не могат да бъдат членове на надзорния съвет на държавно предприятие - еднолично акционерно дружество, наетите лица в дружеството.
Управлението на държавните предприятия - еднолични търговски дружества, се възлага с договори за управление, сключени между всеки член на изпълнителния орган на дружеството и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала. Контролът за спазване на дружествения договор и за опазване на имуществото на държавното предприятие - еднолично дружество с ограничена отговорност, както и контролът върху дейността на управителния съвет в държавното предприятие - еднолично акционерно дружество, се възлага с договори за контрол, сключени между всеки контрольор или член на надзорния съвет и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала. Управлението на държавните предприятия - еднолични търговски дружества, може да бъде възлагано и след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала. Договорите за управление и за контрол в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, се сключват за срок до 3 години.
Регистър на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие. Разлики в търговския регистър. Регистърът на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие се води в Националния статистически институт. В регистъра се вписват: 1. държавните предприятия - еднолични търговски дружества; 2.непреобразуваните държавни предприятия; 3. търговските дружества, в които държавата е акционер или съдружник. За разлика от търговския регистър регистърът на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие е предназначен за служебно ползване и справки и извлечения от него се дават само на органите на държавната и общинската администрация, на съда, следствието и прокуратурата. Регистърът се води по образец, утвърден от Националния статистически институт, и съдържа следните графи: 1. номер и партида на вписването; 2. номер и партида на вписването в търговския регистър, номер и дата на фирменото дело, номер и дата на решението, с което е постановено вписването; 3. вид на дружеството, наименование, седалище и адрес на управление; 4. срок и предмет на дейност; 5. капитал, съответно уставен фонд; разпределение на капитала; 6. име, ЕГН, адрес, местожителство, наименование и седалище на съдружниците или учредителите; размер на дяловете им; промени в съдружниците и в размера на дяловете им; прехвърляне на акции; 7. име, ЕГН, адрес и местожителство на членовете на органите на управление; представителство; име, ЕГН, адрес и местожителство на лицата, които представляват дружеството; 8. размер на държавното участие; орган, упражняващ правата на държавата като собственик на капитала; име, ЕГН, адрес и местожителство на лицето, упълномощено да представлява държавата в общото събрание на дружеството; 9. участия в други търговски дружества; размер на участието и разпределение на капитала в тези дружества; 10. клонове; 11. преобразуване, сливане, вливане и разделяне; прехвърляне на предприятия; 12. прекратяване; 13. забележки по вписаните обстоятелства – тук се вписва и решението за приватизиране на предприятието, както и датата на подписване на приватизационната сделка, способът за приватизация и купувачът (купувачите) на предприятието. Вписването в регистъра се извършва от определено длъжностно лице. Длъжностното лице поставя дата след всяко вписване и се подписва. В регистъра не се допускат изтривания и зачертавания. Поправки се извършват по реда на вписването. Органите на управление на държавните предприятия - еднолични търговски дружества, и лицата, упълномощени да представляват държавата в търговските дружества, изпращат до длъжностното лице преписи от издадените от тях актове, удостоверяващи обстоятелствата, подлежащи на вписване, в 3-дневен срок от издаването им. Те изпращат на длъжностното лице и копие от съдебното решение за вписване на обстоятелствата в търговския регистър. В министерствата и комитетите се водят регистри на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие съобразно отрасловата компетентност на съответния министър, председател на комитет или ръководител на ведомство при условията и по реда, посочени в този раздел.