6. Събирателно и командитно дружество

1.Учредяване и обща характеристика.
1.1 Търговско дружество.
Същност – търговско дружество е определено в закона като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки под обща фирма с общи средства /чл. 63, ал. 18. В търговско дружество могат да участват двата вида субекти на ГП – ФЛ и ЮЛ. За ФЛ се изисква да бъде дееспособно. Не е необходимо то да притежава търговско качество. Законът допуска едно лице да участва в повече от едно търговско дружество /чл. 65/. Не представлява пречка за участие в българско търговско дружество чуждестранното гражданство на ФЛ, както и небългарската националност на ЮЛ. Допустимо е едно търговско дружество да участва в друго търговско дружество. Правата му като съдружник или едноличен собственик на капитала се упражняват от лицето, което има право да го представлява. Едно дружество се характеризира като търговско чрез обективен критерий, какъвто е извършеното на търговски сделки, предвидено в предмета му на дейност. Това означава, че търговското дружество представлява само обединяването на ФЛ и ЮЛ с такава цел, но не и за друга съвместна дейност. Допустимо е да се учредяват само видове търговски дружества, които са предвидени в ТЗ /чл. 64, ал. 2/. Всички видове ТД са изрично признати за ЮЛ /чл. 63, ал. 3/. Признаването на ТД за ЮЛ води до следните правни последици: а/ правоотношенията с трети лица се създават от ТД като цяло чрез неговите органи; б/ имуществото на ТД е обособено от това на ФЛ и ЮЛ, които участват в него; в/ отговорността на ТД по сделки с трети лица е с неговото имущество; г/ индивидуализацията на ТД се извършва чрез неговата фирма, седалище и националност; д/ допустимо е ТД да бъде обявено в несъстоятелност. Участието на ТД в търговския оборот се осъществява чрез техните органи, които изразяват волята им. Законът признава на ТД качеството на търговци поради правно-организационната им форма /чл. 1, ал. 2, т.1/.
Членовете на органите за управление на ТД отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на дружеството. Отговорността се поражда в следните два случая: а/ когато те са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация; или б/ когато не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на ТД са намалели през този период. Отговорността е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на ТД. Взема се предвид периодът между възникването на задължението и установяването на обстоятелствата, които водят до отговорността /чл. 21 от ДПК/.
Видове – законът допуска да се учредяват следните пет вида ТД: а/ СД; б/ КД; в/ ООД; г/ АД; д/ командитно дружество с акции чл. 64, ал. 1/.
Различни критерии могат да послужат за класификацията на ТД. Основанието за възникването на ТД позволява дружествата да се разграничават на договорни и уставни. Към договорните дружества се отнасят СД, КД и ООД. Типично уставно е АД. Междинно положение между договорните и уставните дружества заема КД с акции. То се учредява с договор, но се управлява по устав, съставен след учредяването. Според съществеността на личния или на капиталовия елемент ТД се разделят на персонални и на капиталови дружества /чл. 64, ал. 3/. Категорията на персоналните дружества обхваща СД и КД. Подборът на съдружниците в тях се извършва с оглед на личните им качества. Броят на съдружниците е ограничен. Отговорността на всички съдружници в СД и на една категория съдружници в КД е неограничена и солидарна. Смъртта или напускането на неограничено отговорен съдружник по принцип води до прекратяване на дружеството. В някои закони се съдържат ограничения за участието на определени лица като неограничено отговорни съдружници в ТД. Към капиталовите дружества принадлежат дружеството с ограничена отговорност, АД и КД с акции. При тях е съществено капиталовото участие на лицата, които ги образуват. Не е задължително акционерите да полагат личен труд, нито да участват в управлението на дружеството. В ООД съдружници са длъжни да допринасят за постигане на целите му. Тяхната отговорност е ограничена до размера на записания дял. Неизвършването на обещаната вноска в капитала представлява основание за изключването на съдружника от дружеството. В зависимост от личния им състав търговските дружества се разграничават на колективни и еднолични. Допустимо е да се образуват ЕООД и ЕАД /чл. 63, ал. 2, чл. 113 и чл. 159/.
Същност – учредяването на ТД е динамичен фактически състав, който протича верижно. Фазите на учредяването на ТД са две: а/ съставянето на учредителен акт; б/ вписване на дружеството в търговския регистър при окръжния съд. Те следва да се осъществяват в посочената последователност.
Учредителен акт – в него е изразена съгласуваната воля на учредителите да се обединят под обща фирма и за извършване на търговски сделки с общи средства, т.е. да създават ТД. Учредителният акт представлява дружествен договор. Само акционерното дружество се учредява с приемането на устава му от учредителното събрание. Дружественият договор и уставът са многостранни сделки. Волеизявленията на учредителите са еднакви по съдържание. В ТЗ е предвидено минимално необходимото съдържание на учредителния акт за всеки вид ТД. Допустимо е в учредителния акт да бъдат включени и други уговорки по волята на учредителите. Достатъчно е те да не противоречат на закона. Учредителният акт е формална сделка. Във всички случаи изисква писмена форма. Освен това в дружествения договор на СД и КД е необходима нотариална заверка на подписите на съдружниците.
Вписване на дружеството в търговския регистър – задължение да поискат вписване на дружеството в търговския регистър лежи върху всички съдружници в СД и върху неограничено отговорните в КД. Те подписват заявлението до окръжния съд, към което се прилага дружествения договор. Управителят на ООД подава заявлението заедно с дружествения договор, за да предизвика вписването. Органът, който представлява АД /изпълнителният директор при едностепенна система на управление и председателят на управителния съвет, при двустепенна система/, е длъжен да поиска вписването на дружеството в регистъра. заедно със заявлението се представя уставът на АД. В ТЗ са определени изискванията, които учредителите следва да спазят. Спазването на тези изисквания е достатъчно за възникването на ЮЛ, каквото представлява ТД. Когато разглежда отделно искането за вписване на дружеството в търговския регистър, окръжният съд проверява, дали са спазени изискванията на закона. Неговият контрол е за законосъобразност, а не за целесъобразност. Щом допусне вписването, съдът официално удостоверява, че са спазени законовите изисквания за учредяването на ТД. Той прогласява създаването и започването на съществуването на дружеството като отделен правен субект. Смята се, че дружеството е възникнало от деня на вписването му. Следователно, вписването има конститутивно действие за новото ЮЛ. Ако в закона е предвидено обнародване в ДВ, както това е при ООД и за АД, негово значение е чисто декларативно. Възникването на ТД като ЮЛ не се отлага до датата на обнародването му в ДВ.
1.2.Събирателно дружество.
Обща характеристика – дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците /чл. 76/. Законово определение позволява да се извлекат следните характерни черти на СД:
а/ СД е търговско дружество;
б/ е ЮЛ;
в/ принадлежи към категорията на персоналните дружества, в която влиза още КД;
г/ СД е договорно дружество. Двама или повече съдружници правят изрични волеизявления с еднакво съдържание, а именно: да образуват СД;
д/ изразеното в договора намерение на съдружниците е да образуват дружество за извършване по занятие на търговски сделки;
е/ търговски сделки се извършват от съдружниците в СД под обща фирма.
Учредяване – то преминава през две последователни фази:
а/ съставяне на учредителен договор;
б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд.
Изисква се договорът за учредяване на СД да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. В закона е определено минималното съдържание на този договор, а именно: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; в/ видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им; г/ начинът на управление и на представителство на дружеството; д/ начинът на разпределяне на печалбите и на загубите между съдружниците /чл. 78/. Задължението да поискат вписване на СД в търговския регистър лежи върху всички съдружници. Те подписват заявлението до окръжния съд по седалището на дружеството. Към заявлението се прилагат учредителният договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват дружеството. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на дейност на дружеството; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 78/.
1.3.Командитно дружество.
Характеристика – дружество, което се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на един или повече от съдружниците за задълженията на дружеството и при отговорност на останалите съдружници, ограничена до размера на уговорената вноска /чл. 99, ал. 1/. От това законово определение могат да се направят сделките изводи: а/ един от петте вида търговски дружества; б/ ЮЛ; в/ има две категории съдружници. Съдружниците от едната категория носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията на дружеството. Те се наричат комплементарни.Съдружниците от другата категория отговорят ограничено за тези задължения, а именно: до размера на уговорената вноска – командисти; г/ персонално търговско дружество.
Учредяване - протича в общите за всички договорни търговски дружества две последователни фази: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд. Договорът за учредяване на КД е формален договор. Законът изисква писмената му форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците /чл. 100/. Изискването е за действителността, а не за доказването му. Определено е минималното съдържание на учредителния договор: а/ фирмата на дружеството; б/ седалището и адресът; в/ предметът на дейност; г/ имената, съответно фирмите, адресите на съдружниците и размерът на тяхната отговорност; д/ видът и размерът на вноските на съдружниците; е/ начинът за разпределяне на печалбите и на загубите между съдружниците; ж/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 102/. Освен това минимално съдържание съдружниците могат да включват в учредителния договор всякакви други уговорки, които счетат за необходими. Изисква се фирмата на дружеството да съдържа обозначението КД и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е във фирмата да бъде вписано името на ограничено отговорен съдружник. Но ако въпреки забраната това е сторено, законът създава необоримо предположение. Той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството. Задължението да поискат вписване на КД в търговския регистър лежи върху неограничено отговорните съдружници. Те подписват заявлението до окръжния съд по седалището на дружеството Към заявлението се прилагат учредителният договор и образци от подписите на неограничено отговорните съдружници /чл. 103/. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/фирмата, седалището и предметът на дейност на КД; б/ имената, съответно фирмите, и адресите на неограничено отговорните съдружници; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 78/. КД на общо основание се смята за възникнало от деня на вписването му. В закона не е предвидено обнародването му в ДВ.
2. Вътрешни отношен – права и задължения на съдружниците.
2.1. СД
Уреждане – вътрешните правоотношения в СД се разделят на две групи: а/правоотношения между всеки от съдружниците и СД. Вътрешните правоотношения в СД се уреждат в договора за учредяването му или по допълнително съгласие между всички съдружници. Допустимо е съдружниците да уредят тези отношения по своя преценка. Но за случаите, когато те не са се възползвали от тази възможност, ТЗ съдържа разпоредби, в раздел ІІ на глава единадесета, посветена на СД. Разпоредбите имат диспозитивен характер. Договорното уреждане на вътрешните правоотношения в СД има предимство пред законовото. Единствено недопустимо е да се уреди в учредителния договор приемането на решения по друг начин, отколкото е предвидено в ТЗ. Недопустимо е някой от съдружниците на каквото и да било основание да разполага с повече гласове. Изисква се решенията да се вписват в протоколната книга.
Права и задължения на съдружниците – правата на съдружника спрямо дружеството биват имуществени и неимуществени.
Към имуществените права на съдружника се отнасят: а/ правото на част на печалбата – когато в договора липсва уговорка, съдружникът следва да участва в печалбите, както и в загубите, съразмерно с дела си; б/ правото на обезщетение за разноските и за вредите – това право обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях /чл. 81, ал. 1/. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетяване обаче не подлежат луксозните разноски, дори да са извършени за нуждите на СД. Обезщетение се дължи на съдружника за вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на СД. Длъжник за обезщетението е дружеството, а не останалите съдружници; в/ правото на лихва – поражда се, когато той е направил необходими разноски за дружествените работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Законът изрично определя лихвата като законна /чл. 81, ал. 1/. Изискуемостта на лихвата настъпва от падежа на основното задължение. Спрямо задължението за обезщетение това е денят, в който съдружникът е направил необходимите разноски за дружествените работи; г/ правото на ликвидационен дял от имуществото на СД при прекратяването на дружеството или на участието на съдружника – ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството /чл. 260/.
В категорията на неимуществените права на съдружника в СД влизат правото на управление и правото на контрол.
Правото да управлява дружествените работи принадлежи на всеки съдружник. Изключение представлява случаят, когато с дружествения договор управлението на СД е възложено на един или повече съдружник или на друго лице. За извършването на действия от разпоредителен характер е необходимо съгласието на всички съдружници.
Правото на контрол - то принадлежи на всеки съдружник. Но законът го урежда за съдружник, който не участва пряко в управлението. Правото на контрол включва възможността на съдружника да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска от управителите обяснение /чл. 86/.
Освен права съдружникът има задължения към СД. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.
Основното му имуществено задължение е да извърши вноската в капитала на дружеството, която е предвидена в учредителния договор. Забавата в плащането на паричната вноска поражда допълнително имуществено задължение на съдружника на законна лихва.
Основното неимуществено задължение на съдружника е да не извършва търговска дейност, която е конкурентна на СД. Когато съдружникът наруши задължението си да не извършва конкурентни сделки, за дружеството се пораждат две алтернативни възможности. Първата възможност е да иска обезщетение за причинените вреди. Правото му на иск се погасява в тримесечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия, или в тригодишен срок от извършването, когато съдружниците не знаят за тях. Втората възможност е дружеството да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка. Изисква се заявлението да се направи в писмена форма. То се отправя до съдружника и до третото лице, с което сделката е сключена. Срокът възлиза на един месец от узнаването на сделката, но не повече от една година след извършването и /чл. 83/.
2.2. КД
Уреждане - правоотношенията между съдружниците в КД се уреждат в учредителния договор. Но за случаите, когато липсват уговорки, законът съдържа разпоредби. Уговорките в договора имат предимство пред нормите на закона /чл. 104/.
Правоотношения между съдружниците – основно задължение на всеки съдружник в КД независимо от категорията му е да направи вноската в капитала на дружеството. Вноските позволяват да се образува имуществото, което е материалната основа за дейността на дружеството като самостоятелен участник в търговския обмен. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкции, които са различни за съдружниците от двете категории. Правните последици от невнасянето на уговорената вноска от ограничено отговорен съдружник са – извършва се прихващане на полагащата му се част от печалбата до размера на вноската /чл. 109, ал. 1/. За неограничено отговорния съдружник се прилагат разпоредбите за СД /чл. 99, ал. 2/. Неизвършването на уговорената вноска от неограничено отговорен съдружник дава основание за намеса на съда. Равнозначна е последващата невъзможност за изпълнението на вноската от такъв съдружник, например изпадането му в неплатежоспособност. Съдът действа по искане на друг неограничено отговорен съдружник. Той има две алтернативи – да прекрати КД или да изключи виновния съдружник. За прибягването до втората възможност е необходимо искане от друг неограничено отговорен съдружник да предяви такова искане пред съда /чл. 95/. Когато неограничено отговорен съдружник изпадне в забава за плащането на уговорена парична вноска, за него възниква задължение да плати законната лихва. Задължение за законна лихва има и съдружник, който получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има право на това. Началото на начисляването на законната лихва съвпада с деня на неоснователното получаване или вземане на паричната сума. Ако вредите на дружеството са по-големи, за него е открита възможността да търси от съдружника разликата /чл. 82/. Всеки съдружник има право да получи част от чистата печалба на КД. Условията за разпределянето на печалбата и делът на всеки съдружник в нея се уговарят в учредителния договор. Едно от законовите изисквания за минималното съдържание на този договор се отнася до начина на разпределение на печалбите и на загубите между съдружниците /чл. 102, т 2/.
Права и задължения на неограничено отговорните съдружници – биват имуществени и неимуществени. В главата за КД са включени разпоредби само за неимуществените задължения на неограничено отговорните съдружници. Те извършват управлението на КД. Недопустимо е решенията да бъдат спрени от ограничено отговорен съдружник. Недопустимо е неограничено отговорен съдружник да участва в друго дружество или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на КД. Недопустимостта не е абсолютна. Възможно е да бъде премахната чрез получаване на съгласие от другите неограничено отговорни съдружници. Нарушението на задължението на съдружника води до пораждане на две алтернативни възможности за КД. КД може да иска обезщетение за причинените вреди. Неговото право се погасява в тримесечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия. Когато съдружниците не знаят за тях, срокът възлиза на три години от извършването. Дружеството има възможност да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка. Необходима е писмена форма за заявлението. То се изпраща до съдружника и до третото лице, с което той е сключил сделката. Предвиден е едномесечен срок. Той тече от узнаването за сделката. Недопустимо е заявлението да бъде отправено по-късно от една година след извършването и /чл. 83/.
Права и задължения на ограничено отговорните съдружници – основно специфично право е правото на контрол. Той може да преглежда търговските книги на КД и да иска препис от годишния счетоводен отчет. Когато дружеството откаже, окръжния съд постановява предоставянето им. Съдът действа по искане на съдружника /чл. 108/. Участието на ограничено отговорния съдружник в загубите на КД е до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби /чл. 109/.
3.Управление и представителство. Отговорност.
3.1 СД.
Управление - всеки съдружник има право да управлява СД, за разлика от капиталовите търговски дружества. Тук не се сформират специални органи за управление. В Романската правна система няма разлика между управление и представителство. У нас и в германския правен кръг има разлика : управлението е дейност вътре в СД, насочена към формиране на политиката и водене на дружествените работи; представителството е насочено навън, то е власт, която няма дадено лице/лица да придобиват права и задължения за СД. Няма пречка управлението и представителството да се съсредоточат в едно и също лице/лица, но това трябва изрично да бъде уговорено в дружествения договор.
Възможно е в дружествения договор да бъде уговорено управлението да бъде възложено на един или няколко съдружници, както и на трето лице. Най-често всички съдружници взимат решения за едно лице. Когато има един или няколко определени управители, законът предвижда няколко случая (по чл.84 ал.2), в които се изисква съгласие на общото събрание :
- придобиване и разпореждане с вещните права върху недвижими имоти;
- назначаване на управител, който не е съдружник;
- сключване на договори за паричен заем в размер по-голям от определения в дружествения договор.
Чл. 87 : право на един глас - ако решенията се вземат с единодушие, няма значение кой колко гласа има. Когато решенията се вземат с мнозинство, броят гласове на един човек е от значение.
Възлагането на управление може да бъде оттеглено по съдебен ред (с иск на всеки от съдружниците, когато лицето, натоварено с управление, наруши закона или други условия, предвидени в дружествения договор) или по общо съгласие на всеки съдружник.
Право на контрол : върху всички дружествени работи. Включва право да се иска обяснение от управителя, да се преглеждат търговските книги, да се осведомява лично за хода на дружествените работи.
Уреждане – за разлика от вътрешните правоотношения, правоотношенията с трети лица се уреждат с императивни правни норми.
Представителство – разбира се дейността, чрез която се създават правоотношенията с трети лица. Законът предвижда право на всеки от съдружниците да представлява дружеството. Но за да отговори на практическите потребности, З. позволява с дружествения договор да се договори друго /чл. 89, ал. 1/. Начинът на представляването е един от задължителните елементи на вписването на СД в търговския регистър. Ако в дружествения договор не е възприета алтернативата за представителство от всеки съдружник, на вписване подлежи името на съдружника, който ще представлява СД. Само вписването в търговския регистър ограничаване на представителната власт на съдружника има действие спрямо трети добросъвестни лица. Става дума за ограничения, излизащи извън кръга на сделките, за които законът, макар и с диспозитивна разпоредба, изисква съгласието на всички съдружници, а именно: придобиване и разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, назначаване на управител, който не е съдружник, сключване на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор. Допустимо е представителната власт на съдружник да бъде отнета с решение на окръжния съд по седалището на дружеството. Достатъчно е той да е нарушил задълженията си или да бъде налице друго основание, предвидено в договора. Съдът действа по искане на някой от съдружниците. Решението на съда подлежи на служебно вписване в търговския регистър /чл. 90 във връзка чл. 85/.
Отговорност – СД като ЮЛ носи отговорност за своите дългове с имуществото си. Солидарна и неограничена отговорност на съдружниците е непряка. Тя може да бъде реализирана, едва след като принудителното изпълнение срещу имуществото на дружеството не е дало положителен резултат и/или са останали непогасeни дружествени дългове. В този смисъл тя е гаранционна отговорност спрямо отговорността на СД. Но законът позволява на кредитора на СД да постигне процесуална икономия. Допустимо е по иск срещу дружеството ищецът да насочи иска си и срещу един или повече съдружници /чл. 88/. Разбира се принудителното изпълнение на съдебното решение срещу един или повече съдружници се предприема при невъзможност на удовлетворяване от имуществото на дружеството, т.е. в последователността, която законът е предвидил. Когато е налице субективно съединяване на исковете, съдружникът има правна възможност да прави срещу кредитора – ищец не само възраженията на дружеството. Законът му позволява, наред с тях, да противопостави и своите лични възражения /чл. 91/. Такива са възраженията, които принадлежат на съдружника и могат да се правят само срещу споменатия кредитор, например въз основа на облигационни отношения между тях. Солидарна и неограничена отговорност за дълговете на СД носят не само първоначалните съдружници. Такава отговорност се възлага от закона и върху встъпващия съдружник в съществуващо търговско дружество от такъв вид. Той отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на дружеството /чл. 92/. Общата 5 годишна погасителна давност важи за исковете срещу съдружник за задължения на дружеството. Началото на давностния срок съвпада с деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър.
Прекратяване на дружеството – преустановяване на търговската му дейност. То настъпва на едно от основанията, предвидени в закона или в учредителния договор. Основанията за прекратяване на СД могат да бъдат разграничени на два вида: относителни абсолютни. Разграничителен критерий е възможността или невъзможността на съдружника по своя воля да избегне прекратителния ефект на основанието.
Относителни основания – а/изтичането на уговорения срок. То води автоматично до прекратяване на СД. До прекратяване ще доведе и срок, който по време на съществуването на дружеството съдружниците допълнително са определили. Няма правна пречка те, преди да изтече уговореният срок, да се споразумеят да се споразумеят да продължат дейността на дружеството; б/ съгласието на всички съдружници да прекратят СД; в/ предизвестие от съдружник – такова предизвестие е допустимо, когато дружеството е образувано без срок. Правото да даде предизвестие принадлежи на всеки съдружник. Изисква се предизвестие да бъде направено най-малко 6 месеца преди датата на желаното прекратяване на СД. Предизвестието се изпраща до всички останали съдружници. Разпоредбата е диспозитивна. Допустимо е в учредителния договор да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник от дружественото имущество. Дружеството му дължи дела от годишната печалба за времето до прекратяването на членестото /чл. 97/; г/ смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник-ФЛ, както и съдружник- ЮЛ. Това основание е последица на обстоятелството, че СД принадлежи към категорията на персоналните търговски дружества. За наследниците на починалия съдружник е открита възможността да встъпят в дружеството. Срокът за заявяване на искане за встъпване възлиза на три месеца от откриване на наследството. Когато наследниците не желаят да станат съдружници, дружеството изплаща дела на наследодателя и дела от годишната му печалба за времето до откриване на наследството /чл. 97/; д/ предизвестието от личен кредитор на съдружник – право да даде такова предизвестие принадлежи на кредитор, който в продължение на 6 месеца не е могъл да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника-длъжник. Изисква се предизвестието да бъде в писмена форма и да бъде изпратено до всички останали съдружници. Срокът на предизвестието е най-малко 6 месеца преди датата на желаното прекратяване на СД. Допустимо е дружеството да не се прекрати. Достатъчно е то или останалите съдружници да изплатят дълга след налагане на запора върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник. В този случай се прекратява само участието на съдружника в дружеството; е/ други случаи, предвидени в учредителния договор.
Абсолютни основания – обявяване на дружеството в несъстоятелност; б/ искането на синдикът в производството по несъстоятелност на съдружник. Едно от правомощията на синдикът е да извършва действия по прекратяване на участието на длъжника в търговските дружества /чл. 685, ал. 1, т 12/; в/ решение на съда в случаите, предвидени от закона. Съдът действа по искане на съдружник. Достатъчно е друг съдружник умишлено или с груба небрежност да не изпълни свое задължение по учредителния договор, например когато не е направил уговорената вноска в капитала на дружеството. Достатъчно е и изпълнението на задължението да стане невъзможно. Допустимо е по искане на съдружник съдът, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник /чл. 95/.
3.3 КД
Участие в управление - участие в управлението и представителството на КД се извършва от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл, т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от комплементарите.
Уреждане – с императивни правни норми.
Представляване на КД – той е дейност, чрез която се създават правоотношенията с третите лица. Осъществява се от неограничено отговорните съдружници /чл. 105/. Един от задължителните елементи от съдържанието на учредителния договор е начинът на представляването дружество /чл. 102, т 8/. Възможно е в договора да бъде предвидено, че един или повече от неограничено отговорните съдружници ще извършват представителството. Техните имена подлежат на вписване в търговския регистър. Образци от подписите им се представят в окръжния съд. Недопустимо е ограничено отговорен съдружник да извършва сделки от името и за сметка на дружеството, бе да е негов управител или пълномощник. Когато наруши тази забрана, той отговаря лично. Но дружеството може да потвърди сделката. В такъв случай личната отговорност на съдружника отпада /чл. 106/.
Отговорност на дружеството и на съдружниците – за дълговете си КД отговаря с неговото имущество. Солидарната и неограничена отговорност на комплементарите за задълженията на дружеството означава, че кредиторът, който не е успял да удовлетвори своите вземания от принудителното изпълнение върху дружественото имущество придобива възможност да насочи изпълнението срещу имуществото на който и да е от тях. Никой комплементар не може да претендира за разделянето на дълга. Неуспешното принудително изпълнение върху дружественото имущество е предпоставка за прибягване до отговорността и на командитистите. Ограничено отговорният съдружник отговоря спрямо кредиторите на дружеството до размера на предвидената вноска. Без значение е обстоятелството, че тя не е била внесена изцяло /чл. 111/. Но ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това. Достатъчно е кредиторът да не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник /чл. 112/.
Прекратяване на дружеството – тук намират приложение разпоредбите за СД /чл. 93/. КД се прекратява: а/ с изтичане на уговорения срок; б/ по съгласие на неограничено отговорните съдружници; в/ с предизвестие за прекратяване от неограничено отговорен съдружник; г/ с обявяване на дружеството в несъстоятелност; д/ със смъртта или с поставянето под пълно запрещение; е/ по искане на синдикът в производството по несъстоятелност на неограничено отговорен съдружник; ж/ в други случаи, предвидени в учредителния договор; з/ по решение на съда в случаите, предвидени в закона.