3. Правоотношения в гражданското право.

1.Понятие. Видове.
1.1 Понятие.
Най – същественият белег на гр. правоотношение е неговата връзка с обективното право. Тази връзка възниква въз основа на определени юридически факти при наличието на правни норми м/у отделни правни субекти. Гр. правоотношение се определя като възникналата въз основа на правните норми от конкретен юридически факт връзка м/у равнопоставени субекти, която се състои от субективни права и правни задължения.
Гр. правоотношения имат две страни. Едната е носител на субективното право, а др. на правното задължение. При двустранните договори възникналото гражданско правоотношение поражда за страните взаимни /насрещни/ права и задължения. От тук следва , че правоотношението е правна връзка м/у лица, м/у правни субекти, а не м/у лица и вещи, защото последните не могат да бъдат носители на права и задължения. Общоприето в съдебната практика и теория е, че граждански правоотношения могат да възникнат не само от юридически факти на гр. право, а също и от властнически актове, като: адм. актове, съдебни Р. или от фактически състави които включват такива актове.
От гр. правоотношения следва да се отграничават гр. правните институти. За разлика от гр. правоотношения гражданския институт е съвкупност от правни норми, които уреждат определена категория гр. правоотношения.
Всяко едно конкретно гр. правоотношение може да се характеризира и отличи и от др. такива, чрез страните си, съдържанието на субективните права и правните задължения които вкл. и предмета до който последните се отнасят.
Видове.
Според броя на субективните права и правните задължения, които включват гражданските правоотношения, те биват прости и сложни. Простите гр. Правоотношения вкл. само едно субективно право и съответсвтащото му правно задължение. Простите гр. правоотношения са еднострани защото едната страна по тях има само субективно право, а другата само правно задължение. За сложните гр. правоотношения е характерно, че от един юридически факт м/у едни и същи страни възникват две или повече субективни права и задължения. Сложните граждански правоотношения са еднострани, ако едната страна по тях е носител само на субективни права, другата на правни задължения. В по голямата си част обаче те са двустрани. При тях всяка от страните притежава субективни права , но заедно с това поема и правни задължения.
Някои сложни гр. правоотношения или съвкупности от прости и сложни се квалифицират, като комплексни. Те вкл. субективни права с различни обекти и от различен вид. За комплексните правоотношения е характерно, че са вкл. субективни права от различен вид, които се уреждат от различни дялове на гр. право или даже от други отрасли на частното право, например трудовото право. При тях се налага още повече отколкото при другите сложни правоотношения да се държе сметка за различията в режима на отделните субективни права и правни задължения поради различното им правно естество.
Според характера на субективните права и задължения съдържащи се в гражданските правоотношения те могат да бъдат относителни – между две конкретни лица и абсолютни на правото на едно лице съответства задължението на множество лица. В зависимост от начина на възникването си гр. правоотношения биват първични и вторични. А в зависимост от връзката им с другите правоотношения те биват основни и производни.
2.Вещноправни отношения.
Вещното право обхваща целокупност от правни норми, чрез които биват регулирани определен специфичен кръг обществени отношения. Негов предмет са волеви отношения, които са свързани с присвояването на предмети на природата и материални продукти създадени от човешкия труд. Става дума за отношения най – вече на собственост и владение върху такива имуществени блага, каквито са вещите. Вещното право е дял от действащото обективно гр. право у нас. Вещното право обхваща определен кръг субективни права – вещните права. В това отношение се има впредвид както абсолютното вещно право на собственост в различните му разновидности, така и ограничените вещни права, каквито са правото на ползване на строеж и правото на сервитут. Вещните правоотношения винаги имат за предмет вещи, материални предмети, които заемат централно положение при съответните отношения. Въпреки тази роля на вещите разглежданите субективни права не се свеждат м/у отношения м/у правен субект и обект, както потдържат някои автори. Те са свързани с правоотношения м/у правни субекти по повод на вещи. Вещното право може да се квалифицира, като субективно право само ако то се разглежда като част от определено правоотношение. А правоотношенията възникват само м/у правни субекти, а не м/у такива и вещи. Характерно за вещното субективно право е, че то дава възможност на неговия носител да упражнява властническо въздействие върху определена вещ, като всички останали правни субекти са длъжни да се съобразяват и да се въздържат от въздействие в/у същата вещ. Друг характерен белег на субективното вещно право е неговият абсолютен характер. То намира израз в две специфични правомощия: правото на следване и това на предпочитание. Разглежданите права следват веща където и да се намира тя. От друга страна те дават предпочитание в смисъл, че могат да се противопоставят на всяко лице, което е придобило по-късно облигационни или вещни права в/у веща, която е техен обект. Вещното право е противопоставимо на всички останали субекти на правото. То притежава действие спрямо всички.
3.Облигационни отношения. Обикновено определят облигационното отношениние като правоотношение м/у две лица /страни/, по силата на което едното наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие – според едни автори, а според други – един резултат. От тук следва, че обл. отношение съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане. Удовлетворяването на това право кредиторът може да иска само от длъжника си, само спрямо него той има претенция за осъществяването на определен резултат. Длъжникът пък вижда в обл. отношение правна необходимост да престира. Той има за него значението на дълг. За него тази необходимост е задължение, обвързаност. Съставът на обл. отношение е сложен, ето защо обл. отношение би трябвало да се разглежда като комплекс от отношения.
В тесен смисъл обл. отношение обхваща обл. право на вземане на кредитора и задължението на длъжника да престира. В широк смисъл обл. отношение обхваща още всички правни последици, които настъпват в следствие на личността на обл. отношение в тесен смисъл. Могат да се обхванат цяла серия странични права задължения и възможности, които възникват в полза на кредитора или на длъжника в/у основата на възстановената вече м/у тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея – в зависимостта в която се намират правни последици към юридически факт.
4. Семейноправни отношения.
Семейното право е клон от единната правна система на РБ. То се различава от останалите правни клонове по своя предмет, т.е. по кръга на обществените отношения, които урежда, като брак, родство, осиновяване, настойничество, попечителство и др.
Семейните отношения /брак, родство и осиновяване/ са отношения м/у съпруга и съпругата, родителите и децата, както и м/у др. роднини по права и по съребрена линия; осиновителите и осиновените, както и м/у роднините по осиновяване.
Семейните отношения се уреждат от правото и се превръщат в семейниправоотношения. Правното нормиране обаче не е в състояние да обхване семейните отношения в пълния им обем / биологичните отношения и емоционалните отношения/.
В основата на сем.правоотношения е бракът – това е централното ядро от семейните права и задължения, в следствие на които възниква и се развива по нататъшната система от семейни врьзки.
При отношенията между родителии деца се получават семейни правоотношения с по-широк персонален състав.наличието на две или повече деца създава семейно-правни връзки между тях-това са отношенията между братя и сестри,вследствие на което се доразвиват семейно правните отношения във вертикален и хоризонтален състав. Създават се правоотношения м/у по далечни възходящи и низходящи – дядо, баба, внуци, както и отношения от по далечно разклонение – чичо, леля, вуйчо, племенници и т.н.
Семейноправни връзки възникват и при осиновяването, то създава по юридически път права и задължения на родителите и децата, от които се развива следващата система от сем. връзки.
Юридическите факти въз основа на които възникват сем. правоотношения са бракът, родството и осиновяването. Лицата свързани по между си с тези юридически факти образуват семейството, което стои в основата на тези правоотношения.
5.Наследственоправни отношения.
Наследственото право е този дял от ГПр, който регулира имуществените отношения пораждащи се по повод смъртта на едно физическо лице и свързаното с нея преминаване на неговото имущество към други субекти определени в закон или по волята на починалия/чрез завещание/.
Тъй като наследственото право регулира само имуществени отношения трябва да уточним понятието имуществени отношения, а именно – това са отношенията възникващи на основата на собствеността. В различните исторически периоди наследтвеното право осъществява различни функции в зависимост от обществено икономическите условия. Неговото развитие е тясно свързано с развитието на собствеността и семейните отношения. С изменението на формите на собствеността се изменят и самите имуществени отношения, а в това число и отношенията възникващи при наследяването. Наследствено правните и семейните отношения са тясно свързани по между си. Тъй като обикновено наследството преминава към членовете на семейството на починалия. Законът установява особенно предимство по отношение на най-близките от тях – запазена част от наследството с която наследодателят не може да се възпорежда с безвъзмездни актове /завещания и дарения/. Семейните отношения са едно от най – важните основания за наследственото преминаване на имуществото, т.е. за наследствено правните отношения.
6.Правоотношения в търговското право.
Търговското право е съвкупността от всички правни норми, които уреждат отношенията пораждащи се в търговията. Правоотношенията в търговското право това са правните връзки м/у конкретно определени субекти, които възникват от търговския юридически факт. Една от страните винаги е търговски субект.