10. Обекти на правоотношенията

1.Понятие и видове.
1.1. Понятие: Обектът на гражданското правоотношение се отнася към дискусионните понятия в теорията на правото. Гражданските правоотношения се характеризират с два взаимносвързани елемента: субекти и обекти, без които това правоотношение не може да съществува. Обектът на правоотношението служи за задоволяване на определен от закона интерес на правните субекти. Обектът на правоотношението може да бъде обект на едно субективно право или на едно правно задължение.
Обектът на гр.правоотношение е определена ценост с която е свързано съдържането, както на субективното право, така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.
1.2.Видове обекти. В правната теория са застъпени два различни възгледа за определяне обектите на правоотношението: монистичният възглед определя обектът на правоотношението единствено като действие или бездействие без оглед вида и съдържанието на правоотношението. Този възглед е неприемлив. Плураристичният възглед държи сметка за всички обстоятелства вкл. в гр. правоотношения поради което вкл. в обектите на правоотношението всички възможни имуществени и неимуществени блага във връзка с които се пораждат такиво правоотношения.
Гражданското право урежда правният режим на обектите като им придава различни правни качества с оглед участието им в гражданския оборот.
Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Вещите са материални телесни предмети. Тяхната телесна обособеност има реално съществуване в пространството. За вещи има смисъл да бъдат признати само материални обекти, които са достъпни за човека и той може да извлича облаги от тях. Вещ може да бъде само материален обект, който има потребителна и икономическа стойност.
ГПр отдава значение на редица качества на вещите, които обуславят особености в правния режим на правоотношенията на които те са обекти и с оглед на които се прави следната класификация: 1.Прости и сложни вещи – Вещите които се състоят от един материален обект са прости вещи. Голяма част от вещите са съставени от две или повече материални части, които при съединяването си в едно цяло загубват своята самостоятелност и служат заедно за определени цели. Тези вещи са сложни. Ако вещта се разпадне отделните и части ако имат потребителна стойност се превръщат в самостоятелни вещи.; 2. Вещи в граждаския оборот и такива извън него. Една голяма част от вещите са обекти, върху които с правни актове могат да се учредяват или прехвърлят права в полза на правни субекти, различни от техните собственици. Това са вещи, които участват в гражданския оборот. Има вещи които са предназначени за всеобщо ползване – държавна или общинска собственост, поради което не могат да бъдат прехвърляни от собствениците си. Някои вещи частна собственост също могат да бъдат изключени от гражданския оборот, по съображения в обществен интерес. Това са вещи извън гражданския оборот. Сделките за прехвърляне на права на тези вещи са нищожни.; 3. Движими и недвиживи вещи. Разграничителния критерии тук законодателят е закрепил в чл.110 ал.1 от ЗС и той е дали веща е трайно прикрепена към земята , а не дали веща може да изменя своето положение в пространството. /сделките с недвижими имоти са формални, а с движимите обратно, има разлика при давността и т.н./; 4.Делими и неделими вещи. Разграничението зависи от една страна от физическата характеристика на веща и от друга от правния режим на който е подложен. Делими са вещите, чието естество позволява да се разделят на части без да губят значително от стойността си и закона допуска това. Вещите които не отговарят на посочените две изисквания са неделими. Значението на тази квалификация се проявява при делба на общи вещи. Само при делимите вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях. 5. Потребими и непотребими вещи. Вещите при използването на които се засяга тяхната субстанция така, че те се онищожават или съществено намаляват техните полезни свойства са потребими. Непотребимите вещи са тези, който при използването им се износват бавно и съществуването им продължава по – дълго време. Непотребимите вещи по – продължително време са обект на граждански правоотношения. 6.Заместимии незаместими вещи-разграничителния признак е обективан и е свързан с гражданския оборот.Ако в негоопределеноколичество вещи от даден вид и качество се третират като равностоинастни на други вещи в същото количество и от същия вид и качество, вещите са заместими.Вещи, които нямат равностойни други вещи в гражданския оборот са незаместими 7.Индивидуално и родово определени вещи-разграничителният признак е как с волеизявленията на страните по сделката е определен нейният обект-дали като точно определена вещ или като вещ,която принадлежи към даден род материални обекти 8.Главна вещ и принадлежност Главни са вещите,които могат да се използват самостоятелно без други вещи. Обратното важи за принадлежностите- темогат да се използват само заедно с други вещи.Принадлежностите са отделни вещи и сами могат да бъдат обекти в гражданските правоотношения. Но ако страните не ас уговорили друго или в правният акт за придобиването не е уговорено друго, принадлежността следва правното положение на главната вещ.
Вещите; Нематериалните блага, които се ползват с правна защита, като авторски произведения и сродни права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и всякаква информация, от която правните субекти имат интерес; Имуществата. Човешките същества не могат да бъдат обекти на гражданските правоотношения. Те са само и единствено субекти на гражданските правоотношения.
2.Нематериални блага. Пари и ценни книжа.
2.1.Обект на гражданските правоотношения могат да бъдат както материални , така и нематериални.Понастоящем все по-голямо практическо значение като обекти на правоотношенията в областта на частното право придобиват нематериалните блага
Нематериалното благо е обективирана интелектуална дейност, върху която се признават субективни права.Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материалниили духовни потребности, поради което имат стойност.Те могат да бъдат обект на правоотношенията след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели. Поради нематериалното си естество тези блага не са свързани с определено място в пространството и могат да се използват едновременно на много места. Нематериални блага са авторските произведения във връзка със създаването и използването, на които възникват авторските права и сродните им права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и др., така и техническата и др.информация, която не се ползва със закрила, но правните субекти имат интерес да имат достъп до нея.Към разглежданата категория блага се отнасят и идеите,патентоспособните изобретения и полезните модели, промишлените образци, отличителните знаци и др.
За изобретенията, полезните модели, промишленитеобразци и отличителните знаци, които се означаватс общото наименование индустриална собственост, субективните права възникват само след като се спазят определени формални изисквания и компетентни държавни органи ги признаят за годни за закрила или просто ги регистрират.
Обектите на индустриална собственост заедно с авторските творби и сродните на тяхобекти се обединяват в общото понятие интелектуална собственост. Тези обекти се ползват и с международна закрила.
Правата, които възникват върху нематериалните обекти, са в по- голямата си част абсолютни и срочни. Чрез ограничаване във времето се цели да не се монополизира прекалено дълго използването на нематериалните блага.
2.2. Пари и ценни книжа
А. Парите са материални обекти с най-голямо практическо значени е за гражданско правния живот. Те са всеобщ еквивалент имярка за стойността на всички други материални обекти. Чрез тях се оценяват и обезщетяват не само имуществените, но и неимуществени вреди, които се състоят в засягане на нематериални ценности на гражданскоправните субекти.
Парите са универсално средство за разплащане.
Те са ценни книги на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност чрез БНБ.
Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани върху банкнотата или монетата.
Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствано от значение е вида на паричната единица и количеството.
От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите, която се определя при конвертируемост на съответните парични единици от съотношението им към чужди парични единици, които на практика се характеризират с относителна стабилност.
Парите са вещи принадлежащи към род, който не погива. Те са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други, сумата от които е равна на отбелязаната върху нея стойност.
В гражданския оборот парите участват обикновено като родово определени вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за ивдивидуално определени. Те имат нумизматична стойност и в колекции от различни монети те участват като индивидуалноопределени вещи.
Б. Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотнашения. Те се различават от писмените документи, които се съставят при сключване на правни сделки, по това, че материализират/инкорпорират/ в документа субективните права, които сделките закрепени върху тях праждат. Задължителната предпоставка за упражняване на тези права е предявяването на документа на задълженото лице. Стойността на ценната книга се определя не от материала, върху който е написана, а от стойността на субективното право, каето тя материализира. При всяка ценна книга има право на собственост върху нея и друго субективно право, което произтича от нея.. различни субективни права се пораждат от ценни книжа.
Ценните книжа участват вгражданския оборот и осбенно в търговския оборот като стоки, които могат да се превръщат в налични пари чрз банковите институции и фондовите борси.
В нашето законодателство липсват общи правила за ценните книжа. В отделни нормативни актове има разпоредби за различните видове ценни книжа- чекове, акредитиви, запис на заповед, акции и облигации, менителници, коносаменти и др.
Ценни книжа могат да бъдат издавани по ред, определен в законодателството както от публични институции, така и от субекти на частното право.
Ценните книжа биват три вида, в зависимост от това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право.
а/ при ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. На праносител могат да бъдат чекът, акциите, облигациите, коносаментът и др. при тозивид ценни книжа прехвърлянето на правата, инкорпорирани в тях, е максимално улеснено и става с предаването на документа.
б/ ценните книжа на заповед се характеризират с това, че в тях се посочва името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро, което представлява формално едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ценната книга. Джирото изпълнява легитимационна и гаранционна функция, чрез която създава сигурност, чеизпълнение ще получи притежателят на правото, а не неправомерният приносител на документа, като се увеличават изгледите за удовлетворяване на правоимащия чрез регресна отговорност на джирантите.
в/ поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на субективното право, инкорпорирано в документа. При тях правото на собственост на документа следва правото, произтичащо от ценната книга. Прехвърлянето на субективните права на този вид ценни книжа става само чрез цесия
Според това дали съставянето на писмения документ е предпоставка за възникването на инкорпорираното в него субективно право ценните книжа се делят на учредителни /конститутивни/ и легитимационно – разпоредителни. При първите субективното право се поражда със съставянето на писмения документ, а при вторите- субективното право възниква преди съставянето на документа, но неговото упражняване е възможно само след предяваването на последния.
3. Търговско предприятие
Правна същност – търговците сключват по занятие търговски сделки. По такъв начин те извършват търговка дейност, чрез която под отделна фирма се създават права, задължения и фактически отношения. Съвкупността от тези права, задължения и фактически отношения представлява търговско предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Предприятието не може да се разглежда като субект на правото, отделен от търговеца. То е обект на правото като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Като обект на правото, търговското предприятие има две особености: а/ предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество; б/ то съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.
Предмет на дейност – образува се от видовете сделки, които ФЛ или ЮЛ може да извършва по занятие и които обуславят неговото качество на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1. За ЮЛ – търговските дружества и кооперациите – предметът на дейност се обуславя от целта, за която те са създадени. Предметът на дейност има голямо значение за положението на търговеца на пазара. В предмета на дейност се съдържа информация за възможностите, които евентуалните контрагенти на търговеца имат за встъпване в договорни отношения, за да задоволят своите производствени или други потребности.
Предметът на дейност на търговеца като елемент на предприятието му подлежи на вписване в търговския регистър при окръжния съд. В заявлението за регистрация на ЕТ се посочва предметът на дейност наред с името, местожителство, адреса на лицето и ЕГН, с фирмата, под която ще извършва дейността, със седалището и адреса на управлението на дейността /чл. 58, ал. 1, т 4 от ТЗ/.
Предметът на дейност се предвижда в договора за учредяване на КД /чл. 102, т 3/, на ОДД /чл. 115, т 3/, както и в устава на АД /чл. 172, т. 2/.
Предметът на дейност се определя свободно от търговеца. Ограниченията се съдържат в закон. В някои от посочените случаи забраната може да бъде вдигната чрез получаване на разрешение от компетентния държавен орган.
Имущество – състои се от права и задължения. Правата могат да бъдат вещни, облигационни права, права върху обекти на интелектуална собственост, както и дялово участие в търговски дружества. В имуществото влизат преди всичко правото на собственост и другите вещни права, включително правото на строеж, правото на ползване и сервитутите. Търговецът е длъжен чрез инвентаризацията в сроковете, определени от ЗСч, да установява активите и пасивите в имуществото на предприятието /чл. 53, ал. 2 от ТЗ/.
Особено е имуществото на търговското дружество. Стойността му към датата на образуването представлява капиталът. За някои видове търговски дружества е предвиден в ТЗ минималният размер на капитала. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 5 000 лв., на АД 50 000 лв. Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова или застрахователна дейност, се определя с отделен закон. Изисква се капиталът да бъде изцяло записан /чл. 161, ал. 2,3 и 4 от ТЗ/.
Източници на имуществото на търговското дружество при учредяването му са вноските на учредителите. Вноските могат да бъдат парични и непарични.
Наред с вещните и облигационните права в имуществото на търговското предприятие влизат и права върху обекти на интелектуалната собственост. Такива най-често са права върху изобретения и марки. Но могат да бъдат права върху промишлен дизайн, както и предоставянето на производствен опит. Правната закрила на изобретението се предоставя с патент. В правото за използване на изобретението се включва производството, предлагането на патентования модел. Когато предмет на патента е продукт, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: а/ произвеждане на продукта; б/ предлагане или продажба на продукта, използване на продукта или съхраняване на склад продукта за предлагане, продажба или използване. Ако предмет на патента е метод, петентопритежателят има право да забрани на трети лица да осъществят следните действия: а/ прилагане на метода; б/ предлагане или продажба на продукта, директно получен при използването на метода, използване на продукта, съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба и използването му, дори ако за този продукт не може да бъде получен патент. Действието на патента е ограничено със срок, а именно: 20 години от датата на подаване на заявката.
Под марка се разбира знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. В РБ правото върху марка възниква вследствие на нейната регистрация. Исканията се отправят до Патентното ведомство. Марката се вписва в регистъра на марките, съответно в регистъра на марките за услуги. За всяка регистрация се издава отделно свидетелство. С това заявителят придобива изключително право да се ползва от регистрираната марка върху територията на държавата.
Към правата върху обекти на интелектуалната собственост, влизащи в имуществото на търговското предприятие, могат да бъдат отнесени и правата върху промишлените дизайни. Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Не е нов промишлен дизайн незначителното изменение в особеностите или друга незначителна промяна, която не може да се установи на пръв поглед. Регистрацията на промишлените дизайни е подобна на тази, която важи за марките. Правната закрила на промишлените дизайни е уредена в З за промишления дизайн.
В имуществото на предприятието влизат ценните книги. Те материализират права, за да могат по-лесно и по-удобно да служат като обект на търговки обмен. С други думи, ценните книги са писмени документи, чието добросъвестно владение е необходимо и достатъчно, за да могат да бъдат упражнени правата, материализирали в тях. Сред ценните книги в закона са споменати записът на заповед, менителницата и други /чл. 465, ал. 1 от ГПК/.
Фактически отношения – към тях са отнесени реномето и клиентелата на търговското предприятие, които се основават на особената организация, вътрешна и външна, на източниците на покупките, на пазарите за продажбите. С други думи, това са онези връзки и не юридически, а фактически отношения, които предприятието е създало и поддържа с вероятните си съдоговорители. Клиентелата като типичен пример на фактически отношения се състои от известен кръг хора, които са склонни, предразположени са и проявяват благоприятна социална инерция да задоволяват потребностите си при дадено търговско предприятие, като сключат при него своите сделки. Фактическите отношения имат голямо имуществено значение. Наред правата от имуществен характер те са основа за преуспяването на търговското предприятие. Въпреки фактическия им характер на тях се предоставя правна защита. Така, всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, е признато за нелоялна конкуренция.
Сделки с търговско предприятие – в ТЗ е изрично уредено прехвърлянето на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. То се извършва чрез сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Задължение на отчуждителя е да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне /чл. 15, ал. 1/. Когато се прехвърля цялото предприятие на търговското дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето с мнозинство, което законът изисква за вземане на решение за преобразуване на съответния вид търговско дружество. За прехвърлянето на цялото предприятие на събирателно или на командитно дружество е необходимо съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Решението за прехвърлянето на цялото предприятие на ООД се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство ¾ от капитала. Решението за прехвърлянето на цялото предприятие на АД се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство ¾ от представените акции с право на глас. Ако ООД или АД е еднолично, решението за прехвърляне на цялото му предприятие се взема от едноличния собственик на неговия капитал. Изисква се решението да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, които са задължителни за решението на общото събрание на съответния вид търговско дружество. Прехвърлянето на предприятие подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя. Вписването се извършва служебно. Допустимо е то да бъде осъществено, и когато решението на съда по регистрацията на отчуждителя е представено от лице, оправомощено да заяви вписването от съда по регистрацията по правоприемника. Такова лице е например ЕТ или управителят на ООД. Споменатите вписвания се обнародват в ДВ от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. Без значение е обстоятелството, че вписването на търговеца в търговския регистър, какъвто е случаят с ЕТ, не е подлежало на такова обнародване. Писмената форма с нотариална заверка на подписите е достатъчна, дори когато в състава на предприятието се прехвърля недвижим имот. Допуснато е изключение от общото правило на чл. 18 от ЗЗД, според което договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Но когато се прехвърля чрез сделка между живи недвижим имот или вещно право върху такъв имот в състава на търговско предприятие, не са достатъчни вписването в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на приобритателя и обнародването в ДВ. Изисква се още вписване на договора за прехвърлянето на предприятието в службата по вписванията при РС /чл. 16, ал. 4 от ТЗ/. Компетентен за вписването е РС не по седалището на предприятието,а по местонахождението на недвижимия имот. Особеност представлява отговорността за задълженията на предприятието при прехвърлянето му. Отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Това може да бъде изменено по споразумение с кредиторите, които следва да бъдат уведомени за прехвърлянето на предприятието. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждиля на предприятието /чл. 15, ал. 3 от ТЗ/. Предприятието може да премине от едно лице към друго, освен чрез отчуждителна сделка, и по наследство.
Законът създава обезпечение за кредиторите на преминалото върху друго лице търговско предприятие. Задължение на правоприемника е да управлява отделно преминалото върху него търговска предприятие в срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника – от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. В срока всеки кредитор на отчуждителя или на правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди дата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска удовлетворение, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление /чл. 16а ал. 3 от ТЗ/. Допустимо е предприятието да съставлява предмет на договор за лизинг. ТЗ предвижда правила на неговата глава ХХІІІ, посветена на договора за лизинг, да се прилагат съответно за лизинг на предприятие /чл. 347, ал. 1/.
4. Наследство
Наследството е съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя към момента на неговата смърт. В законите тази съвкупност се назовава наследство, наследствена маса или просто наследствено имущество. Наследството е обектът на наследственото правоприемство.
В състава на наследството влизат преди всичко имуществените права на наследодателя:правото на собственост върхе недвижимите имоти и върху движимите вещи. Но наследствената маса обхваща и облигационните права – правата, придобити от наследодателя във връзка със сключените от него договори, вземанията на наследодателя от работна заплата, обезщетение по трудов договор, авторско възнаграждение и др. като обектна наследяване може да бъде и правото на едно лице върху открито, но още неприето наследство. При смърт на такова лице в периода между откриването и приемането на наследството, посоченото право преминава към неговите наследници./чл.57ЗН/
Наследяването на имуществените права е безспорно. Трудности обаче възникват, когато става въпрос за неимуществените права на наследодателя. По принцип неимуществените права и задължения не се наследяват, защот са строго лични. Те съществуват само, докато съществува техния титуляр. Някои от тях обаче са обект на наследяване, доколкото са необходими за осъществяване на наследствени имуществени права. Такива са например правото на публикуване, възпроизвеждане, разпространение на авторско произведение. Наблюдават се обаче и изключения, когато неимуществените права са прехвърлими, доколкото не са създадени с оглед личността на носителя им- наследяване на членство при същинските капиталови дружества.
Имуществената пратенция за вреди от непозволено увреждане е част от наследството о наследниците могат да я предявят по съдебен ред.
В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договори поради неизпълнение по отношение на неизправен длъжник, в обем на притежаваните от наследника права.
Членствените права изадължения на кооператор в ЖСК се наследяват по особен начин. Но когато той е бил снабден с нотариален акт за отделно жилище и след това е починал наследяването е на общо основание. Правото на членство в ЖСК не е имуществено право и затова не може да премине към наследниците по завещание.
В съответствие с общите правила-при наследяването на едноличен търговец, със смъртта на търговеца се открива неговото наследство. Наследствената маса включва както личното имущество, така и предприятието на ЕТ.
В наследствената маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които е обременено наследството в съответствие с дяловете, които получават /чл.ЗН/. наследникът, който е приел наследството по опис отговаря саво до размерана полученото наследство
Не всички имуществени права и задължения на наследодателя преминават по наследство. По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с имуществото на наследодателя към момента на смъртта му. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство поради това че са принадлежали на наследодателя пожизнено или са неразривно свързани снеговата личност. Правата и задълженията по договори с оглед личността на починалия преустановяват своето действие със смъртта на някоя от страните по него. Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка, възникнали на семейноправно основание, тъй като те имат строго личен характер. Ако обаче договорното задължение за издръжка възниква от облигационно отношение, независимо от режима на чл.79 и сл. отСК, тълк . решение №30/81г. предвижда, че при смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане, последния не се прекратява и наследниците отговарят до размера на наследствените си дялове.
По наследство преминават само тези имуществени права, които са принадлежали на наследодателя приживе.
Съставът и обема на наследството имат важно значение за определяне размера на наследствените дялове, за отговорността на наследниците, за задълженията на наследодателя, за дънъка върху наследството, който се дължи и други.
5. Работна сила
Трудовото право регулира обществените отношения свързани с труда. Процесът на труда е целесъобразна човешка дейност за създаване на потребителски стойности. Трудът се осъществявапосредством работна сила, която е сбор от физически и умствени способности , с които разполага и има възможност да предостави човешкия организъм.
Работната сила е обект на трудовите правоотношения. Трудовите отношения са обществени отношения, които възникват между работодателя от една страна и работника или служителя от друга страна по повод прилагането на работната сила към средствата да производство.Всички отношения, които възникват посредством предоставянето на работна сила са трудови правоотношения. Работната сила може да се предостави само в правната норма на трудовото правоотношение-чл.1, ал.2 КТ – „ Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.” Именно, защото единствено трудовото правоотношение има за предмет тази специфична престация, това не означава, че трудът в по-широк смисъл не може да бъде предмет на други правоотношения. Напротив, може, но не като жив труд, а като трудов резултат.Като такъв може да бъде предмет и на редица други правоотношения. Но като жив труд може да бъде предмет само на трудови правоотношения.