1. Понятие и система на гражданското право

Съществуват две области в правната наука - публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е ГП. От него се отделят търговското и трудовото право. Законодателно са очертани предметите на ТП и на трудовото право, всичко останало отива за ГП.
1. Гражданско право.
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Принципите на римското право са възприети в по – късен етап от редица законодателства. Терминът гражданско право е превод от лат. Jus civile. Терминът гражданско право има четири различни значения, т.е. правни понятия: 1.ГПр като отрасъл на действащото обективно право, т.е. разбира се като система от правни норми, с определено съдържание, които уреждат обществените отношения; 2.ГПр се разбира и като правна наука, която представлява система от знания за основните понятия и институти на гражданското право , като обективно право; 3. Гражданското право се разбира като учебна дисциплина, т.е. знанията които се дават на студентите; 4.ГПр се разбира като субективно гражданско право, т.е. с него се означават възможности на определени лица, възникнали от определени юридически факти, въз основа на нормите на обективното гражданско право, като например правото на собственост върху определена вещ.
Днес се приема, че частното право е онзи клон от правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята. За разлика от него публичното право е този раздел на правото, който урежда отношенията на държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е. държавно-властническо проявление. Публичното право има за цел да уреди организацията и функциите на държавната власт. Неговата задача е задоволяване на обществените нужди и публичния интерес. ГП е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова главна и съществена съставка. ГП има своята дълга история на базата на ГП на древния Рим. В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между ГП и ЧП. Но с течение на времето са се създали и други раздели в рамките на ЧП. По този начин в ЧП се включват освен ГП и търговското, банковото, авторското и др.
Понятието гражданско право следва да се определи чрез съдържанието на правните норми, които този отрасъл обхваща . На първо място тези норми се отнасят до гражданско правните субекти , като ги определят по вид и по правен статут. Гражданското право признава три вида правни субекти: човешките същества, т.нар. ФЛ; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на правните норми , на които се признава качеството субекти на права и задължения и се нар. ЮЛ. Държавата също е субект на гражданското право. В гражданските правоотношения тя не участва в качеството си на носител на власт. Гражданско правните субекти са равнопоставени, това се състои в еднаквото им третиране от нормите на този правен отрасъл, в еднаквите възможности които те имат за придобиване на права и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни правни действия. В гражданските правоотношения по правило едната страна не може да налага своята воля над другата страна по правоотношението, да го изменя или прекратява, да обвързва еднострано друг гражданско правен субект. Следователно гражданското право е съвкупност от правни норми, които уреждат положението на гр. Пр. субекти и равнопоставените отношения между тях. Нормите на гражданското право следва да се отграничат от останалите отрасли на частното право по това , че те са общи. Следователно гражданското право се ограничава от останалите отрасли на частното право, тъй като техните норми са специални, а специалните норми изключват приложението на общите. Следователно гражданското право като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданско правните субекти – ФЛ, ЮЛ и държавата, която не упражнява властнически правомощия и правоотношенията между тях , като се изключват нормите на останалите отрасли на частното право.
Обществените отношения които регулира ГПр са два вида: имуществени и лични и неимуществени. Този факт го отличава от останалите отрасли на правото . Имуществените отношения възникват при стоково паричните отношения или отношения на собственост. Методите са гражданско правни: на равнопоставеност, договаряне на взаимно съгласие, на диспозитивността / дали да търси субекта защита на своите права/. Защитата е винаги по исков ред. ГП е клон на обективоното право- писано, обхващащо обичайното право и съдебната практика; действащо; вид частно право и вид вътрешно.
Системата му се извлича от основните закони – ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. Система – критериите и начините на подреждане на отделните правни норми и тяхното разпределение. В развитието си в ГПр се обособяват две отделни системи:
1.1институционална, където правните норми са разделени на три части: за лицата, за имуществата и за различните способи за придобиване на собственост, които вкл. нормите на облигационото право, нормите на наследственото право и разпоредбите за давността и владението.
1.2пандектната система. Тя е по съвършена от гледна точка на логиката и практическото удобство. За нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения са обособени в обща част. Тази система сме възприели и ние.
У нас е утвърдена пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГПр. Тя обединява общите правила за гражданско правните норми и общите институти за отделните граждански правоотношения. В нея най – напред се поставят нормите за обективното гражданско право: за източниците, за действието на гражданско правните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляване на празнотите в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданско правните субекти , съдържанието и обектиет на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност. След гражданското право обща част се поставя вещното право. Този клон съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права. След това се поставя облигационното право. То е най – големия по обхват дял на гражданското право и включва общите правила за източниците на облигационите отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационните задължения. Облигационото право има и специална част, която обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения. Следващ клон на гражданското право е авторското право, което съдържа правния режим на правата върху творческите произведения на литертурата , науката и изкуството и т.н. Семейното и наследственото право са последните клонове на гражданското право. Семейното право урежда имуществени и неимуществени отношенията между лица, които, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване. Наследственото право урежда преминаване на имуществени права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон.
Заключение: Системата на гражданското право се дели на обща и специална. Общата система урежда правното положение на гражданско правните субекти, сделки, представителство и погасителната давност. А специалната урежда вещното право, правото на интелектуалната собственост, облигационото право, наследственото право. Гражданското право се разграничава от останалите клонове на правото по предмета и метода на регулиране. ГПр регулира граждански сделки, права и задължения и санкции. Гражданското право регулира гражданските материални отношения между равнопоставени субекти с невластнически методи, а гражданско процесуалното право урежда публичните граждански – процесуални правни отношения между неравнопоставени процесуални субекти с властнически методи и средства.
2.Търговското право
Търговското право е съвкупност от всички правни норми , които уреждат отношенията пораждащи се в търговията. Следователно търговското право е особеното за търговията частно право. Щом това е така основно за търговското право е понятието търговия. Търговията се осъществява чрез размяна, която съединява производството с потреблението чрез циркулация на благата, за да достигнат те до потребителите за които са предназначени. Ал.1 на чл.1 от ТЗ прогласява за търговски-следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;2.продажба на стоки от собствено производство;3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;4. търговско представителство и посредничество;5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;6. застрахователни сделки;7.банкови и валутни сделки;8.менителници, записи на заповед и чекове;9.складови сделки;10. лицензионни сделки;11. стоков контрол;12. сделки с интелектуална собственост;13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;14покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;15. лизинг.
Търговското право регулира търговски сделки, стопанска дейност, права и задължения, поощрения и санкции. Сделките тук се сключват по професия и по задължение за да уредят реализацията на продуктите на своята стопанска дейност.
ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали. Следователно търговското право намира специално приложение само при отделна категория правоотношения, а именно: само при правоотношения породени в търговския обмен - чл.1ал. ТЗ Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки.
1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;
2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.
ТП съдържа две групи въпроси:
- правното положение на особена категория правни субекти - търговците
- правният режим на отношенията между тях.
Действащото право намираме в лицето на търговския закон (ТЗ) - I и II част. В IV част се урежда и производството за несъстоятелност.
Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки. ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.
Особеностите на ТП в неговата структура: опростени са формите за сключването и доказването на сделките; специална строгост и засилена санкция; повечето разпоредби са от императивен характер; универсална ориентираност, т.е. то е нагодено към граждански правоотношения с международен елемент.
Система на ТП . Характерните особености на всяка правна система са : вътрешно единство и съгласуваност на правните норми, които влизат в системата; и групиране и разпределяне на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на регулираните от тях обществени отношения.
Системата на отделен клон на правото представлява съвкупност от всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и при диференцираност по дялове и по техните по нататъшни подразделения.
Системата на търговското право обхваща три големи дяла. Първият дял наред с общите разпоредби е посветен на търговците, като субекти на търговското право. Вторият дял се отнася за търговските сделки, чрез които се осъществява търговията като негов предмет.Третия дял урежда несъстоятелността като универсално принудително изпълнение срещу търговци, които са изпаднали в състояние да не могат да плащат търговските си дългове. Посочената система е намерила законодателен израз. В дял първи на ТП влизат части първа и втора на ТЗ, посветени съответно на общите разпоредби и на видовете търговци. Вторият дял е образуван от част трета , посветена на търговските сделки, а третият – от част четвърта на ТЗ, посветена на несъстоятелността.
3.Трудово право.
В правната система ТП е един от сравнително новите правни отрасли, поради това, че дълго време предоставянето на работна сила се е уреждало от гражданското право като договор за наем на работна сила. Самият предмет – предоставянето на работна сила, има съществени отлики от предмета на гражданските правотношения, поради което постепенно се създават отделни закони, уреждащи тази материя.
Всеки правен отрасъл има свой предмет на регулиране, това са определени видове обществени отношения. Трудовото право регулира обществените отношения свързани с труда. Процесът на труда е целесъобразна човешка дейност за създаването на потребителски стойности, присвояване на даденото от природата за човешките потребности. Това е общата природа на труда и не е предмет на правно регулиране, защото се проявява предимно в отношенията между човека и природата. В този си аспект трудът е една връзка м/у човека и природата, която не може да бъде предмет на правно регулиране, тъй като правото регулира отношенията между хората. Трудът се полага посредством човешката способност наречена работна сила. Работната сила или способността за труд е сборът от физически и умствени способности с които разполага организмът на човека. Но не работната сила сама по себе си, а неиното привеждане в действие има значение за трудовото право, защото само тогава се свързва със средства за производство, защото само тогава нейният носител /работник или служител/ влиза в отношения с други хора. Именно отношенията между хората по повод предоставяне и използване на работната сила са трудови правоотношения. Следователно ТП като самостоятелен правен отрасъл има за предмет предоставянето на работна сила – т.е. жив труд, а не резултатите от труда, както е при гражданските правоотношения. Предоставяне, а не престиране. Не е необходимо да се говори за прилагане на работна сила, а за предоставяне. От друга страна, работната сила има тази особенист, че е неотделима част от индивида, а оттук и спецификата – винаги трудовите правоотношения (ТПО) имат личен характер, поради това работниците/ служителите, предоставящи работната си сила, се оказват в подчинение на работодателя. Тук това подчинение е между два частноправни субекта (тези заповеди не са АА). Предметът е очертан и в чл.1 КТ. Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.ал.2 Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Същинските ТПО – това е предоставяне на работна сила. Освен тези същински ТПО, в чл.1(1) като предмет на ТП сапосочени и такива отношения, непосредствено свързани със същинските, т.е. предпоставят същинските- произтичат от тях. Тези отношения съществуват само заради и поради трудовите отношения. В този смисъл те нямат свое самостоятелно съществуване вън от тр. правоотношения ( 1. отношения по придобиване на квалификация, уредени с трудовото законодателство; 2. отношения на сдружаване на работниците и служителите, съответните права на тези организации, отношенията на сдружаване на работодателите; 3. колективни трудови отношения; 4. въпросите по трудови спорове – индивидуални, колективни; 5. контрол за спазване на трудовото законодателство; 6. отношения по видовете юридическа отговорност, при нарушаването и и др.). В чл. 1(2) !!! - разлика със служебните правоотношения. Комбинирани отношения – сложебното правоотношение съществува паралелно с трудовото. /Когато лицето няма определено работно време, правоотношението е гражданско/ Всички правоотношения, които възникват в непосредствена връзка с предоставянето на работна сила са трудови правоотношения. Административно наказателна отговорност от субектите.
4.Международно частно право.
МЧП е съвкупност от правните норми на отделна държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях лични- граждански правоотношения с международен елемент интересуващи тази държава. Нормите на МЧП са свързани тясно с нормите на ГПр. МЧП урежда също граждански правоотношения но с международен елемент. Межд. елемент в едно гр. правоотношение може да се прояви, както във вр. с един от основните съставни елементи на това правоотношение, така и във вр. с вещите по повод на които е възникнало правоотношението. Проявата на международния елемент в гр. правоотношение може да бъде свързана и със субектите на правоотношението и с местопораждането на субективните права, и правните задължения на участниците в правоотношението и най – сетне може да бъде свързана и с обекта, т.е. с онова благо спрямо което носителят на субективното право може да упражнява признатото и гарантирано от правната норма поведение за задоволяване на съответен свой интерес.
Гражданските правоотношения с международен елемент имат специфичен характер, който се обуславя именно от наличността на такъв елемент, те възникват и се развиват в условията на сътрудничество на държавите. Характерните особености на всяка правна система са: 1. вътрешно единство и съгласуваност на пр. норми, които влизат в с-мата и 2. групиране и разпределение на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на регулираните от тях общ. отношения.
Тъй като МЧП урежда гр. правоотношения, възприетата в отделната държава система на ГПр в значителна степен предопределя и системата на МЧП в тази държава.
Системата на МЧП, като клон на правото обхваща преди всичко един уводен дял, които вкл. вс. общи разпоредби на МЧП. Тези общи разпоредби могат да бъдат отнесени към две категории: 1. Разпоредби които уреждат специфични моменти от функционирането на механизма на МЧП, като източници на МЧП, видове норми, препращане, установяване съдържанието на чуждестрания закон, правна квалификация, съображения за обществен ред, заобикаляне на закона, взаимност, реторсия и др.; и 2. разпоредби които уреждат личните гр. правоотношения с межд. елемент. В тази категория се вкл. разпоредбите уреждащи личното правно положение на ФЛ, правния режим на ЮЛ при граждански правоотношения с меж. елемент, външнотърговското представителство на бъл. търговци в чужбина и на чужд. търговци у нас и т.н.
Наред с Уводния дял системата на МЧП обхваща главен дял, който вкл. разроредби уреждащи вещните, облигационните, трудовите, семейноправните и наследственоправните правоотношения с межд. елемент, както и разпоредбите които уреждат правоотношенията с межд. елемент в областта на авторсокото и патентното право, вкл. правната закрила на търговските марки, промишлените образци и ноу-хао, межд. превози на товари и разпоредбите за разрешаване на гр. правните спорове с межд. елемент.
Системата на МЧП, като клон на праванат наука вкл. обща и специална част. В общата част се разглеждат всички въпроси, които имат общо значение за МЧП като цяло – същността, предмета, системата и източниците на МЧП, както и видовете норми в МЧП, прилагането на чуждестрания закон, стълкновението на закони в МЧП, способите за предотвратяването му, гражданската правоспособност и дееспособност на ФЛ, ЮЛ и държавата в МЧП, сделките, представителстовот и погасителната давност. В специалната част предмет на разглеждане е правната система на различните категории гр. правоотношения с межд. елемент според българското МЧП. Вътрешното систематично подразделяне на тази част е съобразено със системата на главния дял на МЧП, като клон на правото.