55. Съкратено съдебно следствие

Общата идея на процесуалния режим на института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция по Глава двадесет и седма от особените правила е да се разгледа в съкратени срокове делото, като не се провеждат разпити на подсъдими, свидетели, вещи лица, заемащи по правило значително място в съдебното следствие.
Провеждането на съкратено съдебно следствие се решава от съда след предварително изслушване на страните. Това предполага съдия-докладчикът да е насрочил първоинстанционното заседание и в двумесечния или тримесечния срок до датата на заседанието да разгледа и въпроса за предварително изслушване/чл.252 НПК/. Решението за това изслушване се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия /включително неговия защитник/ и при извършването му не се призовават свидетелите и вещите лица /чл.370 НПК/.
При предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. С определение съдът одобрява изразеното съгласие, което означава да констатира доброволно изразяване на съгласие и постигане на съгласие от всички посочени страни за всички вещи лица и свидетели, от които се отказват. Предпоставка за произнасянето на съда е съответните действия по разследване от досъдебното производство /разпити, експертизи/ да са извършени при условията и по реда на НПК. Към този момент съдът не преценява допустимостта на протоколите от другите действия по разследване /разпознаване, следствен експери-мент, оглед, претърсване, изземване/.
Интересен е въпроса: взема ли предвид съдът в това производство разпитни протоколи от досъдебното производство, ако разпита на свидетеля не е бил пред съдия. Поначало тези протоколи не се четат в съдебно заседание и не се вземат предвид от първоинстанционния и въззивният съд при постановяване на присъдата; като изключение от това правило протоколите от разпит на свидетел не пред съдия могат да се четат със съгласие на подсъдимия и неговия защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници и в случая на чл.281, ал.4 НПК.
Съществена е ролята на подсъдимия при предварителното изслушване. Наред с даване на съгласие да не се разпитват свидетели и вещи лица, той може да направи самопризнание преди началото на съдебното следствие. Съгласно чл.371, т.2 НПК подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. По този начин подсъдимият приема установеността на релевантните фактически обстоятелства от предмета на доказване, без впоследствие да ги оспорва. Това процесуално действие на обвиняемия задължително трябва да се предхожда от разясняване на неговите права при предварителното изслушване и на последиците от самопризнанието /чл.372, ал.1 НПК/. Самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата, както и експертните заключения и свидетелските показания по чл.371, т.1 НПК. Даването на самопризнание от лицето към този процесуален момент не е еднозначно обвързано с необходимостта то да е направило подобни самопризнания в досъдебното разследване. Аналогично е положението и при споразумението. Направеното при предварителното изслушване самопризнание няма някаква особена доказателствена стойност в сравнение с другите обяснения на обвиняемия и тук с пълна сила се прилага правилото на чл. 116, ал. 1 НПК: „Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия". Като допълнителна гаранция за правото на защита на обвиняемия е нормата на чл.372, ал.2 НПК: „Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв".
Нормативната уредба на предварителното изслушване не предвижда съдът да одобрява самопризнанието на подсъдимия или въобще към този момент да преценява неговата достоверност и пълнота, защото това е въпрос, относим към съвещанието при постановяване на присъдата. В този момент съдът трябва да установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с определение да обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Нищо не освобождава съда, обаче, в съдебно заседание да подложи на проверка събраният в досъдебното разследване доказателствен материал и установеността на фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт.
Като последица от самопризнанието на подсъдимия, при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите на присъдата съдът трябва да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят /чл.373, ал.2 и 3 НПК/. Ако в съдебно следствие се оспори достоверността на обясненията, показанията и заключения на вещи лица, по общия ред може да се наложи разпит на подсъдимия /включително очна ставка/ и на свидетелите, както и на вещите лица. В тази връзка искания могат да направят другите страни по делото — прокурор, граждански ответник и негов повереник, които законодателят е изключил от уредбата на предварителното изслушване. Ясен е, например, процесуалния интерес на гражданския ответник /когато гражданският иск е предявен едновременно срещу подсъдим и срещу него/ да оспори самопризнанието и да иска нов разпит на подсъдимия и на свидетелите в съдебно заседание; в такъв случай би било съществено нарушение на процесуалните правила, в смисъла на ограничаване на процесуални права на страните, съдът да отхвърли подобно искане на гражданския ответник с оглед на извършено преди това изслушване на подсъдимия, защитника, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници.
Съгласието на подсъдимия по чл.371, т.1 НПК и неговото самопризнание по т.2 на същата разпоредба значително намалява /съкращава/ обема на следствената работа, която съдът би следвало да извърши в съдебното следствие на първоинстанционното съдебно заседание. Предвид на това, подобно на споразумението/чл.381, ал .4 НПК/, когато съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства.
По същество, съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция е поредна диференцирана форма за разглеждане и решаване на наказателни дела, която се опира изключително на събраните в досъдебното производство доказателствени материали и установените въз основа на тях фактически обстоятелства.