7. Учение за следите. Следата като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различните класификационни критерии.

Следата е материално отражение на признаците на един обект върху друг в резултат на взаимодействието между тях при извършване на престъплението или при свързаните с него обст оятелства.Тези следи обаче се образуват не при всяко взаимодействие, а само когато е налице отразяване на характерни признаци на външния строеж на един обект (следообразуващия) върху друг (следовъзприемащия) и отражение, съдържащо достатъчно общи и частни признаци.Поддържа се и второ становище - за т. нар. следи в широк смисъл на думата.Освен следите отражения това са,и сл едите - изменения на местопроизшествието, резултат на престъплението. Имат се предвид наред с материалните следи, и т. нар. Идеални следи - отраженията в съзнанието на свидетелите, възприели събитието на престъплението.И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:-При всяко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него (следи от ръка, следи от крак и др.);-при опосредено взаимодействие чрез използваните от човека оръдия или технически средства ;-при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.С оглед на това следите биват: следи - отражения на признаците на един материален обект върху друг;следи- изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея ;следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението. Последният вид следи не са предмет на трасологи ята.Следи-отражения. Те имат първостепенно значение за разследването, защото:-отразяват такива особености на обектите, които дават възможност да се идентифицира издирваният обект, а ако това не е възможно - да се установи груповата му принадлежност;-позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото;-свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите,а оттук и за механизма на извършване на престъплението;-дават информация за броя на извършителите и за продължителност на престояването им на ме стопроизшествието,за тяхната квалификация и други.Следи в широкия смисъл на думата. Това са всички изменения на местопроизшествието, предизвикани от престъплението.Те имат голямо значение за разследването и затова своевременното им откриване е една от основните задачи. След реконструиране на обстановката на местопроизшествието по тях може да се установи механизмът на престъпление, и да се извлече допълнителна информация за различни обстоятелства по делото.„Идеалните" следи са следи-отражения в съзнанието на човека.Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти,процеси и явления. Затова те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършиля.Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човек от здравословното и психическото му състояние в момента. Затова за един и същи обекти, процеси и явления може да се изградят различи мислени образи у пострадалия и у извършителя на престаплението, у пълнолетните и у непълно летните свидетели очевидци,у професионално подготвените и у неопитните. Това има голямо значение не само за тактиката на раз пита, но и за преценката на показанията и обясненията.Следите се класифицират въз основа на различни критерии. В зависимост от броя и характера на движенията биват статични и ди намични.Статични са следите, образувани при едно движение в една посока.По правило те позволяват да се идентифицира обектът, а когато това не е възможно - да се определи груповата му принадлежн ост.Динамични са следите, образувани при две и повече движения в различни посоки.В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация,а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина.За образуване на обемни следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Повърхносптите следи се образуват по два начина: чрез на слояване на цветни или безцветни вещества върху следовъзприемащия обект на мястото на контакта между двата обекта и чрез отслояване на такива вещества а от следовъзприемащия обект.В зависимост от размера на следите и от обема на контактната повърхност между двата обекта те биват локални и периферни.Локалните следи са типичните следи отражения, оставяни на местопроизшествието. За разлика от тях периферните следи не са типични следи отражения.Те не съдържат информация за вън шния строеж на следообразуващия обект, а само за контурите и размера на този обект.Поради това периферните следи имат сравнително малко значение за разследването; трудно се разграничават от т. нар. следи в широкия смисъл на думата; не е лесно фиксирането и изземването им и т. н. В зависимост от степента на комуникативност (информативност) следите биват видими, слабо видими и не видими.От гледна точка на характера и особеностите на взаимодействие между следообразуващия и следовъзприемащия обект различаваме следи,образувани вследствие на физическо взаимодействие между обектите (механично, термично, електрическо); следи, образувани вследствие на химическо взаимодействие на обектите, и следи,образувани вследствие на биологично взаимодействие на обектите.Освен традиционната класификация съществува и друго деление и следите:следи,свързани с подготовката на престъплението;следи,свързани с неговото извършване;ирелевантни за делото следи;действителни,фиктивни и лъжливи следи.Откриването на следите зависи пряко от механизма образуването им и от времето и условията,при които те са намерени.Във връзка с тяхното откриване е необходимо своевременна и правилна преценка на връзката и взаимодействието между обектите, процесите и явленията; устойчивостта на следовъзприемащия обект; отражателната способност на следообразуващия обект и механизма на образуването на следите. Следите се откриват с помощта на различни методи и средства: оптически увеличителни прибори, усилване на контраста, ултравиолет ови и инфрачервени лъчи, радиография, рентгенография, гамаграфия и др. Голямо значение има приложението на вероятностния метод и на мисловната реконструкция.Фиксирането на следите става по три начина: описване в протокола за съответното следствено действие, графически и фотографски. Първият способ е задължителен. В противен случай иззетите следи веществени източници на информация,нямат доказателствено значение.В протокола (най-често за огледа) се описват видът, местоположението и състоянието на следите; връзката им с останалите обекти на мест опроизшествието; методите и средствата, с които са открити, фиксирани, иззет и и запазени; особеностите на следите и др.