36. Неотложни следствени действия. Първоначални следствени действия. Последващи следствени действия. Характеристика. Общи черти и различия.

Обща характеристика на неотложните следствени действия
Неотложни следствени действия са законово регламентирани, т.е. понятието неотложни следствени действия е процесуално понятие това са тези процесуално-следствени действия, които се извършват незабавно/неотложно, поради следните причини:
1) съществува опасност от повреждане или унищожаване на следите в тесен смисъл на понятието ( като следи – отражения или други веществени доказателства);
2) съществува опасност от заличаване на идеалните следи от престъплението;
3) съществува опасност за пропускане на залавянето на престъпника или негов съучастник;
4) съществува опасност от унищожаване или повреждане на ценни книжа или други документи, които са от съществено значение за разследваното престъпление или за установяване на личността на извършителя;
Неотложни следствени действия се отнасят до най-концентрираното отражение на престъплението в обективната действителност.

Сфери на приложение
Неотложни следствени действия могат да се извършват в следните хипотези:
1) в рамките на предварителната проверка по чл.191/ ал.2 НПК;
2) по време на предварителното производство
3) в рамките на съдебното следствие.

Всяко процесуално-следствено действие, представляващо способ за събиране и проверка на доказателства, може да се окаже в ролята на неотложни следствени действия. По-често в практиката като неотложни се явяват тези действия, насочени предимно към събиране на доказателствата, а не тези към проверка на доказателствата. Неотложни следствени действия: използват се и двете форми на познание: сетивно и логическо.

Нормативната уредба на неотложни следствени действия има императивен характер.
В рамките на предварителната проверка могат да се извършват:
1) оглед на местопроизшествието;
2) претърсване и свързаното с него изземване и
3) разпит на свидетели-очевидци.
В останалите случаи извън рамките на предварителната проверка, неотложни следствени действия и тяхното извършване подлежи на тактическата преценка за целесъобразност, извършвана от компетентния орган.

При неотложни следствени действия времето има подчинено значение по отношение на тактическите задачи, които трябва да се решат с тези действия.
Преценката на неотложността следва да бъде в две насоки:
1) Следва да се прецени опасността от осуетяване на събирането на определени доказателства, ако не се извършат тези действия. Преценката трябва да бъде и по отношение относимост на тези доказателства към предмета на доказване по конкретното дело /допустимост и относимост на доказателствата/;
2) следва де се прецени значението на тези доказателства за установяване на обективната истина по конкретното дело.

Неотложни следствени действия следва да се извършват дори и в случаите, когато съществуват други доказателства, събрани с други процесуално-следствени действия, ако това се налага с оглед пълнота и обективност на разследването.

Видове. 
Всяко визирано в чл. 116 НПК следствено действие може да се окаже неотложно.

Има спор в практиката дали могат да се планират неотложни следствени действия. Неотложни следствени действия могат да се планират ( Беленски). Планирането на неотложни следствени действия предполага вече образувано предварително производство.
Да се различава планирането на неотложни следствени действия в рамките на наказателното производство и в рамките на предварителната проверка. В рамките на предварителната проверка е възможно да се планират само тези три следствени действия:
- оглед,
- претърсване и изземване и
- разпит.

Планирането при предварителната проверка има задължителен характер, а в рамките на образуваното наказателно производство – ситуативен характер. Чл.191, ал. 2 НПК: извършването на следствените действия е единствена възможност за събиране на достатъчно данни, а оттам и основания за образуване на наказателното производство.

Неотложни следствени действия трябва да се извършват във възможно най-кратко време. Понякога се налага неотложни следствени действия да бъдат отсрочени в зависимост от конкретните условия и постъпването на оперативно-издирвателна информация.