33. Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на запознаването. Повторно разпознаване – възможности; хипотези.

Разпознаването е следствено действие, което решава идентификационни задачи. Това е най- характерната негова черта. Разпознаването почива на т. нар. (мисловен) образ на обекта и за това разпознаващият трябва да е възприел преди това обекта на разпознаването.Разпознаването може да завърши с категоричен или с вероятен извод, с положително или с отрицателно заключение. Категоричният извод винаги поражда определени правни последици за разпознатото лице или за владелеца на разпознатия предмет. Вероятният извод също има значение. В съвкупност с останалите доказателствени материали той съдейства за стесняване на кръга на издирваните обекти и за по-нататъшното обосноваване на версиите.
Идентификационният извод има най-голямо значение, тъй като дава възможност да се установи извършителят на престъплението или лицето, което е пострадало. Улеснява проверката на някои версии за обстоятелствата от предмета на доказването. Наред с това разпознаването осигурява и съпътстващ резултат - проверка на показанията (обясненията) на разпознаващия.Извършването на повторно разпознаване е оправдано в редки случаи, когато може да се очаква правилен (обективен) извод от разпознаващия и няма опасност от неволна или умишлена грешка под влияние на про веденото преди това разпознаване.Повторно разпознаване може да се извърши, когато:
-условията, при които е извършено първоначалното разпознаване,не са позволявали пълноценно възприемане на предявявените обекти и поради това не е протекъл процесът на узнаването;
-разпознаващият няма запазена представа за предявения обект поради временен дефект на зрението или общо болестно състояние;
-разпознаването е извършено при по-лоши условия от условията, при които е бил възприет обектът;-разпознаващият е променил своя извод след първоначалното разпознаване и това почива на основателни съображения;
-неуместно са били изменени признаците на обекта на разпознаването в предварителното производство, например лицето е предявено остригано;
-първоначалното разпознаване е завършило без извод и разпознаващият не е ангажиран със становище.
Подготовката има голямо значение. От нея зависи в решаваща степен успешното или неуспешното протичане на идентификационния процес. По време на подготовката се осигуряват преди всичко условия за спазване на процесуалните и на тактическите изисквания. Процесуалните изисквания са закрепени в чл. 143-145 от НПК. Това са: предварителен разпит на разпознаващия (обвиняем, зап одозрян или свидетел) за обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето и предметите, „както и за особеностите, по които могат да бъдат разпознати" ; осигуряване на поемни лица, освен ако предявяването за разпознаване се извършва в съдебно заседание ; осигуряване на три или повече сходни обекта за сравнение.Тактическите изисквания са свързани с процесуалните и по същество разширяват предпоставките за обективно протичане на разпознаването. По-важните тактически изисквания са: своевременност на разпознаването; избиране на най-подходящото време и най-благоприятното място за провеждането му; подготовка на обекта за разпознаване, когато това е необходимо - „тоалет" на трупа, възстановяване на признаците на обекта,с който е възприет по време на престъплението, или свързаните с него обстоятелства; отделно (самостоятелно) предявяване на обектите, когато са повече от един; осигуряване на условия за пълноценно възприемане на предя вените обекти.Подготовката на разпознаването включва:
Определяне на обекта на разпознаването. Това могат да бъдат живи лица или трупове - един от най-често срещаните обекти, предмети (подвижни или неподвижни) и животни, включително трупове на животни,както и фотоснимки на лица, „когато не е възможно да се покаже самото лице" . Обекти на разпознаване могат да бъдат и участъци от местности и сгради, ако не са настъпили изменения до предявяването им.Общите критерии, които се съблюдават при определяне на обектите на разпоз наване, са три: връзка на обекта с разследваното престьпление; индивидуалност на обекта; въз можност за идентификационно въздействие върху разпознаващия;-Определяне на субекта на разпознаването. Субект на разпознаването като следствено действие е компетентният орган: в предварителното производство - следователят, в съдебното – съдът. Субект на разпознаването като идентификационен процес е разпознаващият – обвиняемият,заподозреният или свидетелят по делото. При определяне на разпознаващия се преценява имало ли е лицето физическа или психическа възможност правилно да възприеме обекта на разпознаването; какви са били обектните условия; не е ли заинтересовано от изхода на делото и т. н. Предварителния разпит на разпознаващия има реша ващо значение за определяне на субекта на разпознаването. Предварителният разпит позволява окончателно да се прецени оправдано ли е извършването на посоченото следствено действие. Резултатите от него се използват при избора на сходните обекти.Те могат да послужат за въз становяване на признаците на предявения обект при определяне на мястото на разпознаването и при оценката на резултатите от него. С оглед на това тактическата организация на предварителния разпит има самостоятелно и много голямо значение.
По време на предварителния разпит се изясняват три групи обстоятелства: 1) за условията за възприемане и влиянието на обективните и субективните фактори върху формирането на мисления образ; 2) за физическото и психическото състояние на рапознаващия; 3) за анатомичните, функционалните и съпътстващите признаци на лицето, които са били възприети, или признаците на предмета.- Осигуряване на сходни обекти. Според чл. 145, ал. 2 от НПК „лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни на него по външност", а при предявяването на предмети се изисква те да се представят за разпознаване „заедно с други еднородни предмети" . Това показва, че следва да се осигурят най-малко три други лица или предмета и че те трябва да са по възможност сходни по външност на разпoзнаваното лице или „еднородни" с предявените за разпознаване предмети. Разпознаването представлява сложен психически процес, който протича в два основни стадия: формиращ и опознавателен. Първият стадий е в периода до образуване на предварителното производство, а вторият- в рамките на наказателния процес.По време на първия стадий се възприемат, осъзнават и усвояват опознавателните признаци на обекта. Те биват два вида: прости (изразяващи едно свойство на обекта) и сложни (характеризиращи няколко свойс тва). През този стадий се формира мисленият образ за обекта, затова важна роля играят условията,при които е протекло възприемането: в мъгла или по време на дъжд човешката фигура изглежда по-голяма; температурата на въздуха оказва влияние върху скоростта на звука и т. н. Не е без значение продължителността на възприемането и самостоятелното или едновременното въздействие на няколко признака на обекта върху сетивните органи на разпознаващия. Не може да не се държи сметка за обстановката и състоянието на възприемания обект - статично или в движение. Бързата промя на обекта води до неточно и нетрайно възприемане на идентификационните признаци и до сместването им с признаците на други обекти. Отчита се и начиннът на въздействието. При едновременното статично и динамично проявление на признаците възприятията са по-разнообразни и по-богати. Преценяват се също разстоянието, от което разпознаващият е възприел обекта както и дали възприемането е станало с помощта на няколко сетивни органа. Във втория стадий разпознаването се проявява в две форми: симултанно (синтезно) и суксесивно (аналитично). При симултанното разпознаване изводът се основава на един или на няколко характерни признака, едновременно открити, а при суксесивното - на последователно откриване и оценяване на признаците, синтезирани в общ образ.Формиращият и опознавателният стадий са органически свързани помежду си.Непосредственото извършване на разпознаването става при спазване на следните процесуални и тактически изисквания:-предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,когато разпознаващият е свидетел;-предоставяне възможността на разпознаващия да заеме по свое усмотрение място сред предявените лица;-запознаване на поемните лица със задачите на предстоящото следствено действие и с процесуалната им роля при провеждането му;-запознаване на разпознаващия и предявените лица с правата и задълженията, които имат;-поставяне на номера (ци фрови знаци) пред или върху предявените лица или обекти. Разпознаването и резултатите от него се фиксират комплексно-в протокола и чрез фото- и кинофиксация. Целта е да се закрепят изчерпателно всички особености, които имат значение за разследването.В протокола се отразяват условията, при които е извършено разпознаването, сред колко и кои лица е извършено; какви процесуалн и криминалистични изисквания са били съобразени; по какви причини разпознаващият е иде нтифицирал лицето или обекта и мотивите,които е посочил за това.Фото-, кино- или видеофиксацията имат самостоятелно значение за установяване хода на разпознаването и на резултатите от него.