31. Разпит на обвиняеми. Общи особености и изисквания на провеждане. Особености на разпита на непълнолетни обвиняеми.

Заподозрян е лицето, спрямо което е взета мярка за процесуал на принуда предварително задър жане на основание чл. 202,ал.2 , от НПК. фигурата на заподозрения възниква след издаване на мотивирано постановление за образуване на предварително производство и привличане на лицето като заподозрян.По силата на чл. 206, ал. 1 от НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, „да даде обяснения да прави искания, бележки и възражения". Изрично се подчертава, че неговитя обяснения имат характер на доказателствено средство и спрямо тях се прилагат съответните разпоредби на чл. 87, чл. 88, ал. 1, 2,4 и 5,чл.89-91 и чл. 157 от НПК. разпитът се извършвза да бъде реализирано правото на заподозрения да даде обяснения.Извършването на разпита е оправдано и от та ктическа гледна точка.Чрез него може да се установят данни за обективната и субективната страна на престъплението и на тази основа да се очертаят насоките на разследването, както и да се индивидуализира подготовката на първоначалните следствени действия.Обикновено разпитът се извършва като първоначално неотложно следствено действие.Разпитът на заподозрения почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Но еднаквата процесуална уредба не означава и едни и същи тактически особености. Защото тактиката на разпита на заподозрения се индивидуализира преди всичко от голямото различие в количеството и качеството на събрания доказателствен материал в срав нение с разпита на обвиняемия, от основанията за предварителното задържане, от мотивите за престъплението и др.Подготовката протича обикновено при неблагоприятни услови поради нео тложния характер на разпита. Няма и достатъчно доказателствени материали по делото. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Независимо от малкото време,с което разполага следователят, трябва да се изяснят редица въпроси Прави се задълбочена преценка на поведението на заподозрения при задържането му, след задържането и на неговата професионална дейност. Специално внимание заслужават сведенията за отношения между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които има лицето в качеството на заподозрян. Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извърване на престъплението и до особености те на изпълнителното деяние. Когато заподозреният отрича, разчитайки на недостатъчната освед оменост на следователя или на добре изградено алиби, обикновено възникват сериозни тактически трудности. Не са по-малко тези трудности и в случаите на фалшиво самопризнание.По-благоприятни са тактическите условия за разпит при хипотезата 202 ал- 1, т. 1-3 от НПК - когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това, когато очевидец го е посочил, или когато върху тялото и дрехите му, по него или в жилището му са открити следи от престъплението. Защото посочените следи определят и предмета на разпита. В тези случаи са налице по-добри тактически възможности, отколкото при разпита на обвиняемия.Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита –чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него, до причините и условията, способствали за извършването му, предявяване на веществени до казателства и книжа - особено голямо значение има предявява нето на иззетите при личния обиск предмети и книжа когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др. За провеждането на разпита и за резултатите от него се съставя самостоятелен протокол. Следва да се има предвид, че значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство.В съдебната фаза обясненията на обвиняемия не могат да се използват като доказателствено средство.Разпитът на обвиняемия е задължително следствено действие, което се извършва „незабавно", след като следовате лят предяви обвинението. Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия, които го предхождат – повдигане на обвинението по чл. 207, ал. 1 от НПК и неговото предявяване по чл. 209, ал. 1 от НПК. Трябва да се изтъкне, че паралел но със задължението за незабавно пристъпване към разпит съществува и потенциалната възможност да не се проведе разпит по същество. Използвайки правото си на защита, обвиняемият може да откаже да даде обяснения. Защото даването на обяснения е негово право,а не задължение.Чрез разпита на обвиняемия може да се осигури разностранна и в много случаи достоверна доказателствена информация по основни въпроси на разследването: къде, кога, как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията, благоприятствали извършването му, и т. н. Практиката показва, че при добросъвестно отношение на обви няемия по време на разпита могат да се изяснят съществени обс тоятелства по делото относно обекта и обективната,субекта и субективната страна на деянието и да се очертаят пътищата за установяване на обективната истина. Планирането на повторния разпит почива обикновено на самостоятелни основания, освен ако не се извършва във връзка с предявяването на допълнително обвинение. Той се планира, когато обвиняемият не е признал участието си в разследваното престъплени е или е направил частични самопризнания и това противоречи на останалите доказателствени материали по делото; когато по време на първоначалния разпит е до пуснал съществена непълнота или фактически и логически противоречия; когато са открити и иззети нови веществени доказателства и книжа и нови данни във връзка с поддържаното от обвиянемия алиби; при изменение на квалификацията на деянието и повдигане на ново обвинение; когато се установи, че обвиняемият е направил невярно самопризнание, поемайки чужда вина; когато се налага обвиняемият да вземе отношение по появилите се след първоначалния разпит обстоятелства и да даде, ако желае, обяснения; по чисто такитчески съображения – когато се очаква промяна в позицията на обвиняемия в резултата на преоценката, която е направил на фактическите обстоятелства по делото.При подготовката първо определяне на предмета на разпита. Поначало подлежат на установяване,проверка и доказване всички факти които се отнасят до обекта и обективната, субекта и субекта и субективната страна на деянието, до характера и размера на вредите, които са причинени до „другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия и причините и условията, способствали за извършване на престъплението”.Обвиняемият е лицето, което разполага с най-обширна и точна информация за фактите и обстоятелствата, които интересуват разследването. Второ, изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на обясненията. Трето, проучване на личността на обвиняемия.Четвърто, определяне въпросите, които могат да бъдат зададени.Пето, определяне на тактическите способи. Това е основен въпрос подготовката. С помощта на тактическите способи (детайлизация на разпита,предявяване на веществени доказателства и документи и др.) Своевременно и по-лесно могат да се преодолят непълнотата, противоречията и неточностите в обясненията, да се установи психологичен контакт и да се стимулира добросъвестното поведение на обвиняемия.Подготовката на повторния разпит се извършва при по-благоприятни условия, независимо че обхваща решаването на нови задачи. Предметът на разпита се определя, като се изхож да освен от депозираните обяснения и от останалите доказателствени материали по делото. Не е без значение дали обвиняемият е отричал предявеното обвинение, или е направил частични признания. Когато е отричал се прави задълбочена проверка на обстоятелствата, върху които почива поддържаната оправдателна позиция. При частично самопризна ние се изясняват въпросите, по които не са дадени обяснения или депозираните обяснения се намират в противоречие с останалите доказателствени материали по делото.В случаите на пълни самопризнания на преценка подлежат преди всичко подбудите за това и обосноваността и достоверността на обясненията. Съществена част от предмета на разпита заемат въпросите, които трябва да бъдат изяснени както в подкрепа на обвинителната, така и на оправдателната версия.Оби кновено повторният разпит се провежда в кабинета на следователя. Но това може да стане и на територията на местопроизшествието,ако независимо от направеното самопризнание съществуват неточности относно местоположението и взаиморазположението на обектите. Специално внимание се обръща на веществените доказателства и книжата, които следва да бъдат предявени, както и в кой момент да стане това. Когато има възможност, се предявяват нови веществени доказателства и книжа. Ако е необходимо,се събират допълнителни данни за обвиняемия и за поведението му за времето от първоначалния до повторния разпит. По възможност се определят тактически способи, които при първоначалния разпит не са би ли използвани.. Съгласно чл. 88, ал. 3 от НПК „разпитът на обвин яемия започва със запитване,признава ли се за виновен", след което се поканва да изложи, ако желае, във формата на свободен разказ всичко,което знае по делото. В отговор на запитването обвиняемият може да отрече предявеното му обвинение или да признае вината си, респективно да се съгласи частично с някои от изложените факти. И в трите случая разултатите зависят не само и не толкова от добросьвестността на обвиняемия, колкото от тактиката на извършване на разпита.Обвиняемият може да отрича поради две причини: защото е неискрен и това според него е в защита на интересите му, и защото обвинението е необосновано. Той може да направи частични признания не само за да прикрие,което му е неизгодно, но и когато не е възприел и запомнил добре обстоятелствата по интересуващите разследването въпроси. Самопризнанието също може да почива на различни основания: на желанието добросъвестно да понесе отговорността и да изправи грешките си, но и на слаба психологическа устойчивост, както и на намерение да прикрие друго лице.В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения. Затова е необходимо максимално точно да се прецени какви въпроси да бъдат зададени и в каква форма е тактически най-уместно да стане това, в кой момент да бъдат предявени веществените доказатеслства и документи те и т.н. Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Когато е избран правилно тактическият подход за установяване на психологичен контакт,обвиняемият дава обикновено по-достоверно и по-задълбочени обяснения. При бързаното укоряване в неискреност, както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се „въведе" разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. При разпита на обвиняемия не бива да се забравя презумпцията за невиновност.Когато обвиняемият прави признания по отделни въпроси и отрича част от обвинението, това може да се дължи на различ ни причини: на нежелание да поеме дела на съучастниците, срещу които не е повдигнато обвинение; защото това е по негова преценка най-добрата форма на защита в момента и защото в тази част обвинението необосновано. И трите версии трябва да се проверят задълбочено по възможност още в хода на разпита. Необходимо е да се създадат условия обвиняемият да изложи свободно и без притеснения обясненията си. Трябва да се знае, че поведението на отзивчивост, на разбиране на затрудението, в което се намира, винаги дава по-добри резултати,отколкото назидание то и недоверието.След свободни я разказ, както по-често става, се пристъпва към задаване на въпроси. Особено голямо е значението на контролните въпроси.Обясненията на обвиняемия се закрепват с протокол за разпит. При повторния разпит се изясняват източниците, на които почиват дадените от обвиняемия обяснения, както и условията на формирането им. Поначало повторният разпит протича по-целенасочено от първоначалния. По-добри са условията за сравнение на депозираните обяснения с останалите доказателствени материали по делото и с пристъпващата нова информация.За разлика от първо началния свободният разказ тук е насочен главно към изясняване на конкретно очертаните неточности и непълноти и за получаване на обяснения за нови факти и обстоятелства.Обясненията от повторния разпит се закрепват в самостоятелен протокол.

Разпит на подсъдими

Към разпит на подсъдимия се пристъпва, след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението . Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването разбрал ли е в какво се обвинява.По тоя разпит в началото на съдебното следствие не изчерпва възможностите на подсъдимия да използва обясненията си като средство за защита. При определяне на поредността на разпита на подсъдимите имат значение три предпоставки: очакваната разностранност и изчерпателност; степента на достоверност; опас ността от отрицателно влияние върху позицията на другия подсъдим и върху достоверността на неговите обяснения. С оглед на това правилно е най-напред да се разпита непълнолетният подсъдим, съответно подсъдимият, който се очаква да даде по-разностранни и достоверни обясне ния.Подсъдимият може да бъде разпитан в отсъствието на другите, когато „някой от пъдсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина"; при непълнолетни и пълнолетни съучастници; в случаите на служебна зависимост между подсъдимите когато може да се окаже неблагоприятно влияние върху обхвата и достоверонстта на обясненията; когато морално-етични съображения налагат това.След зав ръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията, при депозирането на които е отсъствал. Подготовката обхваща по същество същите въпроси, както и подготовката на разпита на обвиняемия. Но едновременно с това има и някои различия:съдът разполага с обясненията на подсъдимия, които той е дал в качестовото си на обвиняем в предварителното разследване; може да използва останалите доказателствени материали, събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен, а от колективен орган.В хода на подготовката се набелязват фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и последователността,в която следва да стане това; определят се тактическите способи, които е целесъобразно да бъдат използвани с оглед позицията на подсъдимия; изясняват се причините и условията, способствали за извършване на престьплението; установяват се основанията на поддържаното алиби; уточняват се взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия и др. Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Предвид важността на обясненията на подсъдимия оправдано е, да се състави писмен план в три части. В първата се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществените доказателства, на които противоречи; условията, при които е станало възприема ето и др. Във втората част се посочват въпросите, които подлежат на изясняване, и способите,които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси. В третата част се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между поясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие, и причините за тези различия.Разпитът се отличава в много отношения от разпита на обвиняемия в предварителното производство; извършва се в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици при възпроизвеждането; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга пло скост;нормативно е определена поредността на задаване на въпроси.Както и в предварителното производство, подсъдимият дава обяснение под формата на свободен разказ,като през това време не бива да бъде прекъсван от участниците в процеса.Съгл.чл.275, ал.3 от НПК "на подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове на състава, а след това от прокурора или частния тъжител, обществения обвинител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия".Препоръчва се диференцирано използване на тактическите способи в зависимост от позицията на подсъдимия: когато прави самопризнание, трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи; когато отхвърля обвинението, необходимо е посредством детайлизация на разпита, предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоствака с другите доказателствени материали и др.; при промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага чрез детайлизация на разпита, задаване на контролни въпроси, използване на кръстосания и на шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка на обясненията в предварителното произ водство и други.
Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола на съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така, както са зададени.