28. Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени след завършването му. Основни тактически способи при разпита – характеристика.

Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства. Характеризира се с различни особености в зависимост от процесуалното положение на разпитвания, от пола и възрастта, от здравословно то състояние и съдебния опит на лицето, от фазата на наказателния процес и т.н.През първата фаза - предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията (обясненията) са по-спонтанни и по-искрени, по-малко са обременени от неправилни версии и обмислена лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо, а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите.Разпитът може да се проведе пълноценно, а резултатите от него да имат процесуално значение само ако бъдат спазени всички процесуални и криминалистични изисквания. Процесуалните изисквания са диференцирани в зависи мост от процесуалното положение от разпитвания. Тактическите (криминалистичните) изисквания се отнасят до четири момента: началния етап на разпита; свободния разказ; поставяне на въпросите; проверката и оценката на показанията (обясненията) в хода на разпита.Началният етап на разпита има значение не само за следовате или съда, но и за свидетеля (обвиняемия). Тук се съобщават и записват данните за личността на свидетеля (обвиняемия) и за отношението му към разследваното пр естъпление. Прави се предупреждение на свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и се уведомява дали ще се изготви звукозапис.През този етап става първата среща между следователя и свидетеля (обвиняемия), започва преценката има един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетелия (обвиняемия) неточности в данните за възрастта, образованието, професията и др.,може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания (обяснения). Посоченият етап и особено начинът на предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от НК (за свидетелите)и по чл. 291 от НК (за експертите) и запитва нето към обвиняемия, дали се признава за виновен,е началото на трудния път за установяване на психологичен контакт с разпитвания.Свободният разказ е изрично предвиден в НПК 98 ал. 5 и чл. 88, ал. 3. Той позволява по-пълноценно да протече възпроизвеждането и по-лесно да се разбере позицията на свидетеля или обви няемия, да се постигне по-голяма хронологическа и логическа връзка и последователност на информацията и да се избегне външно внушение. Той дава възможност да се установи по кои факти и обстоятелства се допускат непълноти и неточности и кои са причините за това. Именно затова прекъсването на свободния разказ е оправдано само в крайни случаи, когато трябва да се избегне съзнателно отклонение или тенденциозност в показанията на разпитвания. Свободният разказ бива пет вида: описателен, обяснителен, емоционален,оценъчен и индиферентен.Различията се обуславят от характера и професията, от възрастта и психическото състояние на свидетеля или обвиняемия и от условията, при които е станало формирането на показанията (обясненията). Не без значение е и отношението на свидетеля или обвиняемия към разследваното престъпление.Във всички случаи незави симо от предизвиканата от свободния разпит симпатия и състрадание или несъгласие и желание за опровергаване, следователят (съдът) трябва да прояви търпение и да запази спокойствие по отношение на излаганата информация,а след това да прояви нужната обективност при преценката й. Важно е, когато има възможност, заедно със сьдьржанието да се следят и реакциите на разпитвания, мимиките и жестовете, с които реагира, смяната на настроенията и степента на увереност и неувереност. Въпросите се задават след завършване на свободния разказ. Целта е да се събере допълнителна информация или доизясняване, уточняване,проверка или допълване на показанията (обясненията).Поставят се обикновено пет вида въпроси: допълващи, уточняващи , напомнящи, разясняващи и контролни. Контролните въпроси съдействат за проверка и оценка на някои от обстоятелствата в показанията или в обясненията по време на разпита,за установяване допусната ли е непълнота и неточност и кои са причините за това; кога и как са станали известни на свидетеля (обвиняемия) изнесените факти, основават ли се на други доказателства по делото и т.н. Според изричното изискване на чл. 88, ал. 5 от НПК „въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговора или да подвеждат към определен отговор". Следователно не може да се поставят внушаващи и подвеждащи въпроси. Установяването на психологичен контакт с разпитвания е сложен, продължителен и противоречив процес, който започва обикновено в началния етап на разпита и продължава през целия период на провеждането му. В повечето случаи не е възможно да се установи психологичен контакт само с отделни тактически способи. Нужна е система от способи. Понякога контактът може да се установи бързо и лесно,а друг път бавно и несигурно,с цената на големи усилия и компромиси.Но целта винаги е да се създаде благоприятна психологична обстановка за пълноценно възпроизвеждане и обективно предаване от разпитвания на неговите показания (обяснения). Психологичният контакт е по същество поведение на взаимодействие между следователя (съда) и разпитвания в процеса на разпита, почиващо на взаимно доверие. Трябва да се има предвид голямото значение на данните за личността на разпитвания на първия етап на разпита и решаващата роля на следователя (съда) за установяване на необходимия пси хологичен контакт. Важно е не само цялостното му поведение да съдейства за това. Необходимо е да не се подценява ролята на мимиките и жестовете, на интонацията, на начина, по който ще се направи предупреждението за отговорността по чл. 290 от НК за свидетелите и запитването към обвиняемия, дали се признава за виновен. Следователят (съдът) трябва да се отнесе с внимание и уважение към свободния разказ дори тогава, когато това е трудно. С толерантност и търпение трябва да бъдат задавани въпросите и изслушвани отговорите. Без напрежение за разпитвания се предявяват веще ствените доказателства и документите.Голямо значение има поведението на следователя (съда) и в общожитейския смисъл на думата. Скромността и отзивчивостта, професионалната компетентност и обща култура, възпитанието и добрият външен вид не отблъскват, а предразполагат свидетеля или обвиняемия към по-откровено поведение и към полагане на повече усилия, за да предаде всичко,което знае,и да изясни добросъвестно обстоятелствата по делото. Винаги,назависимо от трудности те и от характера на престъплението, високият морал (в широкия смисъл на думата) на следователя (съда) по време на разследването има голямо значение за резултатите от него. Това не означава, че е възможно да се установи психологичен контакт едностранно, само с усилията на следователя или съда. Но тези усилия са необходими, за да се мотивира адекватно поведение у разпитвания. И преди всичко за да се по стигнат възпитателните цели на процеса.Оценката на показанията или обясненията в хода на разпита съдейства за индивидуализиране на тактиката на разпита и за своевременното изоставяне на едни и използване на други тактически способи, за установяване дали правилно е възприето събитието на престъплението и какво влияние са оказали обективните и субективните фактори при формиране на показанията (обясненията), кои са причините за допуснатите неточности и противоречия и др.При преценката се вземат под внимание не само структурата и съдържанието на депозираните показания или обяснения, но и как са предадени, какви съмнения и трудности е изпитвал разпитваният по време на разпита. Показанията се записват в протокол за разпит.От него се съди по-късно както за пълнота та и достоверността на показанията (обясненията), така и до колко са били спазени процесуалните и тактическите изисквания. Поради това съставянето на протокола заслужава специално внимание от следователя и съда.