27. Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал в производството по наказателни дела.

I. Наказателно-процесуално доказване - етапи

1.1. Допускане
Дейност на ръководно-решаващия орган в съответния етап на производството по привличане, приобщаване на определени фактически материали от значение за делото. Извършва се на два етапа:
А) Първи етап:
- По инициатива на заинтересовани субекти- с оглед непосредственият им интерес
- По инициатива на държавния процесуален орган- съобразно задължението му за доказване като ръководно-решаващ орган и произтичащата от това тежест на доказване на главен обвинител
Б) Втори етап:
Приемане/неприемане на представените материали с постановление/определение
1.2. Събиране –
Дейност на ръководно-решаващия орган по откриване, възприемане, закрепване и запазване на допуснатите фактически материали. Законоустановени способи за събиране и проверка на доказателства- разпит, оглед, претърсване и изземване и използване на СРС
1.3. Проверка – дейност на ръководно-решаващия орган, при която се установява наличието/липсата на противоречие в доказателствената съвкупност. Проверява се доброкачествеността на доказателствата, тяхната неподправеност. Способи- разпит, оглед, претърсване и изземване, експертиза, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети, използване СРС.
1.4. Оценка – мисловна, логическа дейност на субекта на наказателния процес по изясняване свойствата, значението и силата на доказателствените материали. Окончателен етап- извършва се по вътрешно убеждение.

II. Относно доказателствената стойност на отделните доказателствени материали, всеки участник в производството, сам за себе си си изгражда извод, при което:
2.1. ръководно-решаващия орган прави оценка, след като лично е извършил допускане, събиране и проверка на доказателствата
2.2. другите субекти на процеса, страни в съдебната фаза, формират по вътрешно убеждение оценка на доказателствените материали с оглед изготвяне и изразяване на процесуална позиция в съответствие с осъществяваната от тях процесуална функция.
2.3. всички останали субекти на наказателно-процесуалното отношение, извън кръга на субектите на процеса, дават оценка на доказателствените материали, доколкото това е необходимо за изпълнение на непосредствените им процесуални задължения.

III. Подразделения на оценката
3.1. оценка за относимост- доказателствата се оценяват с оглед наличието/липсата на връзка между съответното доказателство и фактическите обстоятелства от предмета на доказване.
3.2. оценка за допустимост – оценяват се доказателствените средства и способите за събиране и проверка на доказателствените материали, с оглед тяхната законоустановеност. Това е причина в нашия наказателен процес да е недопустимо прилагане на доказателства, събрани чрез детектор на лъжата, (вариограф) и хипноза
3.3. оценка за достоверност- това е оценка на доказателствените средства, доколко съдържащата се в тях информация е адекватна на процесното деяние. При наличие на съдържателни противоречия между няколко доказателствени средства, ръководно-решаващият орган преценява кои от тях да кредитира с доверие (приема за достоверни) и задължително отразява това в мотивите си.
3.4. оценка за достатъчност- оценява се съвкупността на доказателствата и доказателствените средства. Различието на постановяваните процесуални актове обосновава различието в задачите на тази оценка. Така например основанието за образуване на досъдебно производство, както и за привличане на обвиняем е ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ за извършено престъпление. Докато обвинителният акт на прокурора и осъдителната присъда трябва да почиват на ЕДНОЗНАЧНА И ПЪЛНА ДОКАЗАНОСТ, УСТАНОВЕНОСТ НА ВИНОВНОСТТА на обвиняемия за извършване на престъпление- в тази фаза оценката реализира своя процесуален “максимум”.
Възприето правило в практиката-
При установяване на релевантно фактическо обстоятелство, едно доказателство или доказателствено средство не може да се приеме за достатъчно, по причина, че е необходимо неговото стиковане със сведения, получени от друго доказателство или доказателствено средство.
С оглед на това:

IV. “Обезценени”доказателства
4.1. съвкупност от доказателствени материали, изградена само на базата на:
а) използване на СРС или показания на анонимен свидетел, или и двете заедно
б) самопризнания на обвиняемия, дадени при оформяне на споразумение за прекратяване на производството, в случай, че съдът не одобри споразумението
в) обяснения на обвиняемия и свидетелски показания, дадени в предварителното производство, не се четат в съдебно заседание, ако не са дадени в условия на разпит в присъствие на съдия
И в трите случая, доказателствената стойност се ограничава ex legi