24. Оглед на местопроизшествието. Подготовка, извършване и закрепване на резултатите от огледа. Общи изисквания.

Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото.Огледът е сложно и комплексно по природа следствено действие, което заема особено място в процесуалната и в тактическата организация на разследването. Основни обекти на огледа на местопроизшествието са: обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености; обектите на територията на местопроизшествието; функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда; следите и другите веществени доказателства По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението; поради какви причини и при какви условия; кой е извършителят; от едно или от повече лица е извършено престъплението; какви следи и други веществени доказател са оставени и др. Огледът позволява да се проверят голяма част от първоначалните следствени версии и да се изградят нови. Дава възможност да се предприемат неотложно превантивни и други действия и своевременно да се пресекат отрицателните последици от престъплението. Подготовката може да се раздели на два етапа: преди отиване на местопроизшествието и след отиване на местопроизшествието.През първия етап, предхождан, когато това е необходимо, от превантивна дейност, се решават по-голяма част от въпросите: назначава се охрана на местопроизшествието; определят се задачите на огледа: изграждат се версии; осигуряват се поемни лица, специалисти -технически помощници и експерти, когато обсто ятелствата го изискват, както и представители на предприятията, учрежденията и организациите на територията на които се извършва огледът; осигуряват се необходимите технически средства и материали. Своевременното назначаване на охрана се налага от сериозни тактически съображения - изследване на обстановката на местопроизшествието такава, каквато е възникнала от престъплението, запазване от повреждане или унищожаване на следите и на другите веществени доказателства и недопускане образуването на нови.По-важните задачи на огледа са: откриване, непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му, включително улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят на престъплението, колко време е престоял на местопроизшествието и има ли съучастници.Важна част от подготовката е осигуряването на участниците в огледа и преди всичко на поемните лица. Съгласно чл. 129, ал. 1 от НПК те присъстват задължително при огледа в предварителното разследване.Поемните лица могат да правят бележки и възражения „по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това" (чл. 129, ал. 4 от НПК). Следователно за поемни лица не могат да бъдат привличани близки на обвиняемия и на пострадалия, нито свидетелите очевидци и други свидетели.За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически по мощник подлежи на преценка от страна на следователя.Вторият етап от подготовката протича на територията на местопроизшествието.През този етап на подготовката се решават обикновено следните по-важни въпрос:проверява се състоянието на местопроизшествието и когато е нужно, се усилва охраната; определят се границите на изследването и обектите на огледа; решава се откъде да започне огледът и се определя последователността на извършването му; дават се допълнителни указания на участващите в огледа лица; събират се сведения за състоянието на местопроизшествието преди огледа, за настъпилите изменения и за причините, които са ги предизвикали; осигуряват се безопасни условия за извършване на огледа когато това е необходимо. Сред посочените въпроси особено място заема определянето на границите на местопроизшествието. От това зависи колко и какви обекти ще бъдат изследвани, както и откъде е целесъобразно да започне извършването на огледа.Извършването на огледа е решаващата и най-важна фаза на огледа.Затова допускането на грешки тук винаги води до труднопоправими последици. Огледът се извършва през деня, освен в случаите, които не търпят отла гане. Преминава през два стадия: статичен и динамичен. Изключение от посочената последователност е възможно, когато има основания да се предполага, че не са изгубени всички шансове за оказване на помощ на пострадалия и при наличието на сериозна опасност от повреждане или унищожаване на някои следи и други веществени доказателства до завършване на огледа.По време на извършването на статичния оглед се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа с ориентира щи, обзорни, възлови и детайлни снимки, с кино- и видеоснимки и по графически начин.Изяснява се взаиморазположението на обектите и връзката и зависимостта помежду им. Откриват се, фиксират се и се изземват по-голямата част от следите и другите веществени доказателства . Затова при извършване на статичния оглед трябва да се спазват някои тактически изисквания:-изискването за своевременност-следите и другите веществени доказателства съдържат толкова повече инфор мация, колкото по-близко до момента на образуването им са изследвани; -изискването за изчер пателност-освен на най-често срещаните и най-лесно установими следи, трябва да се отделя специално внимание на микроследите, на следите от миризма и др;-изискването за правилна последователност на дейността по време на огледа - трябва да се отделя приоритетно внимание на следите от миризма пред микроследите, на микроследите пред следите от ръка и крак и на хо москопичните следи (от ръце, крака и зъби) пред механоскопните.Огледът трябва да започне от онази част на местопроизшествието, в която е концентрирано най -голямо количество доказателствена информация или намиращите се там обекти са сериозно застрашени от повреждане или унищожаване.Най-характерна черта на статичния оглед е,че изследването на местопроизшествието става, без да се изменя положението на обектите и без да се нарушава оригиналният вид на обстановката, като „всичко се изследва както е заварено" Вторият стадий - динамичният оглед, се извършва веднага след статичния. За разлика от него тук не само е възможно, но е и необходимо разместване на обектите. По време на динамичния оглед може да се открият ценни следи и други веществени доказателства, които в много случаи не са били открити при статичния оглед. В края на огледа иззетите следи и други веществени доказателства се опаковат за транспортиране, а неиззетите се запазват до вземане на съответните веществени доказателствени средства. Резултатите от огледа се фиксират: с протокола за оглед, фото-, кино-, и видеоснимки и с графически скици, планове и схеми.Условно съдържанието на протокола може да се раздели на три части: уводна (дата и място на извършване на огледа; данни за лицето, което го провежда; данни за поемните лица, за специалистите-технически помощници и за експертите и др.); описателна (точно отбелязване границите на местоп роизшествието и обща характеристика на местопроизшествието,описване на намерените следи и други веществени доказателства и т.н. и заключителна (посочване какви предмети са иззети и какви веществени доказателствени средства са изготвени, какви снимки и на кои обекти са направени, какви искания, бележки и възражения са направили присъстващите лица и др.). Протоколът се подписва освен от следователя и от поемните лица и от другите участвали в огледа лица .Освен в протокола обектите на огледа и техните признаци се закрепват и фотографски - с ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки, а също и по графически начин - със скици, планове и схеми. Фотографската фиксация позволява обективно да се закрепят признаците на някои необратимо протичащи процеси и явления.Тя предлага нагледност и се отличава с по-голяма точност.По снимките могат да се направят по-късно полезни сравнения и да се стигне до нови изводи. Обикновено фотоснимките се оформят във фотоалбум като неразделна част от протокола и процесуално се приобщават към доказателствените материали чрез описване на обстоятелствата, свързани с изготвянето им, в протокола и подписване от следователя.