23. Организация на предварителното разследване и на съдебното следствие. Планиране на предварителното и на съдебното следствие.

Тактическа организация на разследването - с-ма от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия. Целта е да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; както и своевременно осигуряване на средствата, ресурсите и условията за протичането на разследването. Съдейства за информационното осигуряване, за оптимизиране на взаимодействието между правозащитните органи и обществеността, вътрешното разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност.
Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие
Организацията на разследването обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси от планирането.
Планирането е целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. С планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Определя стратегията и осигурява организационно-управленски предпоставки за дейността по установяване на обективната истина. Планирането се отличава със следните особености: представлява абстрактна следствена дейност; има познавателно значение, тъй като предполага анализ и оценка на данните и версиите; има прогностичен и управленски характер; представлява един от основните криминалистчни методи, с който се решават стратегическите въпроси на познанието и доказването в предварителното и съдебното производство; съпътства цялото следствие, но намира проявление само когато възникнат проблемни ситуации. Планирането дава отговор на възникналите въпроси по конкретно дело. Главен субект на планирането е следователят или съдът. Но в избора на пътищата за установяване на истината принос имат също прокурорът, обвиняемият и пострадалият. Прокурорът дава насоките на разследването още при образуване на предварително производство. Планирането почива на принципите за индивидуалност (необходимо е съответствие м/у изследваните обстоятелства и използваните способи и средства), динамичност (обективно отчитане на настъпилите кол. и кач. промени), обоснованост и стабилност, реалност (съобразяване на нуждите на разследването с обективните възможности на компетентния орган) и вариантност (гъвкавост). При планирането се спазват изискванията за законност, обективност, изчерпателност и съдебна етика. Планирането има 3 основни функции: организираща, контролна и превантивна. Източниците на планирането могат да се разделят на 3 групи: фактически (информационни, наличните в момента данни за престъплението); логически (версиите); емпирични (прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, както и научни критерии). Планирането преминава през 3 стадия: аналитичен; прогностичен и заключителен. През 1-я се набелязват фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото. През 2-я стадий се решават основните въпроси по планирането: определят се следствените и другите действия за установяване фактите и обстоятелствата по делото, последователността на извършването им; методи на работи др. През 3-я се фиксират резултатите от планирането в писмен план (той отразява селективно резултатите от планирането и съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност).
Планиране на началния етап на разследването. - планиране на разследването по "горещите следи" - отличава се с бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването. Това се налага при определени случаи като например при основание да се очаква откриване или изземване на важни доказателства, които могат да бъдат укрити или унищожени. Неотложните следствени действия биват ситуационни (не могат да бъдат планирани, тъй като са с непредвидими основания); неотложни сл. д-вия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и др. доказателства; неотложни сл. д-вия, произтичащи от данните в законният повод за образуване на предварително производство, където следствените действия са предопределени от данните на извършеното престъпление.
- планиране на първоначалните следствени действия - това е основният етап на планирането. Има значение както за предварителното разследване, така и за съдебното следствие и поради това то трябва да почива на обективни критерии. Обхваща действията като оглед, претърсване, изземване, разпит на очевидци и свидетели; изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която се е случило; експертизи на документи; търсене на възможност за едновременна проверка на две или повече следствени версии; проверка както на обвинителните версии, така и на оправдателните. Целесъобразно е най-напред да се извършат следствените действия съдействащи за пресичането на вредните последици от престъплението и за предотвратяването на нови престъпления.
Планиране на средния и заключителен етап на разследването - на средния етап планирането се извършва се при много по-благоприятни условия и информационна задоволеност. В края на предварителното производство рядко се среща планирането, тъй като в този период е приближен крайният срок на разследването.
Планиране на съдебното следствие - съдейства за правилна организация на дейността на съда. Нуждата от планиране се диктува от условията, при които протича съдебното дирене: събраните в предварителното разследване доказателства подлежат на самостоятелно изследване. Протича по-интензивно и трае по-кратко време. Разликата с предварителното следствие тук е в: субекта на планирането, степента на проявление на основните начала на нак. процес, продължителността и условията за започване на планирането (тук започва едва след предаване на обвиняемия на съда). За по-голяма обективност при планирането на съдебното следствие трябва винаги да се държи сметка за обясненията на обвиняемия. В някои случаи последователността на съдебноследствените действия е нормативно закрепена (чл.278 НПК). Специално внимание заслужават действията, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала - съдебния оглед, съдебния експеримент и др.