2. Съдебна идентификация. Видове идентификация. Идентификация и неидентификационни съдебни доказателства.

Съдебната идентификация съдейства за установяване на връзката на определено лице или материален обект с разследваното престъпление. По същество това е познавателна дейност, която се изразява в установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект а когато това не е възможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта. В същото време идентификацията е сложна познавателна дейност. Нерядко извършването й е невъзможно без аналитично, синтезно и сравнително изследване на признаците на издирвания обект и на образците за сравнение неп осредствено или чрез намерените следи-отражения. Съдебната идентификация се характеризира със следните специфични черти:
-подчинена е на разпоредбите на НПК;
-протича в рамките на наказателното производство;
-свързана е с изследване на минало събитие - разследваното престъпление;
-обектите на идентификация се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление и чрез идентификацията тя се потвърждава или се изключва;
-може да се използват собствени методи и средства за идентификация.
Главен обект на идентификация е човекът. Установяването на връзката на обвиняемия с разследв аното престъпление по пътя на идентификацията има обикновено решаващо значение за наказателнто производство.Обекти на идентификация са оръдието или оръжието, с което е извършено престъплението, други материални обекти, които имат връзка с разследваното престъпление, както и животни и трупове на хора и животни.В някои случаи обект на идентификация може да бъде съвкупност от материални обекти, обединени в цялост на система, която има общо проявление (помещения, участъци от местности и др.), а също определена материална субстанция – материали или вещества, които се намират при еднакви условия и имат конкретни пространствени граници (зърнени храни в складови помещения и др.).За класификация се използват различни критерии.
1.В зависимост от характера на процесуалните способи разграничаваме експертна идентификация и идентификация при разпознаването.
2.С оглед степента на индивидуализация (степента на идентнфикация) съществуват индивидуална идентификация и установяване на груповата принадлежност.
3.В зависимост от характера на идентификационните признаци идентификация по признаците на външния строеж и идентификация на признаците на вътрешния строеж на обекта.
Първият вид (по признаците на външния строеж) е най-често срещаната криминалистична ид ентификация. Към нея се отнасят трасологичните експертизи (на следи от ръка, от крак, от зъби, от оръдия за взлом и от автотранспортни средства), а също и идентификационните балистични експертизи. Тази идентификация се характеризира с някои специфични особености:
- почива на добре разработена частна методика, която позволява да се използват ефективни методи и средства за сравнително изследване (налагане, съпоставяне, съвместяване и др.);
- изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните, но и на груповите признаци;
-обикновено признаците могат да бъдат непосредствено възприети от компетентния орган;
-възможно е да се извърши както пряка, така и опосредствена идентификация.
4.В зависимост от особеностите на отразяване на идентифицируемия обект - идентификация по функционално-динамичен комплекс. Към този вид идентификация се отнасят експертизите на документи и разпознаването на човека по динамичните (ф нкционалните) признаци. За обективно протичане на посочената идентификация е необходимо да се осигурят условия, максимално сходни с тези, при които е станало отразяването на признаците на обекта.
5.В зависимост от характера на идентифициращия обект – идентификация по т.нар. мисловен образ. Тя се използва при разпознаването и почива на връзката между материалния и идеалния образ на идентифиццируемия обект.
6.В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект идентификация на цялото по неговите части. Сравнително широко разпространена, тази идентификация се извършва по два типа признаци: признаците на целия обект до неговото разделяне на части - размер, форма, състав и вътрешна структура, и признаците, които са възникнали при разделянето на обекта.
Стадии на идентификация при съдебните експертизи. Като процес на изследване за установява наличието или липсата на тъждество идентификацията преминава през три стадия: разделно изследване, сравнително изследване и оценка на резултатите от сравнението.Разделното изследване има голямо значение. През този стадий се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и идентифициращите обекти. Той не бива да се съкращава преждевременно. Още през този стадий започва да се формира и вътрешното убеждение за наличието или липсата на тъждество. Сравнителното изследване се състои в сравняване на признаците на идентифицируемия (издирвания) обект с признаците на идентифициращите обекти (образците за сравнение) - най-напред общите, а след това и частните.Това осигурява обективност на познанието и дава възможност своевременно да се изменят условията.По време на сравнителното изследване се решават два основни въпроса
- определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимостта, в която те се намират, респективно дали представляват система от признаци или са само отделни съвпадения, и се систематизират различните признаци като се установи техният произход. Оценката на резултатите от сравнителн ото зследване съдейства не само за да се направят окончателните изводи, но и за да се определят основанията, върху които те почиват.Идентификационните признаци са признаците, които отразяват характерни индивиду ални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Идентификационните признаци се установяват в повечето случаи посредством аналитично, синтезно и сравнително изследване на обекта.Идентификационните признаци могат да бъдат класифицирани в няколко групи: индивидуални и групови; общи и частни; необходими и случайни; признаци на външния строеж и признци на вътрешния строеж.Индиви дуалните и груповите признаци са органически свързани и зависими едни от други. Едновременно с това те са достатъчно самостоятелни при решаване на въпроса за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Различието в груповите признаци например в повечето случаи е достатъчно основание за прекратване на идентификационния пр оцес. Затова най-напред се изследват груповите, а след това индивидуалните признаци. Груповите признаци характеризират обектите от съответната група, а индивидуалните -единичните, отделните обекти.Общите и частните признаци осигуряват друг вид познание. Общите характеризират обекта като цяло (размер, форма цвят и др.), а частните-отделни негови части и особености. Както общите, така и частните са индивидуални признаци и поради това имат голямо значение в процеса на криминалистичната идентификация.Според прозихода идентификационните признаци биват необходими и случайни. Необходимите признаци са обективно обусловени, а случайните са резултат от стечение на обстоятелствата и от обективните условия, при които става тяхното проявление.Признаците на външния и признаците на вътрешния строеж характеризират различни страни на обекта на идентификация. Идентификацията по признаците на вътрешния строеж може да бъде извършена единствено с помощта на специални знания, докато идентификацията по признаците на външния строеж е възможна и с помощта на специални знания, и без такива, посредством експертизата в първия случай и разпознаването във втория.