16. Съдебно-почеркова експертиза. Понятие за почерка и за факторите, които оказват влияние за изменението му. Свойства на почерка.

Почерковата експертиза заема основно място сред експертизите на документи. Развитието на тази експертиза може да се ра здели на четири етапа. За първия етап (XVI в.) няма други данни освен свидетелството за начало на държавната организация на ек спертизата.За това говори образу ваната във франция корпорация от специалисти за съдебно изсл едване на документи. Вторият етап (ХVП-ХVШ в.) се свързва с появата на първата специализирана литература в тази област, и преди всичко с публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню (XVII в)Третият етап (от края на XVIII и началото на XIX в.) се характеризира с възникването и развитието на основните направления в областта на почерковата експертиза и на единствената школа - графологическата. Четвъртият етап се отнася до състоянието на почерковите експертизи в наши дни.Направления в развитието на почерковата експертиза:1Направление е калиграфското.Основната му теза – извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т.е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка. Второто направление е белегоописателното. Негов създател в края на XIX в. е френският криминал ист Ал. Бертийон. То се основава на метода на „словесния портрет". Третото направление е гра фометричното.При изследването на почерка от гледна точка на графометричното направление трябва да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметьра. Така се осигурява обективност и достоверност на изводите, но няма възможност да се отчитат качествените особености на признаците. Това е неговата основна слабост.Графологическата школа е оставила най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза.Неин родоначалник е италианецът Камило Балдо, но терминът „графология" и теоретичните основи на школата се появяват по-късно - през XIX в. Според графологическата школа почеркът отразява особености на човека. По него може да се съди за характера и степента на интелигентност, за здравословното му състояние,за волята и темперамента му и др. Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици),проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявлението на човека. За това една и съща система от писмено-двигателни навици може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа.Почеркът е един от най-сложните навици на човека. При формирането му участват мозъкът,зрителните и сл уховите органи и значителна част от мускулите на ръката. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система. Благо дарение на това почеркът е един от управляемите и контролируеми навици на човека.Характеризира се с три основни свойства: индивидуалност, устойчивост и комуникативност.Индивидуалността е основно свойство на почерка.То се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материалните) условия. Изменението на един от тези фактори води до изменение и на признаците на почерка. Устойчивостта е пряко зависима от продължителността на еднотипното проявление на основните фактори .Комуникативността (степента на информационност на почерка не бива да се отъждествява с четливостта). Тя изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност. Без комуникативност ( предаване или закрепване на информация с написаното) няма почерк. Почеркът се изменя под влиянието на четири групи фактори: обичайни; случайни;патологични и криминални.Според продължителността на въздействие те биват трайни и временни.Първата група фактори са обективните условия на писане – светлина,температура и влажност, поза и положение,състояние при писането (в движение или в статично положение, прав или седнал), пишещият прибор и бързината на писане,психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище.Това са най-често въздействащите върху почерка факори.Втората група фактори са екстрените физически и психически условия, в които е попаднал пишещият, непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа, Затова влиянието им върху почерка е чувствително, а насоките на изменение – различни. Третата група фактори са трайните заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка.Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката (шизофрения,олигофрения); трайните нервни и други заболявания, като паркинсонова болест, атеросклероза и др.Под влияние на т.нар.обичайни фактори намаляват обработеността и свързаността на почерка.Затруднява се координацията на движенията на ръката и се изменят графическите форми на по-сложните букви и буквени елементи.Под въздействието на втората група фактори липсва обстоятелственост и описателност в текста.Изложението е телеграфно.Изменени са много от общите и частните признаци на почерка.Под влияние на третата група фактори се разграждат писменодвигателните навици и се разрушава смисловата същност на текста,като се появяват калиграфски недостатъци, т. нар. дисграфия и аграфия. Умишленото изменение на почерка се извършва по два начина: чрез маскировка и чрез имитация. Маскировката се изразява в съзнателно потискане на стереотипното проявление на признаците на почерка и изменяне на привичните писменно-двигателни навици. За това в тези случаи се отразяват и различни от обичаините за лицето общи и частни признаци.Авторът проявява внимание в две насоки: за избягване на типичното проявление на признаците на собствен почерк и за постигане на различия.Но този сложен процес може да протече „успешно" само при кратък текст и след предварителна подготовка.В останалите случаи маскировката е съпътствана с „грешки". По правило колкото текстът е по-голям, толкова повече са възможностите за идентифициране на автора. Познати са три вида маскировка: пис ане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката; писане с печатни букви и писане с непривичната,обикновено лявата ръка.Маскировката чрез писане със забавени или ускорени дв ижения се среща често. Особено в първия вариант - писане със забавени движения,защото е по-лесно управляема. Изменението на признаците зависи от два фактора - от обема на ръкописния текст и от степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения. По правило, колкото ръкописният текст е по-голям, а упражненията по-малко, толкова по-лесно може се установи маск ировката и да се идентифицира авторът на документа.Маскировката чрез писане с печатни букви също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и от общата степен на развитие на писменодвигателните навици. Маскировка чрез писане с непривична (лява) ръка се среща рядко, ниската координация на движенията на ръката не може да се управлява изменението на признаците. По-характерни особености на тази маскировка са неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчната обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите,слабата свързаност и др.Имитацията на почерка се изразява в стремеж за наподобяване почерка на друго лице.Тук трудностите са по-големи,защото не е достатъчно подтискането на собствените писменодвигателни навици. По правило не може да бъде имитиран почеркът на лице с по-голяма координация и по-висока степен на обработеност. Имитацията зависи също от обема на текста.Не са без значение и услови ята,при които тя се извършва.Познати са три вида имитация: по памет, на око (чрез рисуване) и смесена (чрез тренировка).Най-често срещаното основание за назначаване на експертиза е оспор ването – твърдението,че документът не е написан от лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно,макар че не е изключено назначаването на колективна експертиза с комплексно изследване.Обект на експертиза е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали.Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи:1) идентификационни - установяване автра на ръкописния текст; 2)определяне груповата принадлежност - установяване от мъж или от жена е написан тестът; 3) установяване на определени обстоятелства-маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора и др.Без съмнение най-голямо е значението на идентификационните задачи.При подготовката се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии.Сравнителният материал има решаващо значение за експертиза. Използват се три вида образци за сравнение: свободни, условно свободни и експериментални.Свободните образци са документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа.Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Поради това тези образци имат голямо значение.Нео бходимо е обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и ответствие по време с изследвания ръкописен текст.Условно свободните образци са написани след подправката на документа.Това е съществената им отлика от свободните образци. Срещат се обикновено в материалите от предварителното разследване. Експерименталните образци са едни от често сре щаните образци за извършване на експертизата.Те дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фа ктори.Експерименталните образци се осигуряват по два начина: под диктовка (същински експер иментални образци) и чрез преписване на предварително подготвен текст в присъствието на след ователя или съда.И трите вида образци за сравнение следва да са достоверни по произход, съп оставими с изследвания ръкописен текст, да обхващат всички варианти и да съответстват по вре ме.Съществуват различни класификационни системи признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни признаци.Към общите признаци се отнасят: строежът на почерка, наклонът, размерът, разтегнатостта, свързаността, гладиолажът и натискът при писането. По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора.Към частните признаци се отнасят: разпложението на точката на за почване на движенията на ръката и начинът на започване; посоката на движенията на ръката; формата, относителните размери и взаиморазположението на буквите и буквените елементи; формата на движенията на ръката; броят на движенията на ръката; сложността на движенията на рьката; разположението на точката на пресичане; разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършванеЧастните признаци имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка,но и защото отразяват тези особености автоматизира
но,спонтанно.Почеркът притежа ва и трета група признаци – координацията на движенията на ръката и обработеността на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци.По същество това са основни (базисни) признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. При изследването на почерка се използват различн и методи: аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографскят, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпадения и различията и други.