15. Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение.

Назначаването на експертизата е сравнително изчерпателно уредено в НПК. Законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза (чл. 118 от НПК); съдържанието на решението за назначаването й (чл. 117 от НПК) и начинът на връчването му (чл. 124 от НПК); лицата, на които се възлага (чл. 120 от НПК), и лицата, които не могат да бъдат експерти (чл. 121 от НПК) и други.Достатъчно ясно са закрепени и принципите, които трябва да се спазват: необходимост от специални знания; необходимост от специални знания не въобще, а в три основни области- наука, изкуство и техника; извършване на експертизата от специалисти, т.е. от физически лица.
-извършване на експертизата от специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност (когато такава се изисква);
-извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица
-несъвместяване на две процесуални функции по едно и също дело от едно и също лице
-независимост от страните в процеса
-назначаване на експертизата с писмен съдебен акт – постановление или определение;
-законово изискване за определяне съдържанието на постановлението, с което се назначава експертизата
-задължение за изпращане на експерта материалите по делото необходими за правилното извършване на експертизата, и на решението за назначаването й до ръководителя на съответното учреждение или организация;
-предупреждаване експерта за отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.Освен в НПК отделни въпроси за назначаване на експертизата се уреждат и в някои подзаконови нормативни актове. В съдебното производство експертиза се назначава обикновено като:
-първоначална, в случаите, когато трябва да се извърши изследване на нови обекти и да се проверят нови версии;
-повторна (най-често колективна) след оспорване на извършената по време на предварителното разследване експертиза;
-„продължение" на експертизата от предварителното производство чрез призоваване на експертаза приемане на заключението му от съда без назначаване на нова експертиза;
-допълнителна, когато не е даден отговор на важни въпроси,т.е. експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно, когато при разпита на експерта на съдебно заседание въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачите на експерта. При назначаване на експертизата се спазват общите изисквания на НПК в това отношение. Подготовката може да се разглежда в четири аспекта:от гледна точка на нормативната уредба; от гледна точка на тактическата (криминалистичната) организация на експертизата; от позицията на следователя или съда и от позицията на експерта.
В НПК съществува известна нормативна основа за решаване на съществени въпроси на подготовката: вземане образци за сравнително изследване (чл. 119 от НПК); осигуряване на възможност за използуване на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата (чл. 123, ал. 1 от НПК), и др. По време на подготовката възникват и други въпроси, от които зависи правното извършване на експертизата. Това са въпросите, свързани с проучване на отнасящата се до експертизата изходна информация; определяне на способите и средствата за експертно изследване; уточняване на обекта и задачите на експертизата и изграждане на експертни версии.Проверката на експертното заключение се изразява в установяване на различни обстоятелства във връзка с извършването на експертизата:
- спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на екс пертизата;
- налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза.Какви са условията, при които е извършена експеризата: достатъчен ли е бил определеният за изследването срок предвид характера на поставените задачи; отговаря ли количе ството и качеството на сравни телния материал на настоящите за решаване въпроси и своевременно ли е бил поставен; позволява ли състоянието на обекта на експертизата да се направи обективно заключение и прочее.
Оценката се прави по вътрешно убеждение на компетентния орган.Законодателят изрично е посочил, че заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на представителното производство (чл. 127, ал. 1 от НПК).Тя се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствените материали по делото относно:
-фактическата и логическата връзка и обоснованост на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение.
-характера и ефикасността на използваните методи и средства; възможностите за паралелно и независимо изследване на обекта; използването на количествени методи и в каква степен и други.
-степента на съответствие на експертните изводи с данните в останалите доказателствени материали по делото. В случай на противоречие следва да се отговори на значително по-сложния въпрос: дали то е резултат на погрешно заключение, или на слабости на останалите доказателствени материали;
-научната обоснованост на заключението, използуването на съвременни научни методи и средства и други;
-логическата обоснованост на заключението, респективно следват ли логично направените изводи от съдържанието в обстоятелствената част на протокола, а когато има противоречия - кои са причините, породили тези противоречия;
-качеството на илюстрованите материали и връзката им с установените признаци и направените изводи.Проверката и оценката се намират в органическа връзка и зависимост помежду си. Общо правило е, че на оценка подлежат не само изводите, т.е. експертното заключение в буквалния смисъл на думата, а и цялото съдържание на протокола за експертизата.Обикновено експертното заключение не отразява напълно изследването и не съдържа отговор на всички решени от експертизата на всички проверени експертни версии. Поради това, когато е необходимо, може да се проведе разпит на експерта.