1. Криминалистика – обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки.

Криминалистиката е специална наказателноправна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследване то на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване.

Криминалистиката се характеризира с четири основни особености:
1. Не е нормативна наука и не разполага със собствена нормативна база, а почива на Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Използва знания от наказателното право, наказателния процес и криминологията, от съдебната медицина и съдебната психология, от естествените, техническите и други науки, както и интердисциплинни знания при разработването на теоретичните и практико-приложните въпроси на трасологията, криминалистичните експертизи, тактиката, методиката на разследване на отделните видове престъпления и криминалистичната профилактика.
3. Съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната нормативна уредба.
4. Създава предпоставки за практическо използване на постиженията на научно-техническия прогрес в правораздавателната и правозащитната дейност.

Принципи на криминалистиката
Криминалистиката се основава на принципите: законност, обективност и изчерпателност. Съгласно принципа на законност работата по разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията, дейността през цялото време, каквито и трудности да има, трябва да почива на закона (НК и НПК) и да не му противоречи.
Съгласно принципа на обективност е необходимо винаги (когато е възможно) да се извършва паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването, с помощта на два или повече метода, независимо един от друг, от две или повече гледни точки; през призмата и на обвинителната, и на оправдателната версия.
Според изискванията на принципа за изчерпателност трябва да се даде отговор на всички задачи и да се проверяват всички версии, като се изследва цялото отражение на събитието на престъплението в обективната среда преди повреждането и унищожаването на доказателствата и се положат всички усилия за пълно установяване на обективната истина по делото независимо от трудностите и техния характер на тези трудности.

Най-непосредствени и най-тесни са връзките с другите наказателно-правни науки и преди всичко с наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и доказателствата, предмета на доказването относимостта и допустимостта на доказателствения материал, наказателният процес и криминалистиката се намират във връзка и относно способите за събиране и проверка на доказателствата. Това е най-съществената и най-важната връзка между тях. Отношенията с наказателното право са обективно обусловени от значението на квалификацията на деянието за разследването. Не е възможно успешно използване на криминалистичните знания нито при изграждане и проверка на версиите, нито при планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие, ако не се познават и не се прилагат правилно институтите и съставите на общата и специалната част на наказателното право. Връзките с криминологията се проявяват непосредствено при установяване на причините и условията, съдействали за извършване на престъплението, и при определяне на способите и средствата за предотвратяване на други такива престъпления. Връзките с наказателноизпълнителното право имат значение при разследване на престъпления, представляващи опасен рецидив.Тесни са връзките на криминалистиката със съдебната медицина и със съдебната психиатрия. Освен при откриването, изземването и оценката на следите върху човешкото тяло и установяването на причините за смъртта те се проявяват и при избора на тактическите способи за събиране на личните доказателствени средства, и при правилната оценка на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите. От голямо значение са връзките на криминалистиката с психологията и логиката, с математиката и информатиката, с теорията на социалното управление, с кибернетиката и др. Разностранни и трайни са връзките на криминалистиката с естествените и с техническите науки. Те намират проявление при използване на техническите способи и средства за откриване, фиксиране и запазване на веществените доказателства при криминалистичните експертизи, при прилагане на постиженията на научно-техническия прогрес за предотвратяване на престъпленията и др.

Възникване и развитие
Първият период в развитието на криминалистиката може условно да се раздели на два етапа: 1878-1925 г. и 1925-1944 г. През първия етап се превежда от руски учебникът по криминалистика на Лебедев (1898 г.) и се въвежда антропометричната система на регистрация (1906 г.). Поставя се началото на дактилоскопната регистрация (1907 г.) и се създават условия за развитие на съдебната фотография. Този етап е съпътстван и от редица неосъществени идеи - за създаване на музей по криминалистика, за въвеждане на организирани форми на разпространение на криминалистични знания и др.
През втория етап се отива по-напред. Българи специализират в Австрия, Швейцария и други страни, а за оказване на помощ в България пристигат криминалисти от Виена. С тяхно съдействие през 1926 г. се усъвършенства системата на наказателна регистрация и по опита на виенската полиция се създава Централна адресна служба. След първата световна война все по-открито започва използването на криминалистиката за защита на интересите на управляващата класа. Красноречиво доказателство за това са наказателните процеси срещу големите български поети - Яворов и Вапцаров. Вторият период (след 1944 г.) се различава съществено от първия. Характерна особеност в развитието на криминалистиката в България след 1944 г. е безусловното ѝ привързване към съветската криминалистика и вредното откъсване от западноевропейската, мотивирано с необоснованото отричане на принципите, на които тя е построена. Благоприятно отражение за развитието на криминалистиката оказва въвеждането ѝ като задължителна учебна дисциплина в Юридическия факултет, а по-късно и в школата на Министерството на вътрешните работи.

Като университетска дисциплина криминалистиката се появява през 1929 г., но лекционният курс, воден от преподавателя по наказателен процес проф. Н. Саранов, е факултативен и скоро прекъсва. След продължителна пауза криминалистиката отново е въведена като факултативна дисциплина през 1941/1942 г., а от 1949/1950 г. става задължителна учебна дисциплина в Юридическия факултет на Софийския университет.

Научноизследователският институт по криминалистика и криминология при МВР е най-голямото криминалистично учреждение у нас. Създадено през 1969 г., институтът има осем секции и две отделения, в които се извършва научноизследователска, експертно-оперативна и организационно-методическа работа. Има две периодични издания. Висшият институт „Г. Димитров" към МВР, наследник на създадената през 1969 г. школа, осигурява криминалистична подготовка и подготовка на голяма част от кадрите на МВР. Извършват се и научни изследвания в различни области на криминалистиката. От 1961 г. към Министерството на правосъдието работи Централна лаборатория за съдебни експертизи, която извършва предимно експертизи на документи. Научните изследвания по криминалистика се публикуват в периодичните правни списания, а от няколко години и в специализираното списание „Съдебна медицина и криминалистика".