52. Международен търговски арбитраж. Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

Международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на поне една от страните не е в Република България.
Страна по международния търговски арбитраж може да бъде и държава или държавно учреждение.

Първата възможност за решаване на имуществени спорове с международен елемент от арбитраж е предвидена в ГПК. Страните по всеки имуществен гражданскоправен спор могат да го възложат на арбитражен съд за решаване. Допустимо е неговото седалище да е в чужбина, ако една от страните по спора е с местожителство извън територията на България.
Неарбитрируеми са единствено имуществените спорове за вещни права върху недвижими имоти, за издръжка или произтичащи от права от трудово правоотношение.

По-подробна уредба се съдържа в Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, който се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитраж е мястото на БГ. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.

Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове възникнали от външнотърговски отношения. Изискването е местожителството или седалището на една от страните да не е в РБ.

Производството пред арбитражния съд се образува въз основа на искова молба, подадена в канцеларията на арбитражния съд или по пощата. Има законодателни изисквания за съдържанието на исковата молба.

Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася до материалното право, а не до стълкновителните норми. Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими. Искът за признаване на чуждестранно арбитражно решение се предявява пред СГС. Достатъчно е друго да не е предвидено в международен договор, по който България е страна. Съгласно чл. 3 от КМЧП разпоредбите на Кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, които са установени с друг закон.

Международната компетентност на българските съдилища съгласно чл. 4 от КМЧП ще е налице когато обичайното местопребиваване, респективно седалището на ФЛ/ЮЛ е на територията на България. За разглеждането на иска за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение в България по силата на ЗМТА се прилага ГПК.