51. Признаване и допускане изпълнение на чуждестранни решения и други актове съгласно уредбата по КМЧП и по правото на ЕС.

Актът, чието признаване и допускане до изпълнение се иска у нас трябва да е: 1. Решение; 2. Съдебни, адинистративни, арбитражни, 3. Чуждестранни и актовете трябва да са постановени по въпроси на частното право.
Признаване на чуждестранен акт се изразява в три момента:
1. признаване по силата на пресъдено нещо на чуждестранния акт, което обхваща както позитивната функция на силата на пресъдено нещо (българския съд трябва да третира признатото решение като постановено от друг български съд), така и негативната му функция (не може същият въпросмежду същите страни да бъде преразгледан от българския съд)
2. признаване на конститутивното действие, по силата на което действие възниква, прекратява или се изменя едно право.
3. Зачитане на стабилността нарешението
Допускане на изпълнение на чуждестранен акт (екзекватура)
Чрез допускането на изпълнение на чуждестранното решение последното се превръща в изпълнително основание у нас. Допускането на изпълнение има смисъл, за тези чуждестранни решения, които подлежат на материално изпълнение, решения с осъдителен диспозитив, който може да бъде приведен в принудително изпълнение.
След 1 .01. 2007 г Р Б разполага с развита нормативна уредба на признаването и допускането до изпълнение на чуждестранни решения и други актове. В тази насока могат да бъдат посочени 4 основни групи актове:
1. Актове в системата на ЕС, които са с предимство пред българските съдилища по отношение на урежданата от тях материя – водещо значение заемат общностните актове –ДФЕС, Р 44/01, Р 22/03, Р 805/04, Р 4/09
2. Други международни актове, както многостранни (например Нюйоркста конвенция за пшризнаване и изпълнение на чуждестранни решение) така и двустранни различни ДПП;
3. закони, съдържащи специална уредба относно признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения (пр. изпълнения на арбитражни решения)
4. обща уредба (разпоредбите на чл. 117-124 КМЧП)
Признаване и изпълнение на съдебни решения по Р 44/01 – той е основен източник и основната му цел е осигуряване на свободата на движение на съдебните решения в ЕС. Съдът следи служебно условията едно решение да бъде признато. Всяка заинтересована може да поиска решение, с което да и се признае съдебното решение, трети лица, но с правен интерес също могат да искат признаване на решения. Основанията за отказ от признаване са посочени в регламента (противоречие с обществения ни ред, нарушение на правото на защита на ответника или несъвмостимост с постановено в замолената държава или трета държава решение).
Допускане на изпълнението по Р 44/01 – за да бъде изпълнено едно решение в държава-членка, е необходимо провеждането на специфична процедура – допускане на изпълнение или екзекватура. С тази процедура едно чуждестранно решение се превръща в изпълнително основание на територията на РБ. Разпоредбите на регламента уреждат както изискванията, на които трябва да отговаря едно решение, за да бъде допуснато до изпълнение, така и повечето от правилата, по които това допускане става а за неуредените въпроси се прилага правтото на замолената държава.
Според СЕС чуждото решение, което трябва да бъде признато, трябва да има същите последици в държавата, в която се търси изпълнението му, както в държавата, в която то е постановено.
Признаване и допускане изпълнение на чуждестранни решения и други актове съгласно уредбата по КМЧП
Условия за признаване и допускане на изпъленение
Разпоредбите на КМЧП се прилагат, когато липсва уредба на признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон. В чл. 117 КМЧП са посочени пет положителни предпоставки за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение или друг акт (проверката за тяхното наличие е задължение на съда). Дори и само едно от условията да не е налице, българският орган следва да откаже признаването и допускането на изпълнение на чуждестранния акт.
1. Първото условие е наличието на компетентност на чуждестранния орган, който е постановил акта, а тази компетентност се преценява според разпоредбите на българското право. По този начин българския правоприлагащ орган контролира компетентния чужд орган.
2. Второто условие за признаване и допускане на чуждестранното решение са връчването на препис от исковата молба и редовното призоваване на страните по делото. Така ответника ще може да се защити срещу предявения иск.
3. Трето условие е липсата на влязло в сила решение на български съд (решение между същите страни и същото основание)
4. Не трябва да има висящ процес пред българския съд, ако има решението не може да бъде признато и изпълнено у нас.
5. Ако действието на решението на чуждестран ния съд е несъвместимо с българския обществен ред – то не може да бъде признато, съответно допуснато за изпълнение.
Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение е СГС. Признаването на чуждестраннорешение, съответно зачитането на правните последици на друг акт може да стане инцидентно от органа, пред който е представено и в този случай то поражда действие само между страните по съответното дело.