50. Приложимо право към неоснователното обогатяване и водене на чужда работа без пълномощие.

Задължението на едно лице може да възникне и от неоснователно обогатяване, което възниква от нарушаване на законовата забрана за неоправдано разместване на – блага от имущество в друго. Това е един институт, чието предназначение е да покрие всички неуредени от другите договорни или извъндоговорни институти хупотези. В българското материално праео изрично се посочва че – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне (ЗЗД). В регламент 864/07, няма квалификация на понятието.
Приложимо право (всички долу са параграфи на Р 864/07)
1. Прилагане на правото на държавата, което урежда предхождащо отношение между страните. За да се приложи правото на държавата, което урежда предхождащото отношение, обогатяването трябва да е свързано с това друго отношение. Отношението може да е породено от договор или непозволено увреждане. Възникналото в този случай неоснователно обогатяване се урежда от правото, което би уреждало договора между страните, ако той беше действителен.
2. Прилагане на правото на държавата по общото обичайно местопребиваване. Ако приложимото право не може да бъде определено въз основа на 1., се проверява дали към момента на настъпване на неоснователното обогатяване страните са с обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава. Когато тези условия са налице се прилага правото на тази държава.
3. Субсидиарната норма. Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на 1 и 2 се прилага правото на държавата, в която неоснователното обогатяване е настъпило.
4. Приложение на най-тясно свързаното с обогатяването право – за да се приложи това право трябва да: а) задължението, произтичащо от неоснователното обогатяване да е явно по свързано с друга държава и б) да следва от обстоятелството като цяло (преценява се от съда).
Водене на чужда работа без пълномощие - В МЧП този въпрос винаги е бил разглеждан като допълнителен към неоснователното обогатяване. Законово облигационно правоотношение, което въз¬никва в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор, съзнателно предприема извършването на чужда работа. Правоот¬ношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което се нарича заинтересовано лице, или още доминус или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Приложимо право към воденето на чужда работа без пълномощие по Р 864/07
Приложимото право към задължение, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие е както следва:
1. Ако задължението е свързано със съществуващо отношение между страните, договорно или извъндоговорно, прилага се правото, уреждащо тругото отношение;
2. Ако не може да се определи приложимото право въз основа на 1. И към момента на настъпване на вредоносния факт страните имат общо обичайно местопребиваване в една държава, се прилга правото на тази държава.
3. Ако приложимото право не може да се определи от 1,2 се прилага правото на държавата, в която е извършено воденето на чужда работа без пълномощие.
4. Ако задължението е явно по-тясно свързано с друга държава, прилага се нейното право.