49. Приложимо право към задълженията, произтичащи от непозволено увреждане. Иск срещу застрахователя.

Непозволеното увреждане е източник на задължения в гражданското право и този институт е познат на всички известни правни системи и насякъде е валидно правилото – не вреди другиму. Когато увреждането на едно лице или на неговото имущество е резултат от неизпълнение на поети задължения по съществуващо правоотношение (например договор), обезщетението на тези вреди може да се разглежда като санкция за нарушаване на поетото задължение. Но вреда може да настъпи от поведението на едно лице и без съществуването на договор и тъй като не произтича от договор е извъндоговорно.
Отличителен белег на непозволеното увреждане в МЧП е наличието на международен елемент в правоотношението. Този международен елемент може да се прояви в субектите на правоотношението (различно гражданство или местожителство) или в мястото на увреждане. Както ългарски гражданин може да увреди чужд гражданин на територията на БГ, така може да го увреди и в Гърция.
Два основни подхода са възможни при определяне на приложимото право. Според традиционния подход – отношенията възникнали от непозволено увреждан, са предмет на регулиране от МЧП.
Обща стълкновителна норма за непозволено увреждане
Правото на държавата по местонастъпване на вредата. Съгласно регламент 864/07 задълженията произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, в която е настъпила вредата. Меродавно е мястото на настъпване на вредата.Мястото на увреждането е мястото, според чието право ще бъдат установени вредите и ще бъде избран най-подходящият начин за тяхното обезщетяване. Тъй като вредата е в основата на иска за обезщетение, ако тя не бъде доказана , искът ще бъде отхвърлен. Определянето на вида и размера на вредите, които подлежат на обезщететяване ще стане в съответствие с правото, където са претърпени.
Принципът на най-тясна връзка – в Р 864/07 се дава предимство на правото на тази държава, с която непозволеното увреждане се намира в по-тясна връзка, отколкото с правото по местонастъпването на вредата.
Отговорност за вреди от стоки – (пр. от дефектни стоки) приложимото право ще е 1. Правото по обичайното местопребиваване на пострадалия; 2. Правото на държавата, където е закупена стоката; 3 правото на държавата където е настъпила вредата
Според КМЧП - Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.
Пряк иск срещу застрахователя – нормата на Р 864/07 урежда прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси (най-често е причинителя на вредата). Кодексът предоставя на пострадалия избор между : 1. Правото, което се прилага към съответното извъндоговорно отношение 2. Приложимото право към застрахователния договор.