48. Извъндоговорни правоотношения. Международна компетентност по делата за права от извъндоговорни отношения.

Чл. 31 и чл. 32 от Регламент РИМ ІІ – ако се тълкува точно означава, че той ще се прилага в държави членки от 11.01.2009 г. включително и за вредоносни факти, тоест такива действия, при които вредоносното деяние е настъпило след 15.08. 2008 г. Няма тълкуване на съда на ЕО и различни държави го прилагат различно. Едни за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила, а други след 11.01.2009 г., но винаги се прилага след като исковата молба е предявена след 11.01.2009 г. За искови молби се прилага чл. 105 на КМЧП. Всички разпоредби на кодекса са в синхрон с регламента, тъй като проекта за регламента се обсъжда повече от 5 години.

Деликтите, които са изключени от приложното поле на Регламент РИМ ІІ:
На първо място са извъндоговорните отношения, произтичащи от семейни отношения, включително и задължения за издръжка. Извъндоговорни, породени от менителници, запис на заповед и чек. Извъндоговорни задължения, свързани с учредяване, регистрация, вътрешна организация на юридическите лица, на отговорност на членовете и техните органи, ядрената вреда, нарушаване на личните права на граждани. Следователно, по отношение на извъндоговорната отговорност във връзка с нарушаване личните права на гражданите и след влизане в сила на регламента ще се прилага чл. 108 КМЧП.

Какво представлява тази извъндоговорна отговорност – свързана е с увреждане на правото на личността, чрез средствата за масово осведомяване тогава, когато се търси деликтна отговорност, свързана с клеветничество по телевизия, радио, печат или интернет пространството. В тези случаи, когато има международен елемент, по силата на чл. 108 КМЧП увреденото лице може да избере кое право да приложи, а именно правото на държавата на неговото обичайно местопребиваване, правото на държавата, където е настъпила вредата – ако например разпространението на тази телевизионна програма е извършвано само на територията на Франция - там е настъпила и вредата, той обаче има право да избере дали да приложи българското право, където му е обичайното местопребиваване или френското право - ще се ръководи от това къде е деликта и как ще се прецени размера на вредата, където му е по изгодно. Възможно е да избере и измежду правото на държавата на обичайното местопребиваване на причинителя на вредата.

Чл. 108 КМЧП се прилага само от българския съд, норма е на българското международно частно право. Следователно, когато искът е предявен пред български съд на деликтно основание, на основание чл. 5 ал. 3 от Регламент 44, поради това, че обичайното местопребиваване на търсещия отговорност е на територията на България или местоизвършването на деликта е тук, само тогава ще бъде приложен чл. 108 КМЧП. Иначе други държави членки на ЕС, прилагайки Регламент РИМ ІІ, който е уеднаквен за всички държави членки, ако нямат в националното си законодателство такава норма като българския КМЧП, не може да се търси отговорност по отношение нарушаване правата на личността.

В регламента е включена друг вид отговорност, която е деликтна, но по нашето право е договорна. Уредена е в чл. 12 от Регламента – специално уредена като деликта отговорност. Следователно, ако са налице неоснователно прекъсване на преговорите, от което за едната страна по тези преговори настъпи вреда, компетентността на съда ще се определи въз основа на Регламент 44 /2001 относно деликната отговорност, защото тази квалификация вече е направена от Регламент 864/2007.

Пред българския съд да се повдигне въпрос за вреди във връзка с преддоговорна отговорност, когато имаме налице частно правоотношение с международен елемент, той ще се произнесе, че това е деликтна отговорност, защото се прилага по всички частни отношения с международен елемент. Ако се касае само за вътрешно правоотношение и е поставен въпроса пред българския съд, и няма международен елемент, отговорността ще се квалифицира като договорна. За преддоговорната отговорност е предвидено, че се прилага правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт или правото на държавата, в която страните имат общо обичайно местопребиваване или правото на друга държава, с която правоотношението е в по-тясна връзка. Възможно е да се приложи и правото, което би било приложимо към договора, ако той бъде сключен. Това е особеното.

Каква е общата разпоредба на Регламент РИМ ІІ относно приложимото право към извъндоговорните отношения – приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, без значение къде е настъпил вредоносния факт. Търси се местонастъпване на вредата, а не местонастъпване на вредоносния факт. Връзката е обективна. Фактически деликтите, при които имаме настъпване на вредата в няколко държави са уредени специално на практика с чл. 6 относно свободата на конкуренцията, с чл. 7 увреждане на околната среда и с чл. 5 при отговорност за вреди от стоки.

Пример: Следователно, ако в Сърбия е настъпило ПТП между българин и грък и всеки си е продължил по пътя. Гъркът си е отишъл в Гърция и развива заболяване в резултат на ПТП-то. Вредата настъпва в Гърция. Ако гъркът предяви иска срещу българина в български съд, приложимо право към деликта, което ще определи налице ли е вреда, налице ли е противоправно деяние, има ли причинна връзка между вредата и противоправното деяние, необходимо ли установяване на вина, в българския закон вината се презумира. Всички тези обстоятелства, които гъркът ще установява пред българският съд ще се определят съгласно гръцкото право. Съгласно практиката на гръцкия съд ще се определи размера на обезщетение. Съгласно гръцкото право ще се определи отговорността. 

Всички тези елементи се определят от приложимото право на държавата, където е настъпила вредата. Практиката е показала, че вредоносния факт и вредата настъпват на едно място. Но има и случаи да са настъпили различни места. Ал.2 от чл. 4 Регламента, респективно чл. 105 КМЧП – ако лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат общо обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, то е приложимо правото на държавата на настъпване на вредата. Следователно българското право се прилага. (към примера)

Чл. 4 ал. 3 Регламент РИМ ІІ съдържа специална изключваща клауза, която дава възможност на съда в случай, че от обстоятелствата по делото установи, че правоотношението е в по-тясна връзка с друга държава да приложи правото на другата държава.

Чл. 5 РИМ ІІ и чл. 106 Кодекса - вреди от стоки - когато вредата е причинена или има опасност да бъде причинена вреда от недостатък на стока, задължението за обезщетение се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на увреденото лице, освен ако лицето, чиято отговорност се търси, докаже, че стоката е въведена на пазара в тази държава без неговото съгласие. В този случай се прилага правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.

Въвеждане на пазара – този, който е производителя разпространява стоката на този пазар.
Пример: Студеният чай е италиански. Има дистрибутори, с които италианската фирма предоставят възможност те да разпространяват чая в България. Следователно стоката е вкарана на пазара, пусната е на пазара на дадена държава членка. Това дава основание в случай на настъпване на вреди да се търси отговорност по правото на държавата на въвеждане на пазара – България. Ако стоката не е въведена на пазара, ще се прилага правото на държавата от която е закупена. 

Става дума за вреди от стоки, които са настъпили директно – алергии, натравяне. Само увреденото лице може да търси отговорност. Не става дума за договорна отговорност, а за деликта отговорност. В този смисъл е и уреждането на деликтите от увреждане на околната среда.

Пример: Завод в Германия, пуска отрови във водата. Реката минава през Франция, Германия, Люксембург. Тя минава, причинява вреди на лозята. Тук имаме едно транснационално увреждане. С какво право разполагат в Люксембург спрямо немското дружество? Отговорността на немското дружество към люксембургкските лозари се урежда с чл.7 Регламент РИМ ІІ – приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, като увредения може да избере и правото на държавата, където е настъпил вредоносния факт. Ако подаде иск за имуществени и неимуществени вреди в Германия, може да се приложи или немското или люксембургкското право. 

Друг пример: Ако в резултат на изпускане на мръсни вещества бъде увредена почвата около Русе може да се предяви иска пред румънския съд, като българския ищец може да предпочете да се приложи българското право или румънското право, което му е по изгодно на него.

Особени норми са предвидени по отношение на нарушаване на конкуренцията и нарушаване на правата върху обекти на интелектуалната собственост. При нелоялна конкуренция е приложимо правото на държавата, в която са засегнати или биха могли да бъдат засегнати конкурентни отношения. Има разлика между предявяване на иска за щети от нелоялна конкуренция и тези по Закона за защита на конкуренцията.
Препращането е недопустимо при деликтните правоотношения.

Обхвата на приложимото право – посочен е в чл. 15 от Регламента подробно, но не изчерпателно. Характерно за Кодекса и за Регламента е, че за първи път е допусната автономията на волята при деликтните правоотношения. В кодекса е посочено общо за всички извъндоговорни задължения и се съдържа в чл. 13 от Кодекса, а в регламента в чл. 14. Принципът е че изборът на приложимо право може да стане след възникване на деликтното правоотношение. Избраното от страните приложимо право не е необходимо да има връзка с правоотношението. Независимо от избраното от страните право се прилагат особените повелителни норми на сезирания съд и на обективно приложимото право.

Недопустимо е избор на приложимо право по отношение на нелоялната конкуренция и деликтни правоотношения на нарушаване правата на интелектуалната собственост. Регламента дава една възможност за избор на приложимо право преди възникване на правоотношението, в случай, че всички страни упражняват търговска дейност биха могли да сключат споразумение за избор на приложимото право.