47. Приложимо право към менителницата, записа на заповед и чека.

Материята на менителницата, записа на заповед и чека досега остава извън хармонизирането на МЧП на ЕС. В чл. 1 от РК изрично се посочва, че разпоредбите на Конвенцията не се прилагат към „задълженията, възникнали по менителница, чекове, записи на заповеди”.

Новоприетият КМЧП също не съдържа стълкновителна уредба. Според чл. 104 от КМЧП разпоредбите на главата за договорните отношения не се прилагат към задълженията, произтичащи от менителница, запис на заповед и чек. Българската уредба на менителницата, чека и записа на заповед се съдържа в Търговския закон.

С международните конвенции Еднообразен закон за менителниците и записа на заповед и Еднообразен закон за чековете от 1930 и 1931 г., се уеднаквява вътрешното материално право. Договарящите държави са длъжни само да въведат във вътрешното си законодателство действието на Еднообразните закони. Нито в тези конвенции, нито в Еднообразните правила се съдържат норми, които да определят тяхното приложно поле. Еднообразните закони нямат за предмет уреждането на правоотношения с международен елемент, затова и не са източник на преки норми на МЧП и за това към едно менителнично отношение, страна на което е чужд гражданин например, тези правила могат да се прилагат само по силата на стълкновителната норма.

Приложимо право към дееспособността - както при всички сделки, така и в материята на менителницата, записа на заповед и чека, дееспособността е необходимо условие, за да може едно лице да се задължава. КМЗЗ (Конвенция за менителницата и записа на заповед) и КЧ (Конвенцията на чека) уреждат този въпрос еднообразно. Приложимото право в случая е отечественото право на лицето, поело съответното задължение. Това разрешение възприема и чл. 563, ал. 1 от Търговския закон, който отпраща към „националния закон” на задълженото лице. И двете конвенции изрично допускат препращането, в ТЗ то също е допуснато. Ако отечественото право посочва за приложимо правото на друга държава, прилага се последното. Препращането е възприето и в двете му страни – връщане към правото на съда или препращане към правото на трета държава.

Ако едно лице е недееспособно по отечественото си право, но положи подписа си в държава, по чието право е дееспособен, то задължението му е валидно, защото правото по местоизвършване на акта надделява над правото, поначало приложимо към дееспособността. Причината за това законодателно решение е по-голямата защита на добросъвестните 3-ти лица.
Менителницата, както всяка друга сделка е волеизявление и лицето което го прави може свободно да избира мястото, където се задължава. Тъкмо поради волевия характер на задължението това разрешение крие опасността от това едно недееспособно лице по своето право преднамерено да избира други държави, в които да полага своя подпис, като по този начин заобиколи отечественото си право. Конвенциите предвиждат едно частично решение като допускат възможността за резерва. Държавата, направила такава резерва, няма да признава действителността на задължението на свой гражданин, който е недееспособен по отечественото си право (в българското право правилото за резерва не е възприето и възможността от заобикаляне на закона остава)

Приложимо право към волеизявление
Неуреден е въпросът за приложимото право към волеизявлението на страните. При липсата на изрична норма в тази материя българските съдилища трябва да се ориентират към общата уредба на волеизявлението в материята на договорите. В тези случаи страните могат да прибегнат и към избраното от тях право - чрез мълчалив избор (щом едно лице е подписало менителницата в друга държава, значи се е съгласило). Волеизявлението се урежда от правото на държавата, в която се полага подписа. Ако джирантът е пропуснал да запише мястото на подписване, то тогава приложимото право е това по местоплащането, защото то винаги е известно.

Форма на менителницата, записа на заповед и чека
Органът, който преценява дали актът е действителен, следва да се ръководи от собственото си право при определянето на понятието „форма”. Към формата се отнасят например задължителното наименование „запис на заповед”, „чек”, „менителница”, датата на издаване, подписът на издателя, езикът на който е написан текста – всичко това ще се урежда от приложимото към формата на сделката право (където е положен подписът).

Приложимо право към формата – на менителницата, чека и ЗЗ е посочено в КМЗЗ и КЧ. Приема се, че формата е подчинена на правото на държавата, на чиято територия е положен подписът, какъвто текст има и в ТЗ. Ако указаното място на подписване в самия ефект не е действителното място на подписване, то тогава съдът трябва да установи мястото на ефективното / реалното полагане на подписа. Специално за чекът е възможно да се приложи и правото на държавата по мястото на плащане.

Приложимо право към действието на менителниченото задължение – този въпрос е уреден в ТЗ. По силата на разпоредбата в Търговския закон - задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
Към задълженията на другите лица (издателя, джирантът, поръчителя) се прилага правото на държавата, където са сложили подписите си (КМЗЗ и КЧ и ТЗ).

Приложимото към падежа право не е засегнато в българското МЧП. Приложимо към предявяването на чека е правото по мястото на плащането му. Въпросите, относно валутата на плащане, са уредени изрично в ТЗ. Плащането винаги е подчинено на правото на държавата, където се извършва.