46. Международен транспорт – видове. Правна уредба на договора за международен превоз на пътници, багажи и товари.

Следваща специална презумпция е при договори за превоз на товари – в чл. 4 ал. 4 от Римската конвенция и чл. 94 ал. 6 от Кодекса са предвидени няколко критерия за определяне на приложимото право, тъй като е преценено, че само характерната престация на превозвача не е достатъчна за прилагане на правото на тази държава. Необходим е допълнителен белег, а именно - мястото на натоварване или мястото на разтоварване на стоката. Римската конвенция и Кодекса предвиждат, че приложимото право е това на държавата, където е основаното мястото на дейност на превозвача, или основното място на дейност на товародателя, мястото на разтоварване или мястото на натоварване. Рядко приложима е тази норма, тъй като в областта на международните превози действат конвенции за всеки вид дейности, които съдържат преки норми и които имат примат спрямо предвидените общи стълкновителни норми в нормативните актове.

Международен превоз – дейност по пространствено преместване с превозни средства на хора, стоки, и лични вещи /пътници, товари, багажи/, при което се пресичат териториални граници на две или повече държави. В зависимост от средата, в която се извършва превозът и превозното средство: воден (морски, речен), въздушен, сухоземен (автомобилен, железопътен), тръбопроводен.

Договори за превоз. Международна компетентност според Регламент 44/01
Регламентът разграничава две категории договори – обща уредба на компетентността като отнасяща се към вид услуга (чл. 5) и специална уредба на договора за превоз, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване (чл. 15-17).

Приложимо право за договорите за превоз
Приложимото право за тези договори, които са сключени след 17.12.2009 ще се определя от Регламент 593/08 (Рим I), а договорите преди тази дата се уреждат от Римската конвенция. Нормите на регламента заменят тези на РК и същите ще се прилагат с предимство пред КМЧП.

Договор за превоз на стоки – приложимото право към тези договори е уредено в РК и то може да е:
1. Избраното от страните право;
2. При липса на избрано право – правото на държавата където е обичайното местопребиваване на превозвача (ако то е в същата държава, в която е и мястото на предаване на стоката или мястото на договаряне или обичайното местопребиваване на товародателя)
3. Когато няма избрано и договорът е в по-тясна връзка с правото на друга държава, се прилага това право.

Посоченото приложимо право не се прилага само към договорите за превоз на стоки в чист вид, но и към например договорът за чартиране.

Договор за превоз на пътници – приложимото право към тези договори е уредено в Регламент 593/08 и може да е:
1. Избраното от страните право (те могат да избират измежду: правото на обичайното местопребиваване на пътника, на превозвача, мястото на заминаване и т.н.)
2. При липса на избрано право се прилага правото по обичайното местопребиваване на пътника, ако мястото на заминаване и мястото на местоназначение съвпадат.
3. Ако не може да се приложи 1 и 2 се прилага правото по обичайното местопребиваване на превозвача.