45. Трудови правоотношения. Международна компетентност на българските съдилища по трудови спорове. Приложимо право към индивидуалните трудови договори. Трудови правоотношения на чужденци, полагащи труд в Република България. Трудови правоотношения на български граждани, полагащи труд в чужбина.

1. Международна компетентност по Регламент 44/01
Задължителните за българския съд норми се намират на първо място в Регламент 44/01. Всеки спор, който се отнася до индивидуален трудов договор, трябва да се заведе пред съответния съд съгласно правилата за компетентност, предвидени в Регламента. Тези правила за компетентност не могат да се изменят или допълват с други правила за компетентност, посочени в същия регламент, освен ако раздела с тях не препраща към тях.

Работодател, който действа чрез колн, агенция или друго представителство на територията на държава-членка, се приравнява на работодател с местожителство на тази територия. Местожителството на работодателя е важно за качеството му на ответник по такива дела.

Компетентни са още:
1. Съдилищата на тази държава-членка, в която работникът обичайно осъществява дейността си или където последно я е осъществявал;
2. Ако липсва такава, съдилищата на тази държава-членка, където се намира или се е намирало основното място на дейност, за която работникът е нает.

Мястото, където работникът обичайно извършва своята работа е уточнено в сравнително голямата практика на СЕС. Това е мястото, където работникът се труди през по-голямата част от времето на своята работа – меродавно е времето
.
Дела, по които работникът е ответник по искове, заведени от работодател, са международно подсъдни на съдилищата на държавата-членка, където е местоживеенето на работника или служителя. Изборът на съд е допустим единствено, ако е направен след възникването на спора.

2. Компетентност по КМЧП
Разпоредбата на чл. 17 се прилага, когато въпросът за международната компетентност не е уреден в Регламент 44/01. Такива ще са например исковете срещу работодател, който няма местожителство в държава–членка. За да бъде компетентен българския съд е достатъчно единствено работникът или служителят обичайно да полага своя труд в България (без значение гражданството му) или да е български гражданин (без значение къде полага своя труд).

2.1. Трудови правоотношения на чужденци, полагащи труд в Република България
Спорове между работници и служители - чужди граждани и работодатели - чуждестранни лица, или смесени предприятия, със седалище в Република България са подсъдни на съда, според седалището на работодателя. Избор на чужд компетентен съд е допустим само ако споразумението се сключва след възникване на спора. /чл.17, ал. 2/.

2.2. Трудови правоотношения на български граждани, полагащи труд в чужбина
Разпоредбата на чл. 362 на Кодекса на труда урежда специалната хипотеза на трудови спорове между работници или служители български граждани, работещи в чужбина. Тези спорове са подсъдни на „надлежния съд” в София, а когато работникът или служителят е ответник – на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

3. Приложимо право към индивидуалните трудови договори
Разпоредбите относно приложимото право се намират в Регламент 593/08, РК и чл. 96 КМЧП. Страните могат да сключат трудов договор на избрано от тях право. Запазена е защитата на работника, осигурена от повелителните норми на обективно приложимото право, което е посочено в Регламент 593/08, в РК и чл. 96, ал. 2,3,4 КМЧП. При липса на избрано право най-напред се прилага правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно извършва своята работа в изпълнение на договора. Налице е класическо привързване към мястото по местоизпълнение на договора (lec loci laboralis).

В уредбата има нов момент, и той е когато работникът не полага своя труд в една определена държава (например екипажите на международните полети). В този случай приложимо ще е правото на държавата, от която работникът обичайно полага труда си (това е държавата, в която е обичайното му местопребиваване).

Ако работникът е нает временно в друга държава, това не променя мястото на обичайното полагане на труд. По смисъла на този регламент временен е този положен в чужбина труд, ако се очаква работникът да се върне на работа в държава на произход.

Когато работникът или служителя не извършва своята работа в една и съща държава, се прибягва до прилагане на правото на другата страна по трудовото правоотношение. Предимство има правото на държавата, с която трудовият договор е с най-тясна връзка.