44. Права на потребители. Международна компетентност по дела за права на потребители. Приложимо право към договори с потребители.

1. Международна компетентност по дела за права на потребители.
Компетентност по Регламент 44/02 – на първо място международната компетентност е уредена в този регламент. В него са създадени специални норми, което прилагане е обвързано с качеството на едната страна по договора – потребител. Като определение на договорите с потребител се дава в една от нормите, съгласно която: договор, сключен с лице-потребител, за употреба, която може да се счита като чужда на професионалната му дейност”.

Нормата на Регламент 44/01 засяга частния потребител, който не е ангажиран в професионална дейност, а другата страна по договора трябва да действа в професионално качество. Необходимо е да има сключен договор, което не винаги означава двустранно задължение. СЕС уточнява, че е възможно едната от страните само да приеме офертата, без да поема каквото и да е правно задължение спрямо другата страна.

2. Съгласно чл. 15 от Регламент 44/01 компетентността на съдилищата е разширена по договори за продажба на стоки с изплащане или на кредит; договор за заем; договор сключен с лице, което упражнява търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене или с всякакви средства насочва своята дейност към тази държава членка.

По такива договори, освен общата компетентност за искове предявени от потребител, е предвидена и компетентност на съдилищата членка, в която има местожителство една от двете страни по договора – българския съд ще е компетентен когато потребителят е с местоживеене у нас. Когато потребителят е ответник по делото, компетентен е са само съдът на държавата-членка където е неговото местоживеене.

Страните могат чрез споразумение да изберат компетентния съд:
1. След възникване на спора;
2. Което споразумение е сключено по време, когато и двете страни са имали местожителство в една и съща страна, и са избрали съда на тази страна, като споразумението трябва да е допустимо според правото на държавата, чийто съд са избрали.

3. Компетентност по КМЧП – Специалната норма на чл. 16 от КМЧП обявява българските съдилища за компетентни по искове на потребител, освен по общата компетентност, и когато потребителя е с обичайно местопребиваване в България.

4. Приложимо право към договори с потребители.
Съгласно чл. 5 РК и чл. 95 КМЧП потребител е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят. В уредбата на Регламент 593/09 има определение на потребител, съгласно което, потребителски договор е „договор, сключен от ЮЛ с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия".

Страните могат да изберат приложимото право към сключения от тях договор. Според РК и КМЧП във всички случаи обаче, този избор не може да лиши потребителя от закрилата на повелителните норми на държавата по обичайното му местопребиваване.
Закрилата се дава само на т. нар. пасивен потребител, който е бил обект на търговската политика на професионалиста. Активният потребител, този който пътува по своя инициатива за да купува - не се ползва от тази закрила.
При липса на избор договорите, сключени при вече посочените обстоятелства, се уреждат от обективно приложимото право – правото по обичайното местопребиваване на потребителя.

5. Уеднаквено материално право на ЕС
В материята на потребителските договори, съществува хармонизирана уредба на материалното право за защита на потребителите в ЕС за отделни категории договори. Има много директиви на ЕС, които са въведени в националното законодателство на държавите-членки, например разпоредбите относно договора за придобиване на частично право на ползване на недвижим имот за определен период.