42. Приложимо право към формата на договорите; суброгация; прехвърляне на вземане; доказателства.

Изрично са уредени приложимото право към суброгацията и цесията – чл. 14 от Регламент РИМ І предвижда, че при суброгация приложимото право е това, което урежда договора между предишния и новия кредитор.

Прехвърлянето на вземане (цесия) е договор, а приложимото към този договор право се урежда изрично по един и същ начин и в РК, Рим и КМЧП, като същата уредба важи и за договорната суброгация. Така:
- ако има избрано право – то ще урежда отношенията между предишния кредитор (цедент) и новия кредитор (цесионер);
- ако липсва избрано право, договорът за цесия ще се урежда от обективните норми – обичайното местопребиваване на цедента (характерната престация тук е тази на предишния кредитор / цедента);
- приложимото право урежда отношенията между цесионера и длъжника, урежда още вещноправните аспекти на прехвърлянето на вземане.

Последиците от цесията за длъжника не се уреждат от приложимото право а от правото, приложимо към прехвърленото вземане.

Законна суброгация – В Конвенцията и в КМЧП двата вида суброгация (договорна и законна) се уреждат еднакво. При законната суброгация правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя и дали това лице може да встъпи изцяло или частично в правата на този кредитор срещу длъжника и да упражни правата, които кредиторът е имал срещу длъжника по силата на правото, което урежда техните отношения.

Доказателство – Приложимото към договора право урежда презумпциите и доказателствената тежест в материята на договорното задължение. Това право ще определи кръгът на фактите, които подлежат на доказване, и лицата, които са задължени да докажат тези факти. Кръгът на доказателствените средства (писмени, свидетелски показания, вещи лица) се определя от правото на държавата на съда или от правото, според което договорът е действителен от гледна точка на формата. В това отношение българския съд има 2 възможности:
1. Да определи дали доказателствените средства са допустими.
2. Да приложи разпоредбите на Рим 1, РК и КМЧП и след като установи по кой от посочените там закони договорът е действителен - да приложи това право.

Доказателствената сила на актовете не се урежда нито от Рим 1, нито от РК, нито от КМЧП и българския съд ще трябва да я урежда по собственото си процесуално право.