41. Приложимо право към договорите при липса на избор /обективно приложимо право/.

Когато липсва изричен или мълчалив избор на приложимо право, договорът следва да се урежда от обективните привръзки. – чл. 4 Рим, чл. 4 РК и чл. 94 КМЧП.

Според Регламента 593/08 приложимото право се определя от правото на държавата, с която лицето се намира в най-тясна връзка. Регламент Рим 1 различава три основни категории договори:

- Първата категория обхваща тези, при които може да се определи характерната престация. В тези случаи ще е приложимо правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерна престация. Така е и в РК и в КМЧП, съгласно който в ал 1 пише че: когато страните не са избрали приложимо право се прилага правото на държавата, с която се намират в най-тясна връзка, а ал. 2 продължава като уточнява, че най-тясната връзка се смята за държавата, в която е обичайното местопребиваване на лицето, което дължи характерната престация – това е за движими вещи, защото за недвижими вещи се предполага че договора е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира имота и съответно за такива договори се прилага това право.

- Втората категория договори включва тези договори, при които не може да се определи кой дължи характерната престация – например при замяна - при тази категория договори действа общия принцип – правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Тази връзка ще се установи от съдът с оглед на всички обстоятелства по договора.

- Третата категория договори са някои договори от особен интерес за съвременния граждански обмен, при които сложността на отношенията налагат специална уредба – договорите за превоз, потребителските, застрахователните и индивидуалните трудови договори.

Какво е характерна престация – непаричната престация. Тя е много е важна, защото именно чрез лицето което я дължи, се определя приложимото право. Регламентът квалифицира обичайно местопребиваване както за ФЛ така и а ЮЛ – за ЮЛ е централното им управление, за ФЛ, което осъществява търговска дейност - обичайното местопребиваване е основното място на стопанска дейност, а за тези ФЛ, които не осъществяват търговка дейност - всяка държава сама квалифицира обичайното местопребиваване (в КМЧП чл. 48, ал. 7).
При всички случаи е важно да се отбележи, че за определянето на приложимото право меродавен е моментът на сключване на договора.

Въпросите, които се уреждат от трите нормативни актове са посочени в тях и това са:
- съществува ли договора, действителен ли е - като приложимото право определя нужните елементи за сключването на един договор;
- обвързващата сила на договора – приложимото право определя дали договорът може да се пригажда към промяна в обстоятелствата по изпълнението му;
- приложимото право определя границите, в които страните могат да определят условията на договора – лихви, наказателни клаузи и т.н;
- тълкуването на договора също е подчинено на приложимото право;
- мястото, начина на изпълнение на задължението, последиците от пълното или частично неизпълнение;
- погасителната давност.

Въпросите, които са изключени от приложимото към договора право са:
- правоспособност и дееспособност;
- начините на изпълнение;
- придобиване или прекратяване на вещни права;
- формата на договора и т.н.