40. Избор на приложимо право /автономия на волята/. Автономия на волята и свобода на договарянето. Споразумение за избор на приложимо право.

Юридически и практически първенство се дава на свободния избор на страните на договора. Изборът на приложимото право от страните е водещият принцип в материята. И в трите акта неговото значение се подчертава от систематичното му място – чл. 3 Рим 1, чл. 3 РК и чл. 93 КМЧП, според които норми договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът на приложимото право от страните по делото е проява на автономия на волята, което на латински се казва (lex voluntatis).

Автономията на волята е така нареченият субективен елемент на привързване на правоотношението към даден правен ред. Тя е основен фактор на привързване и другите критерии се прилагат тогава, когато не е упражнена автономията на волята. Тя е уредена от закона възможност страните по облигационното правоотношение да изберат приложимо право за неговата уредба. В нормативният акт, който урежда приложимото право към договорното отношение следва да присъства тази възможност, трябва да е дадена на страните. И това е така в чл. 93 КМЧП, чл. 3 Римската конвенция и чл. 3 Регламент РИМ І.

Автономията на волята се различава от свободата на договаряне. Свобода на договаряне е уреден в чл. 9 ЗЗД – упражнява се в рамките на избраното от страните право. Ако страните са избрали българското право, то свободата на договаряне ще е в рамките на чл. 9 ЗЗД. При автономия на волята разпоредителната власт на страните има за предмет отговор на въпроса на правопорядъка на коя държава ще бъде подчинено тяхното отношение. Само в международните частни източници може да намерите основание за упражняване автономия на волята, тоест за избор на приложимо право за едно частно правоотношение. При тази субективна привръзка избрания закон е приложим към правоотношението. Избраното от страните право не се инкорпорира в договора, то не става част от договора, то урежда тези договорни отношения. Договорът е подчинен на този закон. Автономия на волята е само възможност за страните, тя не е тяхно задължение.

Какво избират страните при упражняване автономия на волята – избират приложимо право! Когато има клауза за приложимо право, се има предвид правото на дадена държава в неговата цялост.

Изборът на приложимо право е самостоятелна сделка, чиято допустимост зависи от международното частно право на сезирания съд. Изборът може да бъде изричен, тоест страните изрично да посочат кое право е приложимо. Като този избор пак изричен може да бъде направен с неточно определено право, а с определени критерии. Пример: приложимо е австрийското право; приложимо е правото на продавача; на обичайното местопребиваване на купувача; Когато е написано, че е приложимо правото на ответника – страните са направили алтернативен избор на приложимото право, това се прави, за да има съвпадение на приложимото право и компетентния съд. Когато страните са избрали приложимото право, съдът може да възложи директно на страните да установят неговото съдържание.

Изборът може да се осъществи както в момента на сключване на договора, така и в един последващ момент. В случай, че бъде направен след сключване на договора, той има действие от датата на сключване на договора, освен ако изрично не е посочено друго. Може да бъде направена и промяна на избора. Това обикновено се прави от страните, когато настъпи срив в правоотношението и следва да изберат компетентен съд и сключват споразумение. Когато изборът е последващ или промяна на избора има едно условие - не следва да се засяга действителността на договора. Второто ограничение е, че не се засягат придобитите от 3-ти лица права. Възможно е изборът на приложимо право да бъде направен в хода на съдебния процес, всичко се оставя в ръцете на съда да прецени действителността на този избор.

Мълчалив избор – трябва да следва ясно и да се извлече от съдържанието на договора. Трябва да има достатъчно индикации в договора за това, че страните са направили избор на приложимо право. Тези индикации са: използване на определени термини или институти от дадено чуждо право, текстове на чужда правна система, позоваване на даден текст, изборът на съд съгласно съображенията на регламента също би могло да бъде индикация за избор на приложимо право, ако това не е изрично направено от страните.

Автономия на волята в МЧП - тя трябва да се различава от материалноправното препращане. Материалноправното препращане не е избор на приложимо право, а позоваване на конкретна норма. Материалноправното препращане има характер на частно споразумени между страните.
Актът с който страните избират приложимото право е самостоятелен договор, независимо дало е включен в клауза на договора и или е извършен отделно, защото той има отделен предмет. Дали договорът за избор е действителен се урежда от избраното право. Трябва да е спазена формата по избраното право или правото на държавата, където е сключен договорът за избор на приложимо право.

Страните могат да изберат приложимото право за целия договор или само за част от него (относително обособени клаузи - гаранционни, наказателни). Ако изберат приложимо право само за част от него, за останалата част ще се прилага обективно приложимото право. Изборът за приложимо право може да се направи преди сключването на самия договор, заедно с него или след него и дори може да се направи пред компетентния съд при разглеждане на спора, а и по всяко време може да се промени избора.