39. Договорни правоотношения. Международна компетентност на българските съдилища по дела за права от договорни отношения. Приложимо право - Римската конвенция.

В България международните частни облигационни правоотношения се обособяват в самостоятелен раздел – облигационно международно частно право. По начало следва системата на вътрешното облигационно право. Уредбата се съдържа в няколко нормативни актове, които имат различие относно действията си във времето. Действието във времето е поставено в зависимост от датата на сключване на договора и датата на възникване на деликта по отношение на деликтните правоотношения. И договорните и деликтните отношения са в областта на облигационното право.

Първият нормативен акт, който се прилага по отношение на договори, сключени до 15.01.2008 е КМЧП чл. 93 и следващите.
Вторият нормативен акт, който се прилага за договори сключени между 15.01.2008 г. и 17.12.2009 г. е Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения.
Третият нормативен акт за договори, сключени след 17.12.2009 г. е Регламент 593/2007 или Регламент РИМ І.

Това са универсални нормативни актове. Те се прилагат от българския съд независимо от това, дали правоотношението е свързано с държава членка или 3-та държава. Щом има международен елемент в договора се прилагат тези нормативни актове.

Международната компетентност на българските съдилища по дела за договорни отношения се урежда от Регламент 44/01 и от КМЧП. Според двата акта, българския съд е компетентен когато:
1. Съществува споразумение за избор на съд (изрично или мълчаливо);
2. Ответникът е с местожителство в България или има основно място на дейност в България;
3. Мястото на изпълнение на задължението е в България.

Място на изпълнение на задължение зависи от характера на договора:
- при договор за продажба на стоки мястото е мястото в държава членка, в която е доставена стоката или е трябвало да бъде доставена (ако не може да се определи къде трябва да бъде доставена, според СЕС това е мястото, където стоката трябва да бъде фактически предадена на купувача);
- при договор за услуги – мястото където според този договор са били извършени или е трябвало да бъдат извършени.
- самостоятелно се гледат договорите за продажба на недвижими имоти, изработка, замяна и др.
И трите вида нормативни актове имат едни и същи принципи, както и по един и същ общ начин е уредено приложимото право към договорните отношения.

Прилагат се три нормативни актове. Кодекса за 1-ви път уреди приложимото право към договорните отношения в чл. 93 КМЧП. Преди това тази уредба се намираше в ЗЗД (преди 2005 година). След влизане на България в ЕС следваше да се прилагат общностните актове. Общностният акт към 01.01.2007 г. е Римската конвенция за приложимо право към договорните задължения. Тя обаче не е акт на институция на Общността, а представлява международен договор, към който следва да се присъедини всяка нова държава членка. Това присъединяване е двустранно. България се е присъединила с влизане в ЕС, но следва и Съвета на Европа да вземе решение за това присъединяване. Римската конвенция беше заместена с Регламента, който отмени действието на Римската конвенция. Тези три акта имат различно действие във времето.

Определени договори не са включени в приложното поле на Римската конвенция и на Регламент РИМ І. Това са договора за съпружески и имуществени отношения, както и други съпружески отношения. Отношения за менителница, запис на заповеди и чек, не се включват и в приложното поле на чл. 93 и сл. в Кодекса. Тези задължения се уреждат от националното право на всяка държава и у нас това е Търговския закон.

Когато се обсъжда един проблем за приложимото право в един договор, съдът, когато квалифицира отношението, казва кое е приложимото право – съдържа се едно изречение „Страните не са избрали приложимо право, каквото право им дава чл. 93 от КМЧП, следователно приложимо към отношенията е вътрешното право”, ако отношението е вътрешно. Няма да е налице международен елемент, ако договорът само е подписан в чужбина.

Международна компетентност според КМЧП
Съгласно КМЧП българските съдилища ще са компетентни да гледат дела за права от договорни отношения, когато:
- (обща компетентност) ответникът има обичайно местопребиваване в България или местонахождението на действителното му управление е в България
- когато ищецът е българин
- мястото на изпълнение на задължението е в България
- основното място на дейност на ответника е у нас
- има изрично или мълчаливо споразумение за компетентност на нашия съд.

Обща характеристика на Регламент 593/08 и Римската конвенция – и в двата акта предмет на уредбата е приложимото право към договорните задължения. Тези нормативни актове не съдържат материални норми. Основните им характеристика са следните – съдържат отпращащи норми, нормите им се прилагат служебно и имат универсален характер, защото посоченото от отпращащата норма следва да се приложи дори и ако то не е на държава членка (за разлика от Виенската конвенция при която не е така). Разпоредбите на двата акта имат общ характер и няма да се прилагат, ако има специални норми в други актове на ЕС. И в двата акта е изключено препращането в материята за договорните задължения (и КМЧП изключва препращането). Изключва се прилагането на посоченото от актовете право, ако същото е очевидно несъвместимо с понятието за обществен ред на сезирания съд.

Регламента 593/08 или Рим I е задължителен в своята цялост и се прилага от всички държави-членки на ЕС а Римската конвенция се прилага от всички страни, които са страни по нея. По отношение на лицата и Римската конвенция и Рим I имат универсално действие и следва да се прилагат независимо от местопребиваването или гражданството на лицата.