38. Наследяване по завещание. Съдържание и форма на завещанието. Приложимо право. Правна уредба на незаетото наследство.

Завещанието е уредено в чл. 90 от КМЧП.
Дали едно лице може да съставя и отменя завещание се урежда от правото на държавата, където се намира неговото обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието, а ако става дума за имот – се урежда от правото на държавата, по местонахождение на имота. Разпоредбата е възпроизведено буквално от Хагската конвенция от 1961 г. за завещанията, на която България не е страна.

Съдържание и форма на завещанието
Формата, в която трябва да се състави или отмени завещанието, е подчинена на принципа за по-благоприятен закон. Действието на завещанието или неговата отмяна от гледна точка на форма ще се преценяват според:
1. Правото на държавата, в която е съставено;
2. Отечественото право на завещателя към момента на завещателя или смъртта му;
3. Правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на завещателя;
4. Правото по местонахождение на недвижимата вещ.

Приложимо право
В отделна разпоредба се посочва обхватът на приложимото право към наследяването – чл. 91 КМЧП. Според избраното от наследодателя/завещателя приложимото право при липса на избор се урежда: моментът и мястото на откриване на наследството, кръгът и редът на наследници, дялове, способността да се наследява.

Правна уредба на незаетото наследство
Когато няма наследници, намиращото се на българска територия наследствено имущество се получава от българската държава или от общината, конкретно кой - се уточнява от вътрешното право.