35. Настойничество и попечителство. Международна компетентност на българските съдилища и други органи при учредяване и прекратяване на настойничество и попечителство.

1. Международна компетентност на българските съдилища и други органи при учредяване и прекратяване на настойничество и попечителство.
Основно значение за българското МЧП в материята на отношенията между родители и деца има Регламент 2201/2003. В приложното поле на Регламента изрично са включени и настойничеството и попечителството. Този регламент урежда два основни въпроса:
- международната компетентност по дела за родителска отговорност (родителски права по смисъла на Семейния кодекс)
- признаването и изпълнението на решения по такива дела.

Понятието родителска отговорност има автономен характер и е определено като: всички права и задължения, които се отнасят до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение на закона или по силата на споразумение имащо еднакъв правен ефект.

2. Компетентност
Според чл. 8 от Регламента съдилищата на тази държава-членка, в която е обичайното местопребиваване на детето, са компетентни по дела за родителски права. Компетентността се определя към момента на предявяването на иска. В случаите на отвличане, когато детето е отведено или задържано без правно основание на територията на друга държава, компетентността на съда по чл. 8 се запазва до придобиването на ново обичайно местопребиваване на територията друга държава-членка. Според чл. 12 от регламента компетентни ще са и тези съдилища, пред които се води съответния брачен иск – дело за развод, съдебна раздяла или унищожаване на брака. Тогава, когато не може да се определи обичайното местопребиваване на детето, компетентен е съдът в тази държава, в която пребивава детето. Ако липсва компетентност въз основа на всички тези критерии, тя се определя въз основа на националното МЧП.

3. Приложимо право
Учредяването и прекратяването на настойничество и попечителство се уреждат от правото на държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или попечителство има своето обичайно местопребиваване. Отношенията между поставеното под настойничество лице или попечителство и настойника или попечителя се уреждат от правото, което е било приложимо по време на учредяването или прекратяването на настойничеството или попечителството – т.е. обичайното местопребиваване на лицето по време на учредяването на настойничеството или попечителството. Дали едно лице има задължение да приеме настойничество или попечителство се урежда от отечественото право на бъдещия настойник или попечител.