34. Отношения между родители и деца. Международна компетентност по дела за родителска отговорност според Регламент (ЕО) 2201/2003.

1. Отношения между родители и деца
Отношенията между родител и деца в съвременното МЧП се уреждат въз основа на един общ принцип – принципа за закрила на интересите на детето. Той важи както за многостранните международни конвенции в тази материя, така и за националното МЧП на европейските държави.

2. Международна компетентност по дела за родителска отговорност според Регламент 2201/2003
2.1. Приложно поле на регламента
Основно значение за българското МЧП в материята на отношенията между родители и деца има този регламент. В приложното поле на Регламента изрично са включени и настойничеството и попечителството. Този регламент урежда два основни въпроса:
- международната компетентност по дела за родителска отговорност (родителски права по смисъла на Семейния кодекс)
- признаването и изпълнението на решения по такива дела.

Понятието родителска отговорност има автономен характер и е определено като: всички права и задължения, които се отнасят до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице, по силата на решение на закона, или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

2.2. Компетентност
Според чл. 8 от Регламента съдилищата на тази държава-членка, в която е обичайното местопребиваване на детето, са компетентни по дела за родителски права. Компетентността се определя към момента на предявяването на иска. В случаите на отвличане, когато детето е отведено или задържано без правно основание на територията на друга държава, компетентността на съда по чл. 8 се запазва до придобиването на ново обичайно местопребиваване на територията друга държава-членка. Според чл. 12 от Регламента компетентни ще са и тези съдилища, пред които се води съответния брачен иск – дело за развод, съдебна раздяла или унищожаване на брака. Тогава, когато не може да се определи обичайното местопребиваване на детето, компетентен е съдът в тази държава, в която пребивава детето. Ако липсва компетентност въз основа на тези всичките критерии, тя се определя въз основа на националното МЧП. В КМЧП това е разпоредбата на чл. 9, съгласно която, българският съд ще е компетентен винаги, когато детето или родителят е българки гражданин или има обичайно местопребиваване у нас. Запазва се и общата компетентност по чл. 4 от КМЧП.

3. Приложимо право по Хагската конвенция от 1996 г.
Приложимото право се урежда от Хагската конвенция след влизането ни в сила в ЕС, в кръга на приложното поле на Хагската конвенция са: предоставянето, упражняването и пълното или частичното оттегляне на родителските права, правото на грижа за детето, правото да се определя неговото местоживеене, настойничеството и попечителството. Към така очертания кръг от отношения се прилага, на първо място правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето.
Българския съд ще прилага българското право, ако е компетентен поради обичайното местопребиваване на детето в България, но ако има друга държава, с която детето е в по-тясна връзка следва да се приложи нейното право. Правото на обичайното местопребиваване на детето урежда наличието и прекратяване на родителските права по силата на закона. Ако местопребиваването се промени, родителските права, които съществуват по правото на държавата по обичайното местопребиваване на детето се запазват. Препращането е изключено.

4. Според КМЧП
Съгласно чл. 85 КМЧП отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а ако те нямат общо обичайно местопребиваване, се прилага правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето (закриляното лице),  или неговото отечествено право, ако е по-благоприятно за детето.