31. Произход. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за произход.

1. Произход – урежда се само от КМЧП
Фактът на раждането на детето от майката и фактът на зачеването от бащата са в основата на биологическата връзка, която връзка се установява и оспорва. Тази връзка се урежда от правни норми, които в своята съвкупност образуват института на произхода в семейното право. Всяка държава създава своя собствена уредба на произхода, която уредба се различава от другите уредби.

2. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за произход
С разпоредбата на чл. 9 от КМЧП се създава специална норма за международната компетентност в материята на произхода. Тя определя случаите в които българските съдилища и други органи (длъжностно лице по гражданско състояние, пред което се прави припознаване) са компетентни по производствата за установяване и оспорване на произход. Освен общата компетентност по чл. 4 КМЧП, компетентността на българските органи ще е налице и когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България. Разликата между чл. 4 и чл. 9 на КМЧП се изразява в това, че с чл. 9 критериите на чл. 4 се разпростират и върху ищец, който не е български гражданин, но има обичайно местопребиваване в България. Няма значение дали това е детето или родителя. Може да се заведе иск и пред съд на чужда държава, в съответствие с нейните правила за международна компетентност.

3. Приложимо право
По силата на чл. 81, ал. 1 КМЧП българският съд по дела за произход ще прилага отечественото право на детето към момента на раждане. В следващата алинея се предвижда възможност за прилагане на отечественото право на детето към момента на възстановяване на произхода, на правото на държавата, в която то има обичайно местопребиваване или правото на държавата, което е приложимо към личните отношения между родителите към момента на раждането. Условията за осъществяване на някоя от тези възможности е, да е по-благоприятно правото за детето – всяка от страните по делото може да прецени кое е по-благоприятно. Препращането е допустимо, дори самата разпоредба пише, че то се приема, когато това право допуска установяването на произхода на детето.