30. Развод. Международна компетентност по искове за развод. Приложимо право. Регламент 1259/2010 г. относно осъществяване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развода и законна раздяла.

МЧП винаги е отделяло значително внимание на прекратяването на брака чрез развод. Съществуването на значителни различия между националните правни системи затруднява уеднаквяването на уредбата. Що се отнася до правилата за международната компетентност, процедурите по обявяването на брака за нищожен, разводът и законната раздяла се уреждат от Регламент 2201/03.

1. Международна компетентност по искове за развод
1.1. По Регламент 2201/03
В Регламент 2201/03 се посочва компетентния съд, както за исковете за унищожаване на брака, така и тези за неговото прекратяване чрез развод, като в регламента е обхванат и института на съдебна раздяла (който е непознат за българското право). Международната компетентност на държавите-членки е уредена по гъвкав начин, което улеснява достъпа до правосъдие на съпрузите. Българските съдилища ще бъдат компетентни винаги, когато двамата съпрузи или само ответникът имат обичайно местопребиваване в България (тук гражданството е без значение). Компетентен ще е българския съд и когато само ищецът е с обичайно местопребиваване тук, но при наличието на четири условия:
- последното им общо обичайно местопребиваване да е било в България и ищецът още да живее тук;
- исковата молба да е съвместна;
- ищецът пребивава у нас поне 1 година преди предявяването на иска за развод;
- достатъчно е този срок да е поне 6 месеца, ако ищецът е български гражданин.

При наличието на общо гражданство на двамата съпрузи са компетентни и съдилищата на отечествената им държава. В случая на Великобритания и Ирландия, компетентен е съдът на техния общ домицилий. Съдът на държава членка, който е компетентен да постанови съдебната раздяла може да я преобразува в развод, ако това е допустимо според правото на тази държава членка. Определената с чл. 3 и 4 компетентност от Регламент 2201/03 е изключителна – иск срещу съпруг, който е с обичайно местопребиваване в държава-членка или е гражданин на държава- членка, може да бъде предявен пред съда на друга държава членка само в съответствие с тези разпоредби. Ако в хипотезата на последното обичайно местопребиваване на територията на държава-членка, когато единия съпруг още живее там, той може да води иска за развод срещу другия съпруг в тази държава, дори ответникът да няма европейско гражданство и той да е с обичайно местопребиваване в трета държава.

1.2. По КМЧП - В случаите, когато не попадат в обхвата на чл. 3-5 от Регламент 2201/03, международната компетентност на българския съд ще се определя от КМЧП. По чл. 7 от него, за да е компетентен българския съд по иска за развод, е достатъчно единия от съпрузите (няма значение дали е ищец или ответник) да е български гражданин или да е лице с обичайно местопребиваване у нас. Разпоредбите и на регламента и на КМЧП не определят местната и родовата подсъдност. Съдът служебно следи за наличието на международна компетентност. Когато има висящо дело пред чужд съд се прилага правилото за приоритет на първото заведено дело.

2. Приложимо право според Регламент 1259/2010
2.1. Избор на приложимо право
По силата на чл. 5 от Регламент 1259/2010, влязъл в сила 2012 г., съпрузите могат по взаимно съгласие да изберат приложимото право към техния развод и законна раздяла. Изборът трябва да бъде измежду четири възможности:
- обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на сключването на споразумението;
- правото на последното им обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там към момента на сключване на споразумението;
- правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на сключване на споразумението;
- правото на сезирания съд.

2.2. Приложимото право при липса на избор е регламентирано в чл. 8 от Регламента и е правото по:
- обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда
- правото на последното им обичайно местопребиваване, при условие че това пребиваване е приключило не повече от 1 година преди сезирането на съда
- правото на държавата, чийто граждани са съпрузите към момента на сезиране на съда
- правото на сезирания съд.

3. Приложимо право според КМЧП
Според чл. 82 ако съпрузите са с еднакво гражданство се прилага отечественото им право. Ако липсва общо гражданство на съпрузите, се прилага правото на държавата, където е обичайното им местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Ако липсва и обичайно местопребиваване се прилага българското право. В тази материя е запазено препращането.

Така например, ако българският съд е насочен от чл. 82 към белгийското право в качеството му на общо отечествено право на съпрузите, които живеят в България, българският съд ще бъде върнат към българското право от нормата на КМЧП Белгия, която подчинява развода на правото на държавата, в която е общото обичайно местопребиваване на лицата.