27. Международна компетентност на българските органи за сключване на брак. Сключване на брак пред чуждестранен компетентен орган. Дипломатически /консулски/ брак. Форма на брака – приложимо право. Условия за сключване на брак.

1. Сключване на брак
В българското МЧП е сравнително подробна уредбата за браковете с международен елемент. Основен източник в тази насока е КМЧП, в който са посочени компетентните органи, пред които се сключва брака, формата в която се сключва, условията на които трябва да отговарят лицата и унищожаемостта на брака

2. Компетентни органи
Разпоредбата на чл. 6 от КМЧП определя компетентните органи, пред които две лица могат да сключват брак. Първо компетентността на един орган да сключва международни бракове се преценява според правото на държавата, която го е създала. Второ, възможността едно лице да сключва брак пред чужд орган се определя от неговото лично право.

2.1. Брак, сключен пред длъжностно лице по гражданското състояние – Длъжностното лице по гражданското състояние е компетентно да сключи брак у нас между две лица, ако едно от тях е български гражданин или има обичайно местопребиваване у нас (кметовете на общината). Тоест. тук се изключват бракове между лица които не са българи или нямат местоживеене в България и се изключва т. нар. туристически бракове.

2.2. Дипломатически /консулски/ брак
Брак пред дипломатически или консулски представител на чужда държава - в случаите, когато и двамата встъпващи в брак са чужди граждани (еднакво гражданство), бракът може да се сключи пред дипломатически или консулски представител на отечествената им държава (ако правото на тази държава допуска това). Ако двамата имат различно гражданство, те пак могат да се оженят така, но трябва и двете им държави да позволяват това.
Брак пред български дипломатически или консулски представител – такъв брак може да се сключи между български граждани в чужбина – приемаща държава. Като условие за такъв брак е правото на приемащата държава да допуска това.

2.3. Брак пред компетентен орган на чужда държава – Такъв брак сключват български граждани в чужбина, но това може и когато само едното от лицата е българин. Условието е, че този брак трябва да е допустим от правото на чуждата държава.

3. Форма на брака
Въпросът за формата е въпрос за реда, по който се сключва бракът в различните национални правни системи. Тоест, определя се от органа, пред който се сключва брака. Според КМЧП формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган се сключва самия брак. Правото на компетентния орган по правило съвпада с правото по местосключването на брака, но може и да се различава от него (пример са дипломатическия и консулския брак). Меродавно по силата на чл. 75, ал. 1 КМЧП е правото на органа.

4. Условия за сключване на брак
Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 КМЧП посочва, че условията за сключване на брак за всяко от лицата се определя от правото на държавата, чийто гражданин е то към момента на сключването на брака. Препращането не е изключено. По така определеното право се определя брачната дееспособност на лицето, наличието или липсата на пороци в съгласието, наличието на определени пречки като родство, здравословно състояние и пр. По отношение на брачната дееспособност на български гражданин разпоредбата на чл. 76, ал. 1 КМЧП изрично предвижда възможността разрешението по чл. 6 от Семейния кодекс за 16-годишно лице да се даде от българския дипломатически или консулски представител в съответната държава, където се сключва брака. За българското право въпросът за еднополовите бракове е в обхвата на обществения ред и тези бракове са забранени (например в Белгия не са), но един такъв брак, сключен в чужбина, следва да бъде признат в България.

5. Установяване липсата на пречки – разпоредбата на чл. 77 КМЧП задължава чуждия гражданин, който сключва брак пред наш орган, да удостовери, че неговото отечествено право признава брака, сключен пред чужд компетентен орган, и че за него няма пречки за сключване на брака.