26. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за права върху обекти на индустриална собственост.

1. Понятие за индустриална собственост
Съдържанието на това понятие може да бъде извлечено от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 година. България е страна по тази конвенция по силата на Ньойския мирен договор (от 1919 г.). Според чл. 1 от Парижката конвенция предмет на закрила на индустриалната собственост са патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или моделите, търговките марки, търговското име и още няколко други.

2. Международна компетентност по Регламент 44/01
За съвременното българско МЧП уредбата на международната компетентност в Регламента е от водещо значение. Тази уредба обхваща различни искове като например:
2.1. Исковете относно регистрацията или действителността на патенти, търговки марки, дизайни или други сродни права, за които се изисква да се заявят или регистрират. Съгласно чл. 22 от Регламента по такива искове имат изключителна компетентност съдилищата на държавата-членка, в която е подадена заявка за издаване или регистрация, или издаването или регистрацията са извършени.
2. Исковете относно действителността на самото вписване – изключителна международна компетентност има държавата-членка която води регистъра.
3. Искове относно самите нематериални права – кой е притежателят на националния патент, търговската марка и прочие - международната компетентност в тези случаи се урежда по общия начин.
4. Исковете относно нарушаването на нематериалните права – в тези случаи важи общата компетентност по чл. 2.
5. Исковете във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент са изключително подсъдни на държавата-членка, на която е предоставен патентът.

3. Международна компетентност за търговската марка
Съществува отделна уредба за търговската марка в рамките на ЕС в регламент 207/09, който регламент се прилага пряко и с предимство пред КМЧП.

4. Международна компетентност по КМЧП
В случаите, когато не с прилага никой от посочените актове на ЕС или друг международен договор, въпросът за международната компетентност на българските съдилища ще се определя от КМЧП. По искове за права върху обекти на индустриалната собственост българските съдилища са изключително компетентни, когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в България.

5. Пряка уредба в ЕС
В рамките на ЕС е правен опит за приемане на уеднаквена пряка уредба на патента, т.нар. общностен патент с международна конвенция (в Люксембург 1989 г.), но тя не е получила необходимите ратификации и не е влязла в сила. Трябва да се отбележат три водещи регламента на ЕС в материята на правото на индустриалната собственост:
1. Регламент 207/09 относно марката на Общността; определението на търговска марка в Регламента съвпада почти с това в ЗМГО (Закон за марките и географските означения).
2. Регламент за промишления дизайн от 2001 г.
3. Регламент за закрила на географски указания за произхода на земеделските продукти и храни.
Уредбата в ЕС по индустриалната собственост непрекъснато се развива.

6. Стълкновителна уредба на КМЧП
По силата на разпоредба на КМЧП (чл. 71, ал. 2) възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриалната собственост се уреждат от правото на държавата, в която държава е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация, нормата е двустранна и външно дава възможност за прилагане на чуждо право от българския съд.