25. Международна компетентност на българските съдилища по дела за авторски права и права сродни на авторското право. Международноправна закрила на авторското право.

Право на интелектуална собственост
Поради своето естество правото на интелектуалната собственост поставя редица въпроси пред МЧП. Това важи както за индустриалната собственост, включваща закрилата на изобретенията, промишлените образци и търговските марки, така и авторските и сродните на тях права. Като обективиран продукт всички те са имущество от гледна точка на правото. Това налага и самостоятелната им гражданскоправна и международно-частноправна уредба.

1. Международна компетентност
а) Регламент 44/01 - На първо място трябва да се има предвид компетентността съгласно разпоредбите на Регламент 44/01. Тъй като за авторското право и за сродните му права липсва изключителна компетентност, компетентни според регламента ще са съдилищата по местоживеенето на ответника (чл. 2/ обща компетентност) или уговореният между страните съд. В случаите на искове за вреди от неправомерно ползване на чуждо авторско право компетентен може да е и съдът на територията, на която е настъпило, или може да настъпи вредоносното събитие (специална компетентност).

б) КМЧП - В случаите когато международната компетентност не може да се определя от Регламента (например когато ответника няма местоживеене в държава-членка или липсват другите условия) се прилага чл. 13 от КМЧП. Българските съдилища са компетентни по искове за авторско право и сродни на авторството, когато закрилата се търси на територията на България. (пр. искове за обезщетение по чл. 94 ЗАПСП нарушение на авторско право.

2. Приложимо право по ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права)
Закрилата на авторското право и сродните му права е уредена в отделен закон, който закон е бил многократно изменян и допълван, за да бъде българското авторско право хармонизирано с правото на ЕС, в което право действат множество директиви, които са въведени във вътрешното ни право. За МЧП са важни едностранните отпращащи норми на чл. 99 и 102 от ЗАПСП, в които под наименование „приложим закон” се урежда приложното поле на този закон. Закрила се дава на автори с българско гражданство и постоянен адрес у нас, така и на публикуваните произведения в държава с която сме сключили международен договор в областта на авторското право.

3. Приложимо право по КМЧП – според разпоредбата на чл. 71 от КМЧП възникването, съдържанието, прехвърляне и прекратяването на авторското право и сродните му права, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила. Тази норма е двустранна и дава възможност за прилагането на чуждо право. Сравнително широкият обхват на едностранните отпращащи норми на ЗАПСП обаче силно стеснява приложното поле на КМЧП. Препращането тук не е изключено съгласно чл. 40, ал. 2

4. Международнодоговорна уредба
В материята на авторското право и сродните му права съществуват множество международни договори, по които България е страна. Създадената с тези договори уредба поначало е пряка. Основната цел на конвенциите не е уеднаквяване на МЧП, а премахване на дискриминацията в сферата на интелектуалната собственост по отношение на чужденците.