24. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за вещни права. Придобиване и прекратяване на вещни права. Вещни права върху превозвани вещи, транспортни средства и културни ценности.

1. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за вещни права върху недвижими вещи.
В българското МЧП водещата от практическа гледна точка норма се съдържа в разпоредбата на чл. 22 от Регламент 44/01. Международно компетентен да разгледа искове за вещни права върху недвижим имот е съдът на тази държава-членка, на чиято територия е разположен този имот.

Понятието „вещни права” е определено от СЕС като автономно, което обхваща само исковете за определяне на обхвата, съдържанието, собствеността или владението на недвижима собственост или съществуването на други права.

Компетентността по тези искове е изключителна и има императивен характер и българският съд не може да се отклонява от нея. Тук е без значение къде е обичайното местопребиваване на ответника или дали страните са постигнали съгласие да водят делото пред избран от тях съд, защото един такъв избор не би бил действителен. Няма да се признават в България решенията, постановени в нарушение на тази компетентност, например от държава, в която не се намира дадения имот, но тъй като привръзката местонахождението на имота се прилага в целия свят, то означава, че едно такова решение не би се признало никъде.

Правилото за компетентност по чл. 22 от Регламент 44/01 е приложимо към отделни лични искове, тогава когато тези лични искове са свързани с недвижимата собственост – например исковете, които произтичат от договор за наем на недвижим имот.

Съгласно чл. 12 на КМЧП изключителната компетентност на българските съдилища важи само за недвижимите имоти, намиращи се на територията на България. Тя се разпростира върху дело по искове за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за сключване на окончателен договор, за разваляне, унищожаване или обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот и за други, които са изредени в чл. 109 от ГПК.

1.1. Приложимо право
Според българското МЧП вещните права върху недвижими вещи се уреждат по местонахождението на вещта (lex rei sitae).

2. Международна компетентност по дела за вещни права върху движими вещи.
В регламента няма специална разпоредба относно международната компетентност по дела за вещни права върху движими вещи. Следователно, на първо място компетентен ще бъде избраният от страните съд (изрично или мълчаливо). Ако такъв избор липсва, в действие влиза общата компетентност – съдът на държава-членка където е местоживеенето на ответника. Тази уредба почти съвпада и с уредбата в КМЧП за компетентност на българските съдилища, която ще е налице когато: ответникът има обичайно местопребиваване на територията на РБ, ищецът е български гражданин или когато вещта се намира у нас.

2.1. Приложимо право
Приложимото право към вещните права върху движимите вещи се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта. Разпоредбата на българското МЧП възприема унитарния принцип, защото подчинява на едно и също право недвижимите и движимите вещи.
Правото по местонахождение на вещта се прилага за придобиването и прекратяването на вещните права и на владение. Меродавен е моментът на извършване на действието или на настъпване на обстоятелството, което обуславя придобиването или прекратяването – пример: когато правото на собственост върху вещта преминава по силата на сключен договор, правото на местонахождение на вещта ще определи дали е необходимо предаването на вещта или е достатъчно самото сключване на договора за да премине собствеността у преубретателя.

2.2. Придобивна давност
Промяната на местонахождението на вещта (при недвижимите имоти при промяна на границите) има значение за придобивната давност – срокът, който е изтекъл във всяка една държава се зачита, а моментът на придобиването на правото на собственост поради изтекла придобивна давност се определя от правото на държавата по местонахождението на вещта, в която държава изтича срокът.

3. Вещни права върху вещи в движение
Тази уредба е самостоятелна и има голямо практическо значение. Вещите в движение са тези вещи (предимно стоки), които се транспортират през територията на различни държави. Ако вещта не е натоварена на транспортното средство и превозът не е започнал – тя не е в движение.
Според КМЧП придобиването и прекратяване на вещни права върху вещи в движение се урежда от правото на държавата по тяхното местоназначение (мястото където ще се изпрати нещото - което трябва да е определено, а не предполагаемо). В някои случаи прехвърлянето на собствеността върху вещите в движение може да става с предаването на определен документ (товарителница, коносамент).

4. Вещни права върху транспортни вещи
В КМЧП е уредено приложимото право към придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства – кораби, въздухоплавателни средства, железопътен и шосеен транспорт. За корабите приложимото право е правото на държавата, под чийто флаг плава кораба, за въздухоплавателните средства е правото на държавата в която са вписани, а за средствата за железопътен и шосеен транспорт е приложимо правото на държавата, където е мястото на дейност на лицето, което ги експлоатира.

5. Културни ценности
5.1. Уредба в КМЧП - Искането на една държава да се върне една неправомерно изнесена вещ, която е включена в културното наследство на държавата, се урежда от нейното право (на държавата), но тя може да избере искането да се урежда от държавата, където се намира вещта. Компетентни ще са органите на територията на държавата, където се намира неправомерно изнесената вещ.
5.2. Уредба в ЕС – Има директива от 1993 относно връщането на незаконно изнесени от територията на държава-членка, като разпоредбите на директивата са въведени в българското право чрез Закона за културното наследство. Основният способ, който е възприет в директивата и съответно в българския закон, е сътрудничеството между централните органи на държавите-членки (в БГ министъра на културата), които чрез искания по надлежния ред издирват и връщат незаконно изнесените ценности. Според закона за културните ценности на връщане подлежат движима културна ценност. Въпросът за връщането и може да се уреди чрез споразумение между нейния владелец или държател и отправилата искане държава-членка, а когато няма споразумение - уредбата предвижда възможност за съдебно производство по инициатива на отправилата искане за връщане държава срещу владелеца/държателя и производството ще се води по ГПК.

6. Уредба на концесиите в българското международно частно право.
Концесия – друг вид частноправен договор – винаги концедент е държавата – обект е винаги държавна или общинска собственост, единствено държавите могат да бъдат концеденти. В Закона за концесиите е предвидено, че страните могат да изберат приложимо право в договора, предвидено е минимално съдържание на договора и е предвидено, че може да има арбитражна клауза.

Предмет на концесията: обекти, изключителна държавна собственост, други обекти, публична общинска собственост, публична държавна собственост, обекти, където държавата има монопол.

Страни по концесията: концедент – приемащата инвестициите страна. Тя е само публичен субект – държавата или общината.

Концесионерът се определя по особена процедура – търг, конкурс или непосредствено определяне от Министерския съвет. Като форма на инвестиции, концесията е ограничена със срок /за разлика от другите инвестиции/ - 35 години с възможност за продължаване, но не повече от 50 години. За същия обект може да се даде още само 1 концесия след изтичането на срока и то за същия срок от 35 години. Отношенията между страните по концесията се уреждат само с концесионен договор /ЗК/. В закона са предвидени основания за прекратяване на концесионното правоотношение.