23. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за правни сделки. Представителство. Погасителна давност.

1. Формата на правните сделки може да бъде:
а) консенсуална – когато се сключва по волята на страните;
б) законова – когато се налага от закона.

Според правното положение на автора на акта, формата може да е:
а) частна (от частно лице, пример - собственоръчно завещание);
б) публична (от овластен орган, пример - нотариален акт).

Според начина на изразяване на волята:
а) устна или писмена
б) формална, неформална и т.н.

За първи път в българското МЧП се създава една обща норма, с която норма се посочва кое право е приложимото към формата на правните сделки (чл. 61 КМЧП):
а) Това е правото на държавата, което право е приложимо към самата сделка.
Чрез този законодателен подход се цели създаването на единен режим на сделката, подчиняващ на едно и също право както изискванията към формата на сделката, така и съдържанието ѝ. В следващото изречение на същата разпоредба се казва че:
б) Достатъчно е да бъде спазена формата, която е определена от правото на държавата по местоизвършването на сделката.
Съчетаването на двата принципа води до факултативност на уредбата и страните могат да избират между различни закони, което улеснява гражданския обмен.

Общата норма няма да се прилага, ако е налице специална уредба на формата за различните категории частноправни отношения. (пример: формата на консулския брак, не е подчинена на правото на местосключването на брака, а е подчинена на правото на органа, който сключва брака.) Друга специална уредба на формата е на завещанието, която е алтернативна по своя характер. Там наред с правилото за прилагане на правото по местоизвършване на акта е предвидено факултативно и правото по гражданството или по обичайното местопребиваване на завещателя.
От казаното може да се констатира стремеж да се предостави широка свобода на формата, което е обща тенденция на МЧП.

2. Представителство
Съществуват два вида представителство, които са подчинение на различна философия.
I. Законното представителство възниква по необходимост и основна цел при него е защитата на представляваното лице. Неговата уредба е свързана най-тясно с правото на представлявания, така както урежда личния му статус. (отношения между родители и деца, настойничество и попечителство
II. Доброволното представителство се създава по волята на страните (представлявано лице и представител) чрез сключването на договор между тях.
Отношенията между представител и представляван се уреждат от приложимото право към сключения между тях договор. Българският законодател не е уредил със самостоятелна отпращаща норма случаите на такива договори с международен елемент, но това се дължи на факта, че те не се различават с нищо от общия тип договори, които са уредени с генерална отпращаща норма. Отношенията между представлявания и представителя се уреждат от разпоредбите на чл. 93 и чл. 94 от КМЧП.

Приложимо право на първо място ще бъде избраното от страните право (изрично или мълчаливо). При липса на избор ще се прилага правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Има законова презумпция в КМЧП, според която най-тясна връзка с договора има държавата, където представителят има обичайно местопребиваване или главно управление.
Отношения между представлявания и третите лица – тъй като представляваният влиза в частноправни отношения с трети лица, като последица от действията на представителя се поставят въпросите за съществуването и обхвата на представителната власт, както и за правните последици от действията на представителя, които въпроси се уреждат от КМЧП.
Ако по някой от тези въпроси представляваният и третото лице са се споразумели за прилагане на избрано от тях право, което право не бива да засяга интересите на представителя - то приложимо ще е избраното. При липса на избор е приложимо правото на държавата, където е основното място на дейност на представителя към момента на извършването на съответното действие.

3. Погасителна давност
Според чл. 63 КМЧП за погасителната давност се прилага правото, което урежда съответното отношение. Тази разпоредба изпълнява две функции:
I. Първата от тях е да снеме проблема за квалификацията на погасителната давност и възможните усложнения, които могат да възникнат като последица от различната квалификация по различните правни ситеми.
II. Втората функция, която изпълнява разпоредбата на чл. 63 от КМЧП, е да определя обхвата на отпращащите норми. Всяка отпращаща норма на КМЧП автоматично включва в своя обхват на действие и отпращане към нормите за погасителната давност на правото, посочени в нея.