22. Държавата и международните организации като субекти на частноправните отношения с международен елемент. Абсолютен и функционален имунитет.

1. Държавата като субект на частноправни отношения
По силата на своя суверенитет всяка държава разполага с международно признатото право да създава свои закони и административни правила, чрез които да определя обема и съдържанието на собствената си правосубектност в областта на частноправните отношения. Именно и тук е разликата между държавата и другите субекти на правото.
Държавата е едновременно субект на правно регулиране (защото тя създава правото) и адресат на правни норми (защото тя се подчинява на създаденото от нея право). Обемът на тази правосубектност зависи от характера на отношенията, в които държавата може да участва – например, тя няма как да участва в едно семейно правоотношение. По правило гражданската правосубектност на държавата е ограничена в рамките на вещното, облигационното и търговското право, а в отделни хипотези и в наследственото. Доколкото в тези области държавата може да е страна по частноправно отношение с международен елемент – тя има качеството на субект на МЧП.

Държавата притежава международноправна публичноправна правоспособност, която възниква от самия факт на съществуването ѝ (ipso facto). Държавата определя правосубектността си едностранно, като се съобразява с нормите на международното публично право.

В чл. 60 от КМЧП изрично се предвижда, че разпоредбите на Кодекса се прилагат и към частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държавата, освен ако в закон е установено друго. С тази разпоредба държавата сама се е приравнила с останалите частноправни субекти в урежданите в КМЧП отношения. Т.е. когато отпращащите норми на кодекса посочват като приложимо чуждо право, това право ще важи и за българската държава, ако е страна по правоотношението.

Същественото при държавата като субект е, че тя се ползва от имунитет. Имунитетът е институт на МПП и е израз на принципът „равен над равен няма юрисдикция”. Т.е. държавата може да се подчини на чужда юрисдикция само, ако тя се съгласи. Това, че държавата се явява ответник по делата в Страсбург е свързано с обстоятелството, че тя е страна по Международната конвенция за правата на човека. Видове имунитет от значение на МЧП:

2. Абсолютен и относителен (функционален) имунитет.
2.1. Абсолютен – имунитет, който се разпростира върху всички действия на държавата и може да бъде ограничаван само по нейна собствена преценка;
2.2. Относителен/функционален – имунитет, при който сделките на държавата се разделя на два вида:
- Сделки, които се сключват от държавата като суверен публичноправен субект (Acta jure imperij) и
- Сделки, които се сключват от държавата като частноправен субект (Acta jure gestii) – МЧП се интересува само от тези сделки.

3. Международните организации, които имат правосубектност, черпят тази правосубектност от международния договор.
Те са основни субекти на МПП. Могат да участват и в частни отношения с международен елемент. Те са два вида:
3.1. Персонифицирани организации – техният статус се определя подобно на статуса на ЮЛ. Уредбата на правния им статус е стълкновителна. Статусът им се определя и от учредителния им акт – международен договор. Налице е комбинация между стълкновителна уредба и материална уредба в международния договор /учредителен акт/.
3.2. Неперсонифицирани организации. Правният статус се определя от Закона за поданството им, но е меродавен и учредителният акт. Неперсонифициран – считат се за ЮЛ – правният статус зависи от формата им.