21. Обхват на приложимото право по отношение на юридическите лица. Преместване на седалището, преобразуването на юридическото лице и практиката на Съда на ЕС

1. Приложимо право
В материята на юридическите лица съществуват няколко основни разрешения при определянето на приложимото право. Приложимото право може да се определя от:
а) правото на държавата, в съответствие с чието законодателство ЮЛ се учредява – при този подход остава без значение неговото седалище или пък мястото на осъществяване на основната му дейност. Този подход е основен за англосаксонската правна система и като характерен представител на този подход е Швейцария, според нейния КМЧП – дружествата се уреждат от правото на държавата, въз основа на което право те са създадени.
б) правото на уставното седалище, както е в Португалия
в) правото на центранлото управление на юридическото лице, както е в Белгия

2. Приложимо право според КМЧП
Въпреки наличието на различни подходи, в българското МЧП е възприета комбинирана система и съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП - юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. По същото това право (месторегистрацията) се урежда и правното положение на клона, сдруженията или организациите които не са ЮЛ.

В ал. 2 на чл. 56 се обръща внимание на тези случаи, при които не е задължителна регистрация на ЮЛ или пък то е регистрирано в няколко държави – кое ще е приложимото право за уреждането на ЮЛ – тогава се прилага правото по уставното му седалище.
Ако местонахождението на седалището по устройствения акт на ЮЛ не съвпада с местонахождението на действителното управление на същото ЮЛ, тогава се прилага правото на местонахождението на действителното му управление.

1.3. Обхват на приложимото право по отношение на юридическите лица – кога се прилагат разпоредбите на КМЧП от раздел 2 на глава 5?
Този въпрос се намира в отделна разпоредба, която е по образец на някои Хагски конвенции. Целта на тази разпоредба е да квалифицира обхватът на стълкновителната норма.

Съгласно чл. 58 посоченото в предходните разпоредби право, се прилага към следните 9 хипотези:
1. учредяването, правната природа и организационната форма на ЮЛ;
2. името или фирменото наименование;
3. правосубектността и правото на управление;
4. състав, компетентност;
5. представителство;
6. придобиване и загубване на членство;
7. отговорността за задължения;
8. последици от нарушения на закона или на устройствения акт;
9. преобразуването и прекратяването на ЮЛ;
* Препращането към правото на съда или към правото на трета държава в тези 9 хипотези е изключено от чл. 40, ал. 2.

2. Преместване на седалището, преобразуването на юридическото лице и практиката на Съда на ЕС
2.1. В разпоредбата на чл. 59 КМЧП се предвижда, че трябва да бъдат спазени законите на всички заинтересовани държави. Прилагането на тази норма относно ЮЛ може да бъде ограничено от МЧП на ЕС.
В случая на преместване на седалището на ЮЛ действат някои разпоредби на ДФЕС, които задължават всяка държава-членка да признае правосубектността на юридическите лица, създадени при спазването на разпоредбите на друга държава-членка.

Като характерен пример се дава решението на СЕС постановено по дело, на което накратко фактите са следните:
Имало едно регистрирано в Холандия дружество, което премества управлението си в Германия, защото собствеността е преминала в германски съдружници. Според германските власти дружеството отново трябвало да се учреди в Германия, защото МЧП на Германия подчинява правоспособността на дружествата на правото на тяхното място на управление. В решението си по това дело СЕС приема, че германската отпращаща норма пречи на свободата на установяване на ЮЛ, уредена в ДЕО и именно поради това тя не може да бъде приложена.
В един такъв случаи българският съд не би приложил чл. 59 от КМЧП, ако правото на държавата, в която се премества седалището на ЮЛ, поставя изисквания, които затрудняват свободата на установяване.

Друго дело на СЕС с което се стига до подобен извод е това, при което едни датчани били регистрирали юридическо лице в Англия с цел да избегнат норми на датското право, които норми изисквали минимален дялов капитал. Идеята им обаче била в последствие да регистрират клон в Дания, който всъщност да осъществява цялата стопанска дейност на дружеството. Дания обаче отказала да регистрира този клон, и се позовала на заобикалянето на закона – на датското право. СЕС обаче приел че актът на Дания нарушава свободата на установяване, но все пак признава правото на Дания да санкционира по друг начин това заобикаляне на закона.

Извод от делата: Националните норми на МЧП – както отпращащите, така и преките са неприложими, когато тяхното прилагане би могло да затрудни по какъвто и да е начин свободата на установяване на ЮЛ между държавите-членки така, както е установено в ДФЕС и в практиката на СЕС.

2.3. Преместване на седалище и преобразуване по ТЗ и КМЧП.
а) Преместване на седалище и преобразуване по ТЗ – няколко норми, които се отнасят само до вливане и сливане на дружества, като трябва поне едно от дружествата да е със седалище в друга държава членка на ЕС или страна по СЕИП. В Търговския закон с преки норми се урежда процедурата за преобразуването – съставя се общ план за преобразуване, който се проверява от проверител и решението за преобразуване се взема с мнозинство ¾ от капитала за ООД и ¾ от представените акции с право на глас за АД. Ако седалището на приемащото дружество е в България, преобразуването се вписва в Търговския регистър.

б) За случаите извън уредените в ТЗ хипотези остава да действа чл. 59 от КМЧП. Тази разпоредба обхваща както преместването на ЮЛ със седалище в България, така и ЮЛ със седалище в чужбина. Действителността на преместването и преобразуването ще се преценява в съответствие с правото на двете държави – държавата в която се е намирало първоначалното седалище на ЮЛ и тази държава в която е новоустановеното седалище на ЮЛ. Препращането е изключено.