20. Националност на юридическите лица в международното частно право. Приложимо право към личния статут на юридическите лица и неперсонифицираните образувания в българското международното частно право.

1. Правосубектност
Юридическите лица са основни субекти на международното частно право. За нуждите на МЧП три основни белега се отнасят към правосубектността на ЮЛ:

1.1. Юридическите лица притежават имущество. Това имущество заедно със съвкупността от права и задължения, които се предоставят от закона на ЮЛ, позволяват на юридическото лице да функционира като един участник в международния обмен.
1.2. Втория отличителен белег на юридическите лица е тази, призната от правото способност, то да може да сключва договори и да извършва други сделки, с които сделки то да придобива права и да поема задължения.
1.3. На трето място, правото предоставя на ЮЛ качеството на процесуален субект – юридическото лице е процесуално легитимирано както активно (да предявява искове), така и пасивно (да бъде ответник).

2. Изключителна компетентност по дела относно правния статут на юридическите лица.
Изключителната важност на уредбата на ЮЛ за МЧП се отразява в изключителната компетентност, която то предвижда за разрешаването на свързаните с правосубектността въпроси. Основна процесуална норма за българския съд е разпоредбата на чл. 22 от Регламент 44/01, съгласно която разпоредба по делата за:
- действителността на създаването /недействителността/
- прекратяване на ТД или други ЮЛ или сдружения на ФЛ или ЮЛ
- за действителността на решения на техни органи,
международно компетентен е съдът на тази държава-членка, в която държава се намира седалището на търговското дружество, юридическото лице или сдружението.

2.1. Какво е ЮЛ по смисъла на чл. 22 от Регламент 44/01? 
Това са:
а) търговските дружества от всякакъв вид;
б) юридическите лица, които нямат характер на търговски дружества (граждански сдружения, фондации и др.);
в) образувания, които не са ЮЛ, но законът по тяхното създаване им предоставя определени права (етажна собственост, наследства и др).
* Изключени са обаче образувания и корпорации, подчинени на публичното право, както и такива, свързани със семейното право, като семейната имуществена общност.

2.2. Обхват на чл. 22 от Регламент 44/01
В приложното поле на чл. 22 от Регламент 44/01 са исковете, които се отнасят до валидността или нищожността на учредяването на ЮЛ, както и исковете относно тяхното прекратяване. В приложното поле спадат още исковете за ликвидация, вследствие на банкрут или неплатежоспособност на юридическите лица. Процедурата по обявяване на несъстоятелност е предмет на друг регламент – 1346/00. Нормата на чл. 22 не се прилага към исковете за отношенията между съдружниците, исковете които засягат отговорността на дружеството, на съдружниците, или исковете за отговорността на управителните му органи – тези искове се уреждат от други разпоредби на Регламент 44/01.

2.3. Седалище на ЮЛ по Регламент 44/01
Както вече се каза по-горе международно компетентен е съдът на държавата-членка, в която се намира седалището на юридическото лице. За да установи къде е това седалище, българският съд трябва да приложи чл. 56 и чл. 57 от КМЧП и по правило това ще бъде уставното му седалище, така както е определено от правото на държавата в която ЮЛ е регистрирано. Тоест, ако това седалище е на територията на България – българският съд ще бъде компетентен. Според чл. 56, ал. 3, ако има множество регистрации или липса на регистрация меродавно за определянето на компетентността на съда ще бъде действителното управление на ЮЛ.

2.4. Стълкновение на компетенции
Тъй като уредбата на Регламент 44/01 позволява на различните държави-членки да квалифицират по различен начин седалището на ЮЛ, това е предпоставка за възможно стълкновение – т.е. например при положителното стълкновение, когато две или повече държави претендират за изключителна компетентност да гледат съответното дело. В разпоредба на регламента изрично се казва, че при един такъв случаи компетентен ще бъде съдът на тази държава-членка, който първи е сезиран с иска – т.е. меродавен е моментът на подаване на исковата молба. Освен положително стълкновение има и отрицателно такова – тогава когато поради различното определяне на местожителството всяка от държавите, на чиято територия ЮЛ осъществява своята дейност, да отказва компетентност на съдилищата си. Тъй като няма как да се откаже правосъдие компетентен ще съдът на тази държава, на чиято територия юридическото лице очевидно осъществява своята дейност.

2.5. Компетентност по дела срещу ЮЛ извън ЕС
Ако седалището на ЮЛ е на територията на трета държава, т.е. не членка на ЕС тогава международната компетентност разбира се не се урежда от Регламента, а се прилагат нормите на КМЧП. Според чл. 19 от КМЧП българските съдилища са изключително компетентни, когато ЮЛ е регистрирано в България. Ако юридическото лице няма регистрация у нас, българският съд няма да е компетентен дори ако действителното управление е на наша територия.

2.6. Местоживеене на ЮЛ по Регламент 44/01
Освен изключителната компетентност за исковете, посочени по-горе, съдилищата на държави-членки са компетентни да разглеждат дела по други искове, предявени срещу ЮЛ.
Общата компетентност е уредена в чл. 2 от регламента съгласно която разпоредба компетентен е съдът по местоживеенето на ответника.

Местоживеенето на ЮЛ или на сдружение на ФЛ или ЮЛ е там, където е неговото:
а) седалище по устройствен акт;
б) централно управление;
в) основно място на стопанска дейност.

*Ако искът произтича от дейността на клон, агенция или друг вид представителство, компетентен е съдът на тази държава, където е разположено това представителство. При клонът нямаме местожителство, а разположение.