19. Приложимо право при определяне дееспособността на физическите лица. Обща и специална дееспособност. Международна компетентност на българските съдилища за ограничаване и лишаване от дееспособност.

1. Приложимо право при определяне дееспособността на физическите лица
Дееспособността представлява признатата от правото способност на едно лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. Съгласно чл. 50 КМЧП дееспособността се урежда от неговото отечествено право. Възприет е унитарния подход – правоспособността и дееспособността са подчинени на един и същ закон. За да определи приложимото право съдът трябва единствено да установи гражданството на лицето.

Тук не е изключено препращането и българският правоприлагащ орган трябва да провери как е уредена дееспособността в МЧП на държавата, чийто гражданин е лицето. Както вече беше казано при правоспособността и при дееспособността препращането е допустимо и ако стълкновителната норма на отечественото право на лицето връща към българското материално право, българския правоприлагащ орган е длъжен да го приеме и да приложи собственото си материално право.

Пример: при преценяването на дееспособността на един швейцарски гражданин според КМЧП Швейцария се урежда от правото на държавата, където е неговият домицилии и ако домицилият е в България или в трета държава, където живее с намерение да се установи - нашият съд ще приложи нейното право.

2. Обща и специална дееспособност
- общата дееспособност е регламентирана в чл. 50, ал. 1, изреч. 1 - урежда се от отечественото право
- специална дееспособност (чл. 50, ал. 1, изреч. 2) - когато има наслагване на определени изисквания върху общата дееспособност.
Пример: физическо лице, което осъществява търговска дейност, трябва освен да бъде дееспособно и да има съответните разрешения за това според националното си право. В този случай ще се реши съгласно закона, който урежда сделката по същество. Ако правото на държавата, чийто гражданин е това лице няма такова изискване за специално разрешение, не може и българският съд да изисква от него да представи документ за такава дейност.

Винаги, когато приложимото право към дадено отношение установява специални условия относно дееспособността – то се прилага. Това отношение може да бъде договорно или деликтно, да урежда брачната дееспособност или способността да се завещава – т.е. видът на отношението е без значение, а има значение единствено дали приложимото към него право съдържа специални условия относно дееспособността.

3. Недопустимост на възражение за недееспособност
В чл. 50, ал. 2 е предвидена една особена хипотеза, съгласно която ако един договор е сключен между лица, които се намират в една и съща държава, лицето което е дееспособно по правото на тази държава, не може да се позове на недееспособността си по своето или по друго право и на това основание да оспори договора. (разпоредбата не се прилага за сделки в семейните и наследствените отношения, а и за сделки за вещни права върху недвижими имоти намиращи се в държава, различна от местосключването на договора – което означава че лицето може да се позове на липса на дееспособност за тези сделки)

Ако според отечественото право на едно лице дееспособността настъпва на 21 г. (пр. САЩ или Япония), а според правото на местосключването на договора същата настъпва на 18 г. (примерно в България) то меродавно е последното. Ако американецът сключва договор в България и е на 19-20 години – той няма как да се позове на недееспособността си като твърди че още няма 21 г. Но ако насрещната страна е била недобросъвестна – т.е. знаела е че договаря с недееспособен, или не е знаела, но това се дължи на собствената и небрежност - то тогава лицето ще възобнови правото си да оспори действителността на договора с аргумент за недееспособност. 
Незнанието поради небрежност или знанието са трудни за доказване в тези случаи и те трябва да се доказват от недееспособния.

4. Веднъж придобити и правоспособността и дееспособността не могат да бъдат засегнати от една последваща промяна на гражданството на лицето, защото няма как промяната в гражданството да поставя под съмнение вече придобити права или поети задължения, валидни според правото, по което са възникнали.

Приложимото право относно търговската дееспособност (лицето извършва търговска дейност без учредяване на ЮЛ) е правото на държавата, където лицето се е регистрирало като търговец, а когато не е необходима регистрация - се прилага правото на държавата, в която лицето има основно място на дейност. Ако правото по регистрация и правото по основното място на дейност са различни, е достатъчно лицето да е дееспособно според правото на основното място на дейност.
Един американец на 19 г. може да се регистрира като търговец в БГ, защото той отговаря на българските разпоредби – има 18 г. Ако едно лице е брачно дееспособно по своето отечествено право но няма 18 г. то не може да сключи брак пред българския орган и по-ниската възраст е пречка. 
Нормите на Семейния кодекс са норми на обществен ред

5. Ограничаване и лишаване от дееспособност
5.1. Международна компетентност – българските съдилища и други правоприлагащи органи разполагат с обща компетентност по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност, съответно за отмяна на ограничението или лишаването, винаги когато лицето, чието ограничаване или лишаване от дееспособност се иска е с обичайно местопребиваване у нас. Гражданството на лицето е без значение – т.е. може да е с чуждо гражданство или пък дори без. За да се прецени дали има обичайно местопребиваване у нас съдът следва да приложи чл. 48, ал. 7 . Такива дела могат да бъдат водени пред български съд и срещу лице с обичайно местопребиваване, ако ищецът или молителят е български гражданин.

Извод: българският съд е международно компетентен, когато лицето, чието ограничение или лишаване от дееспособност се иска е с обичайно местопребиваване у нас (без значение неговото гражданство) или когато ищецът е български гражданин (без значение неговото обичайно местопребиваване).

5.2. Приложимо право – условията и последиците от ограничаването или лишаването от дееспособност се уреждат от отечественото право на лицето. Условия за отмяна на ограничаването или лишаването от дееспособност пак се уреждат от това право. И в двата случая, ако лицето е с обичайно местопребиваване у нас, съдът може да приложи собственото си материално право. Както вече беше казано при правоспособността и при дееспособността препращането е допустимо и ако стълкновителната норма на отечественото право на лицето връща към българското материално право, българския правоприлагащ орган е длъжен да го приеме и да приложи собственото си материално право.